Доц. д-р Момчил Дойчев пред ФАКТИ: България не е провалена, а ''пленена държава''

Извънредно тежката ситуация в света, предизвикана от коронавирусната пандемия, е предизвикателство за всички нас. Всеобщо е мнението, че българската държава на този етап се справя със ситуацията, но въпреки това не малко хора са недоволни от някои детайли, свързани с управлението на кризата в нашата страна. Въпреки нея обаче животът продължава, като дори в сегашните му по-особени условия, недоброжелателите на цивилизования свят продължават активно да работят за неговия разкол и вътрешен разпад. Най-вече чрез дезинформация.
По тези и още теми от ФАКТИ разговаряхме с политолога и съпредседател на Атлантическия съвет на България - доц. д-р Момчил Дойчев.
- Доц. Дойчев, каква е оценката Ви за поведението на българските политици в настоящата кризисна ситуация?
- Не може да се обобщава. В сравнителен план управляващите ни политици се оказаха по-предпазливи и в този смисъл по-прозорливи от своите колеги в ЕС и Северна Америка. В ситуация, в която настъпва глобална криза с много неизвестни това се оказа разумно. Факт е, че ние сме една от най-слабо и най-малко поразени от новия вирус страни в света (по отношение на заболели и смъртни случаи на глава от населението). На какво се дължи това, тепърва ще научим, но една от причините е навременната реакция на правителството. Що се отнася до споровете дали мерките трябва да са по-затегнати, или по-свободни и как това ще се отрази на икономиката, по това се спори в цял свят. Ние настояваме дебатът да не се истеризира (въпреки някои опити в това отношение) и да се прилагат интелигентни, а не само забранителни и задължителни мерки. У нас не възникна паника, а известна доза страх, което в случая се оказа здравословно. Въпросът е докога ще издържим да бъдем достатъчно отговорни и дисциплинирани и къде правителството ще намери мярата между запазването на живота на гражданите и опасността от поява на икономическа криза.
- Дори и без тази криза, нашата страна има куп проблеми. Като започнем от корупцията на всички нива и стигнем до няколкото ключово важни нереформирани сектора - здравеопазване, образование и правосъдие. Мисля, че е редно да се запитаме, тъй като членуваме в Европейския съюз вече 13 години, можем ли да се отървем от порочните практики и да реформираме държавата си сами, без по-активна намеса на ЕС?
- Ние сме в ЕС, а не в СССР, а между двете има пълна несъвместимост. В началото на Прехода някой беше казал, че ще ни са нужни 40 години за да излезем от системата на тоталитарно господство и подчинение. Наследството на насилствено внедрения съветско-комунистически манталитет обаче не е единствената беда. Този манталитет, от който стъпка по стъпка се разделяме, има свои предшественици, които комунизмът доразви и надгради. Корупцията не е комунистически феномен - комунизмът просто я направи всеобща. Усещането за корумпираност на елита е по-силно от реалните прояви на корупция - това е неизбежно, когато корумпираността на обществото е най-вече морална. А най-тежка и непоносима е именно моралната корупция и деградация на обществото. Според мен тя се дължи на неспособността да бъде изграден способен и национално-отговорен европейски елит. Наследството на унищожения след Втората световна война български, аз го наричам „възрожденски елит“, остава да ни тежи. А за изграждането на такъв елит са нужни поне две-три поколения.
- В последните години се забелязва тенденция на прогрес при евроскептичните и проруски партии, за които има сериозни съмнения, че са спонсорирани от Кремъл. Това важи както за България, така и за други европейски страни. Но в българския контекст, защо те жънат успех, а не нормалните, проевропейски партии?
- Аз не зная доколко и проевропейските партии са „нормални“, за разлика от „ненормалните“ открито антиевропейски радикални популистки партии с червено-кафяв и кафяво-червен оттенък. Последните може и да са съставени от някои ненормално луди глави, но, както постепенно се разкрива, очевидно са богато финансирани отвън. Отвън, но с наши пари, ограбени по линия на Лукойл или Газпром. Не зная дали българските потребители знаят, но те субсидират Лукойл с 20-30 ст. за всеки закупен литър бензин плюс това, че нашият акциз е най-нисък и разликата от още около 20-30 ст. на литър отива пак в ненаситните руски монополисти. От миналата седмица Лукойл-България е задължен да внася само руски нефт. А руският нефт е по-некачествен, но за сметка на това в момента два пъти по-скъп от саудитския петрол. Правете си сметката за какъв „законен“ грабеж става дума. Досега губехме по 1 млрд. лева годишно, а в сегашната ситуация – вероятно много повече. Проблем е, че тези пари отиват за финансиране на точно такива антиевропейски, антидемократични и по същество антибългарски партии.
