Fakti.bg | 05.05.2020 05:00:11 | 155

Доц. д-р Момчил Дойчев пред ФАКТИ: България не е провалена, а ''пленена държава''


Извънредно тежката ситуация в света, предизвикана от коронавирусната пандемия, е предизвикателство за всички нас. Всеобщо е мнението, че българската държава на този етап се справя със ситуацията, но въпреки това не малко хора са недоволни от някои детайли, свързани с управлението на кризата в нашата страна. Въпреки нея обаче животът продължава, като дори в сегашните му по-особени условия, недоброжелателите на цивилизования свят продължават активно да работят за неговия разкол и вътрешен разпад. Най-вече чрез дезинформация.

По тези и още теми от ФАКТИ разговаряхме с политолога и съпредседател на Атлантическия съвет на България - доц. д-р Момчил Дойчев.

- Доц. Дойчев, каква е оценката Ви за поведението на българските политици в настоящата кризисна ситуация?

- Не може да се обобщава. В сравнителен план управляващите ни политици се оказаха по-предпазливи и в този смисъл по-прозорливи от своите колеги в ЕС и Северна Америка. В ситуация, в която настъпва глобална криза с много неизвестни това се оказа разумно. Факт е, че ние сме една от най-слабо и най-малко поразени от новия вирус страни в света (по отношение на заболели и смъртни случаи на глава от населението). На какво се дължи това, тепърва ще научим, но една от причините е навременната реакция на правителството. Що се отнася до споровете дали мерките трябва да са по-затегнати, или по-свободни и как това ще се отрази на икономиката, по това се спори в цял свят. Ние настояваме дебатът да не се истеризира (въпреки някои опити в това отношение) и да се прилагат интелигентни, а не само забранителни и задължителни мерки. У нас не възникна паника, а известна доза страх, което в случая се оказа здравословно. Въпросът е докога ще издържим да бъдем достатъчно отговорни и дисциплинирани и къде правителството ще намери мярата между запазването на живота на гражданите и опасността от поява на икономическа криза.

- Дори и без тази криза, нашата страна има куп проблеми. Като започнем от корупцията на всички нива и стигнем до няколкото ключово важни нереформирани сектора - здравеопазване, образование и правосъдие. Мисля, че е редно да се запитаме, тъй като членуваме в Европейския съюз вече 13 години, можем ли да се отървем от порочните практики и да реформираме държавата си сами, без по-активна намеса на ЕС?

- Ние сме в ЕС, а не в СССР, а между двете има пълна несъвместимост. В началото на Прехода някой беше казал, че ще ни са нужни 40 години за да излезем от системата на тоталитарно господство и подчинение. Наследството на насилствено внедрения съветско-комунистически манталитет обаче не е единствената беда. Този манталитет, от който стъпка по стъпка се разделяме, има свои предшественици, които комунизмът доразви и надгради. Корупцията не е комунистически феномен - комунизмът просто я направи всеобща. Усещането за корумпираност на елита е по-силно от реалните прояви на корупция - това е неизбежно, когато корумпираността на обществото е най-вече морална. А най-тежка и непоносима е именно моралната корупция и деградация на обществото. Според мен тя се дължи на неспособността да бъде изграден способен и национално-отговорен европейски елит. Наследството на унищожения след Втората световна война български, аз го наричам „възрожденски елит“, остава да ни тежи. А за изграждането на такъв елит са нужни поне две-три поколения.

- В последните години се забелязва тенденция на прогрес при евроскептичните и проруски партии, за които има сериозни съмнения, че са спонсорирани от Кремъл. Това важи както за България, така и за други европейски страни. Но в българския контекст, защо те жънат успех, а не нормалните, проевропейски партии?

- Аз не зная доколко и проевропейските партии са „нормални“, за разлика от „ненормалните“ открито антиевропейски радикални популистки партии с червено-кафяв и кафяво-червен оттенък. Последните може и да са съставени от някои ненормално луди глави, но, както постепенно се разкрива, очевидно са богато финансирани отвън. Отвън, но с наши пари, ограбени по линия на Лукойл или Газпром. Не зная дали българските потребители знаят, но те субсидират Лукойл с 20-30 ст. за всеки закупен литър бензин плюс това, че нашият акциз е най-нисък и разликата от още около 20-30 ст. на литър отива пак в ненаситните руски монополисти. От миналата седмица Лукойл-България е задължен да внася само руски нефт. А руският нефт е по-некачествен, но за сметка на това в момента два пъти по-скъп от саудитския петрол. Правете си сметката за какъв „законен“ грабеж става дума. Досега губехме по 1 млрд. лева годишно, а в сегашната ситуация – вероятно много повече. Проблем е, че тези пари отиват за финансиране на точно такива антиевропейски, антидемократични и по същество антибългарски партии.

