ЕС и кризата: Традиционен спасителен механизъм или "иновативен“ подход?

Френският президент Еманюел Макрон предупреди лидерите на останалите страни членки на ЕС, че кризата с коронавируса поставя под въпрос "оцеляването на европейския проект". Има риск епидемията да подкопае основните стълбове на съюза, аргументирал се Макрон на Европейския съвет, който се състоя вчетвъртък вечер чрез видеоконферентна връзка. Френският президент дал конкретен пример с риска от разпадане на Шенгенското пространство за свободно движение, предава Ройтерс, като се позовава на дипломат. "Кориере дела сера" отбелязва, чеиталианският премиер Джузепе Конте е отправилсъщото предизвикателство към лидерите на останалите страни членки: Европа или трябва да се покаже единна, или просто няма да съществува.Тази позиция е подкрепил и министър-председателят на Испания Педро Санчес. Основният спор е бил за това какъв да е единният отговор на съюза в тази криза – дали да бъдат използвани досегашните, традиционни спасителни механизми за справяне с кризите или, по думите на Конте, да бъдат изготвени "иновативни финансови инструменти, които да са реално адаптирани за война". Такъв конкретен инструмент е емитирането на общи европейски "корона облигации" в подкрепа на икономиката, което вече бе предложено от Франция и Италия. Някои страни обаче се противопоставят. По време на виртуалната среща на върха снощи германската канцлерка Ангела Меркел се е обявила против. Самата Меркел съобщи това след края на видеоконференцията. В края на краищата след продължили над 6 часа дискусии ръководителите на 27-те страни в Европейския съюз решиха да дадат 15 дни на министрите от еврозоната да намерят единен икономически отговор на кризата.Това е станало, след като Италияе заплашила да блокира срещата, ако не бъдат договорени по-значителни мерки от първоначално предвидените. Повече подробности за снощната дискусия дават италианските медии. Италия очакваше бърз отговор, но едва се стигна до компромис. След като първоначално италианският премиер Джузепе Конте, подкрепен от испанския си колега Педро Санчес, отказа да подпише проекта на заключителния документ от срещата на върха, накрая се стигна до компромис между 27-те, посочват "Стампа" и "Република". Конте поиска от лидерите основните европейски институции да намерят адекватни и иновативни решения за справяне с последиците от кризата. Той първоначално даде краен срок от 10 дни, който впоследствие беше удължен на две седмици, допълват изданията. Ако някой мисли да използва механизми за защита, то той може да ги запази за себе си, защото Италия няма нужда от тях, даде да се разбере Конте. Той визираше механизмите за реакция на ЕС от миналото, когато имаше конкретни финансови кризи в отделни страни като Гърция. Според него такива механизми за конкретна защита се отнасят до асиметричен шок, каквато беше финансовата криза в Гърция. Сега обаче става дума за симетричен шок, за нещо, което засяга цялата европейска общност, и старите механизми не могат да бъдат приложени, отбелязва "Република". Съгласно постигнатия снощи компромис председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел ще трябва да представят предложения за дългосрочно разрешаване на кризата, породена от пандемията, като ще е необходимо те да бъдат съгласувани и с другите евроинституции, допълва вестникът. Между европейските лидери беше постигнато съгласие за нуждата от нови предложения и дългосрочни решения за справяне с кризата, но във финалния компромисен документ не се говореше нито за нов вид еврооблигации, наречени "корона облигации", за което настояваха страни от южната част на ЕС, нито пък за спиране на Пакта за стабилност, посочва "Стампа". "Кориере дела сера" припомня и изказване на бившия шеф на ЕЦБ, италианеца Марио Драги, отпреди два дни, че Европа е във война срещу коронавируса и трябва да се действа цялостно, за да не се стигне до продължителна икономическа депресия.

Прочети цялата публикация