- В тази връзка, макар и да е доста рано, какви очаквания имате за състава на следващото Народно събрание, което трябва да бъде формирано след парламентарните избори през есента на 2021 година?
- Ние се намираме в извънредна ситуация и прогнози на този етап е рано да се правят. Но очевидно има опити за радикализация на политиката и при тънката разлика между мира и войната в съвременния свят, битката за нормализация на политиката ще е доста трудна. Войната на Простотията против Интелекта у нас ще продължи с променлив успех и политически това ще се отрази на предизборната кампания. Но не мисля, че тези, които искат да подпалят България и да я върнат в изходната точка на промяната ще успеят. Просто много станаха политическите проекти на проруската олигархия. Наблюдавам известно политическо пробуждане в извънредната ситуация, в която парадоксално очаквам възвръщане към нормалност, въпреки всички истерични призиви за насилие и „революция“. Никоя насилствена революция не е довела до нещо добро.
- Правим лек преход ''навън'' с един общоевропейски проблем, а именно съветските паметници. В Чехия се отърваха от един такъв, като предполагам сте видели колко заплашителна бе ответната реакция. В същото време, от руската преса изтече притеснителна информация, че между външните министри на европейска България и Русия едва ли не има консенсус по темата. Как бихте коментирали това и цялостно темата?
Срамно е не самото съществуване на тези огромни окупаторски паметници, които доминират над българските многократно, а това, че приемаме това за напълно нормално. Те говорят за липсата на национално достойнство, унищожено по време на 45-годишната съветско-комунистическа доминация. Те говорят и за непреодоления ни комплекс за малоценност по отношение на мнимия ни „освободител“. Същото проявяваме и по отношение на европейската ни същност. Проявяваме го, включително и чрез ура-патриотизма и примитивизма на т.нар. „български националисти“.
- Не е ли крайно странно и необяснимо, че афиширащата се като антикомунистическа, проевропейска и дясна партия - ГЕРБ, която управлява България вече цяло десетилетие, макар и с малки прекъсвания, не премахна съветските паметници, не промени имена на улици, не реформира образованието ни, което и мен е възпитавало в любов към наследницата на Съветския съюз?
- Не мисля ,че е странно. Просто страхът е по-голяма сила от липсващото национално достойнство. Поколения вече изучават една повече или по-малко фалшифицирана в определена проруска посока българска история. Едностранното тълкуване на историческите факти и скритата идеологизация под булото на „ценностна неутралност и обективност“ са изключително опасни в днешните учебници. Как децата да се възпитават в български и европейски ценности, добродетели и традиции, когато на практика това е забранено? Как да знаят историческата истина, когато равнището на политическа грамотност е сведено до нула?
- Членството в Европейския съюз е едно от двете най-хубави неща, които се случиха на България във века, в който живеем. Другото е членството в НАТО. Има ли накъде ЕС да се подобрява и реформира така, че максимално да обезоръжи активната информационна война, наричана още хибридна, която Кремъл води срещу него?
- Без съмнение ЕС трябва да се реформира съществено и той ще се реформира след като кризата отмине – може би не толкова бързо, но неизбежно. В каква насока ще бъде промяната? За да се запази, ЕС трябва да преодолее скрития национален егоизъм на някои страни и в същото време да запази европейската идентичност на съставящите го нации. Двете противоположни тенденции към по-пълна интеграция и фактическа федерализация на ЕС и другата към затваряне на европейските нации в себе си, което може да доведе и до разпад, трябва да намерят политическо решение и компромис. Мисля, че той може да се търси в едновременното удовлетворяване на две сега изглеждащи противоположни нужди – към създаване на общоевропейска ценностна система, лишена от национални егоизми, и към запазване на националната идентичност.
- В контекста и на въпроса за проблемите на България, и на последния, има ли резон да се мисли за един по-федерален Европейски съюз?
- Решението според мен е в намирането на възможен първоначално конфедеративен проект, който е по-близо до този на Швейцария, отколкото до този на САЩ. Не може и не трябва да се прескачат исторически етапи. Началото е както в общоевропейска външна политика, така и единна политика в сферите на сигурността и правосъдието като най-чувствителни сфери на взаимодействие и сътрудничество. Това е пътят и за преодоляване на негативите на корупцията и центробежните сили в съюза.
- Както споменах, НАТО е другото добро нещо, случило се на България в XXI век. Интеграцията ни и там обаче, като че ли е изключително бавна. Още ползваме самолетите МиГ-29, а се говори и за удължаване на живота им...