- В тази връзка, макар и да е доста рано, какви очаквания имате за състава на следващото Народно събрание, което трябва да бъде формирано след парламентарните избори през есента на 2021 година?

- Ние се намираме в извънредна ситуация и прогнози на този етап е рано да се правят. Но очевидно има опити за радикализация на политиката и при тънката разлика между мира и войната в съвременния свят, битката за нормализация на политиката ще е доста трудна. Войната на Простотията против Интелекта у нас ще продължи с променлив успех и политически това ще се отрази на предизборната кампания. Но не мисля, че тези, които искат да подпалят България и да я върнат в изходната точка на промяната ще успеят. Просто много станаха политическите проекти на проруската олигархия. Наблюдавам известно политическо пробуждане в извънредната ситуация, в която парадоксално очаквам възвръщане към нормалност, въпреки всички истерични призиви за насилие и „революция“. Никоя насилствена революция не е довела до нещо добро.

- Правим лек преход ''навън'' с един общоевропейски проблем, а именно съветските паметници. В Чехия се отърваха от един такъв, като предполагам сте видели колко заплашителна бе ответната реакция. В същото време, от руската преса изтече притеснителна информация, че между външните министри на европейска България и Русия едва ли не има консенсус по темата. Как бихте коментирали това и цялостно темата?

Срамно е не самото съществуване на тези огромни окупаторски паметници, които доминират над българските многократно, а това, че приемаме това за напълно нормално. Те говорят за липсата на национално достойнство, унищожено по време на 45-годишната съветско-комунистическа доминация. Те говорят и за непреодоления ни комплекс за малоценност по отношение на мнимия ни „освободител“. Същото проявяваме и по отношение на европейската ни същност. Проявяваме го, включително и чрез ура-патриотизма и примитивизма на т.нар. „български националисти“.

- Не е ли крайно странно и необяснимо, че афиширащата се като антикомунистическа, проевропейска и дясна партия - ГЕРБ, която управлява България вече цяло десетилетие, макар и с малки прекъсвания, не премахна съветските паметници, не промени имена на улици, не реформира образованието ни, което и мен е възпитавало в любов към наследницата на Съветския съюз?

- Не мисля ,че е странно. Просто страхът е по-голяма сила от липсващото национално достойнство. Поколения вече изучават една повече или по-малко фалшифицирана в определена проруска посока българска история. Едностранното тълкуване на историческите факти и скритата идеологизация под булото на „ценностна неутралност и обективност“ са изключително опасни в днешните учебници. Как децата да се възпитават в български и европейски ценности, добродетели и традиции, когато на практика това е забранено? Как да знаят историческата истина, когато равнището на политическа грамотност е сведено до нула?

- Членството в Европейския съюз е едно от двете най-хубави неща, които се случиха на България във века, в който живеем. Другото е членството в НАТО. Има ли накъде ЕС да се подобрява и реформира така, че максимално да обезоръжи активната информационна война, наричана още хибридна, която Кремъл води срещу него?

- Без съмнение ЕС трябва да се реформира съществено и той ще се реформира след като кризата отмине – може би не толкова бързо, но неизбежно. В каква насока ще бъде промяната? За да се запази, ЕС трябва да преодолее скрития национален егоизъм на някои страни и в същото време да запази европейската идентичност на съставящите го нации. Двете противоположни тенденции към по-пълна интеграция и фактическа федерализация на ЕС и другата към затваряне на европейските нации в себе си, което може да доведе и до разпад, трябва да намерят политическо решение и компромис. Мисля, че той може да се търси в едновременното удовлетворяване на две сега изглеждащи противоположни нужди – към създаване на общоевропейска ценностна система, лишена от национални егоизми, и към запазване на националната идентичност.