- Не бе възможно да членуваме в ЕС, без да бяхме станали членове преди това на НАТО. Вижте сега и Вардарска Македония върви по същия път, а със сигурност Сърбия няма как да стане член на ЕС, с оглед на връзките ѝ с авторитарно-олигархичната Руска федерация. Проблемът е, че всъщност досега ние само формално членуваме в НАТО. И не става дума за това, че още не сме обновили военната си техника по западните стандарти. Причината съвсем не е в липса на пари, а на политическа воля да станем истински силна, богата и просперираща европейска нация. Не става дума за това, че според някои сме „провалена държава“. Провалена не сме, но „пленена държава“, включително от митове, предразсъдъци и не на последно място от евразийска корупция – със сигурност.
- Смятате ли, че съюзниците в НАТО, а може да се каже и в рамките на ЕС, достатъчно активно и адекватно се борят срещу хибридните атаки, идващи от Кремъл? За България със сигурност мога да кажа, че няма никакво противодействие на ниво държава.
- Мисля, че хибридната агресия от страна на Руската федерация вече се осъзнава на доста високо равнище и отразяването на този нов тип фактическа война против нашата евроатлантическа цивилизация тепърва ще набира сила. Все още на ниво ЕС има само пасивна съпротива, а в България, както казахте, никаква. Напротив - „петата колона“ на Руската федерация действа доста активно и необезпокоявано като спира засега всеки съзнателен опит за противодействие на руската хибридна агресия. Само един пример - Руската федерация е пламнала от коронавирус, а българският министър на туризма е загрижена да приемаме без виза руските туристи точно в този момент. На политическото безхаберие трябва да се сложи най-после край.
- Що се касае до настоящата пандемия, тръгнала от Китай, ако се установи, че тя наистина е в резултат на дейността на китайските пазари, в които се продават всевъзможни животни с цел консумация от хора, то трябва ли международната демократична общност да определи санкции на комунистически Китай?
- Не, не смятам. Не санкции, а международен контрол трябва да се изисква над огнищата на нови и нови вируси и всякакви други зарази, които идват от Изток. И не само от Китай.
- Ще имат смелостта да го направят? Не може да си затворим очите пред това, че в името на търговията, цивилизованият свят е доста толерантен към режима в Китай.
- В името на свръхпечалбите и парите САЩ, заедно със западноевропейските мощни държави, превърнаха чрез мощни инвестиции първо СССР през 30-те години, а от 80-те години насам и Китай в свой основен военен и/или икономически съперник и заплаха за западните демократични общества. В отговор получихме всякакъв вид хибридни заплахи и войни. Със сигурност на това трябва и ще се сложи край.
- На финала ще Ви попитам за предстоящите тази година президентски избори в САЩ. Според Вас кое ще е по-добре за атлантическия свят - САЩ начело с Доналд Тръмп или САЩ начело с друг лидер, но само не и Тръмп?
- Мисля, че ако няма кардинален срив в американската икономика през лятото, Тръмп ще спечели изборите убедително. Демократите отидоха твърде наляво, а странностите на Тръмп (които някои определят не като външно-политическа некомпетентност, а като „алтернативна гениалност“) виждаме, че, макар и трудно, се преодоляват от американския естаблишмънт и това, което някои конспиролози наричат „дълбока държава“. Всъщност, това е конституционно гарантираната система за разпределение на властта, която не позволява странностите или некомпетентността на който и да е президент да вземат връх.
Прочети цялата публикация



Кеворк Кеворкян: Емпатия
Наръчник на автократа и как се прилага той в България
Може ли Турция да се справя без евтин руски нефт и газ?
ЕС прави по-строги правилата за шофьорските книжки в опит да намали пътните инциденти
Повече от 20 научни доклада ще се представят на конференцията по повод 80 години от създаването на ООН
Поколението Z и последните издихания на десния популизъм
Среща в Будапеща може и да няма, но тревогата остава
Ивайло Мирчев: Борисов беше пенсиониран от Пеевски, който вече управлява България еднолично
Грешните предсказания на баба Ванга
Още една държава иска Карлос Насар
Динамо и Георги Миланов с равенство в Румъния
Левски ще търси задължителни три точки срещу Добруджа
Каратанчева отпадна на двойки в Мексико
Руслан Стефанов: Българското правителство има множество инструменти, чрез които да гарантира, че санкциите не би трябвало да се отразят на българските потребители
Гласът на народа! Мнозинството от израелците не смятат, че премиерът Нетаняху трябва да се кандидатира на следващите избори
„Намираме се на финалната права“ – младо семейство има нужда от подкрепа
Да помогнем заедно на Цало
Силвия Алексиева спечели „Златното яйце“ от 42-ото издание на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ в Стара Загора
Сохел - мъжът, за когото подлезите са сцена