- В контекста и на въпроса за проблемите на България, и на последния, има ли резон да се мисли за един по-федерален Европейски съюз?

- Решението според мен е в намирането на възможен първоначално конфедеративен проект, който е по-близо до този на Швейцария, отколкото до този на САЩ. Не може и не трябва да се прескачат исторически етапи. Началото е както в общоевропейска външна политика, така и единна политика в сферите на сигурността и правосъдието като най-чувствителни сфери на взаимодействие и сътрудничество. Това е пътят и за преодоляване на негативите на корупцията и центробежните сили в съюза.

- Както споменах, НАТО е другото добро нещо, случило се на България в XXI век. Интеграцията ни и там обаче, като че ли е изключително бавна. Още ползваме самолетите МиГ-29, а се говори и за удължаване на живота им...

- Не бе възможно да членуваме в ЕС, без да бяхме станали членове преди това на НАТО. Вижте сега и Вардарска Македония върви по същия път, а със сигурност Сърбия няма как да стане член на ЕС, с оглед на връзките ѝ с авторитарно-олигархичната Руска федерация. Проблемът е, че всъщност досега ние само формално членуваме в НАТО. И не става дума за това, че още не сме обновили военната си техника по западните стандарти. Причината съвсем не е в липса на пари, а на политическа воля да станем истински силна, богата и просперираща европейска нация. Не става дума за това, че според някои сме „провалена държава“. Провалена не сме, но „пленена държава“, включително от митове, предразсъдъци и не на последно място от евразийска корупция – със сигурност.

- Смятате ли, че съюзниците в НАТО, а може да се каже и в рамките на ЕС, достатъчно активно и адекватно се борят срещу хибридните атаки, идващи от Кремъл? За България със сигурност мога да кажа, че няма никакво противодействие на ниво държава.

- Мисля, че хибридната агресия от страна на Руската федерация вече се осъзнава на доста високо равнище и отразяването на този нов тип фактическа война против нашата евроатлантическа цивилизация тепърва ще набира сила. Все още на ниво ЕС има само пасивна съпротива, а в България, както казахте, никаква. Напротив - „петата колона“ на Руската федерация действа доста активно и необезпокоявано като спира засега всеки съзнателен опит за противодействие на руската хибридна агресия. Само един пример - Руската федерация е пламнала от коронавирус, а българският министър на туризма е загрижена да приемаме без виза руските туристи точно в този момент. На политическото безхаберие трябва да се сложи най-после край.

- Що се касае до настоящата пандемия, тръгнала от Китай, ако се установи, че тя наистина е в резултат на дейността на китайските пазари, в които се продават всевъзможни животни с цел консумация от хора, то трябва ли международната демократична общност да определи санкции на комунистически Китай?

- Не, не смятам. Не санкции, а международен контрол трябва да се изисква над огнищата на нови и нови вируси и всякакви други зарази, които идват от Изток. И не само от Китай.

- Ще имат смелостта да го направят? Не може да си затворим очите пред това, че в името на търговията, цивилизованият свят е доста толерантен към режима в Китай.

- В името на свръхпечалбите и парите САЩ, заедно със западноевропейските мощни държави, превърнаха чрез мощни инвестиции първо СССР през 30-те години, а от 80-те години насам и Китай в свой основен военен и/или икономически съперник и заплаха за западните демократични общества. В отговор получихме всякакъв вид хибридни заплахи и войни. Със сигурност на това трябва и ще се сложи край.

- На финала ще Ви попитам за предстоящите тази година президентски избори в САЩ. Според Вас кое ще е по-добре за атлантическия свят - САЩ начело с Доналд Тръмп или САЩ начело с друг лидер, но само не и Тръмп?

- Мисля, че ако няма кардинален срив в американската икономика през лятото, Тръмп ще спечели изборите убедително. Демократите отидоха твърде наляво, а странностите на Тръмп (които някои определят не като външно-политическа некомпетентност, а като „алтернативна гениалност“) виждаме, че, макар и трудно, се преодоляват от американския естаблишмънт и това, което някои конспиролози наричат „дълбока държава“. Всъщност, това е конституционно гарантираната система за разпределение на властта, която не позволява странностите или некомпетентността на който и да е президент да вземат връх.

Прочети цялата публикация