Fakti.bg | 18.05.2020 12:03:17 | 154

Проф. Коста Костов пред ФАКТИ: Появи се парадоксално несъответствие между официалното говорене и реалната обстановка


Коста Костов е професор по белодробни болести, консултант на УМБАЛ „Света Анна” и Медицински център INSPIRO. Проф. Костов бе избран лично от премиера Бойко Борисов за председател на Медицински експертен съвет към Министерски съвет, който да помогне в справянето със заплахата от коронавирусна епидемия в България. Съветът се отличаваше с компетентно и разумно говорене, а мненията на голяма част от експертите в него и до ден днешен служат за превеждането на хората по непознатия път. За други от тях обаче, вкл. някои медии, МЕС беше повод за притеснение, което прерасна във видимо враждебно отношение. Това принуди проф. Костов да изтегли Съвета и да го превърне в неофициален мозъчен експертен тръст. Това се случи, след като на премиера Бойко Борисов бяха предадени насоки за последващи действия в извънредната ситуация. Остана обаче усещането, че просто по-умният се оттегля, но това остави много неща недоизказани. И за да не взима традиционно в България превес арогантността, нахалството и критичността към всичко и всички, от ФАКТИ решихме да дадем думата на проф. Костов. Той определено има какво да каже. Ще Ви представим интервюто в две части. Ето и първата от тях:

Проф. Костов, какво става към днешна дата в борбата с коронавируса в България? Виждаме отхлабване на доста мерки, но и опасност за непредпазливост от страна на хората. Какво се промени, че да се стигне дотук? Вирусът се ограничи, държавата се подготви по-добре или пък лекарите вече знаят детайли за COVID-19 и могат да се справят по-успешно? Вие като председател на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет също участвахте в този процес с изготвянето на "пътна карта" за коронавируса. - Беше време да направим промяна, защото се появи парадоксално несъответствие между страха, породен от официалното, институционално и медийно говорене, и реалната обстановка в страната. Членовете на Медицинския експертен съвет (МЕС) запазиха спокойствие и макар да одобриха извънредните мерки, настояваха за тяхното динамично преосмисляне при набавяне на достатъчно информация за епидемиологичната обстановка. Някои от членовете на съвета дори заеха съвсем либерални позиции, като се „откъснаха“ от по-умерената позиция на останалите членове, каквато позиция МЕС поддържа и сега. Наложените в началото мерки помогнаха на системата да се подготви и медиците да придобият повече увереност в работата си. Разбра се, докато ние кроим нашите планове, вирусът крои свои и ние се разминахме засега с него без да се изпълни зловещата прокоба. Както се казва – ние не разбрахме какво ни e намислил, а той усети нашия страх и реши да бъде по-милостив към нас. Засега! Казвам това със съчувствие към близките на всички онези 110 души, сред които и наши колеги, които загубиха живота си в епидемията. Има една съществена причина за олекотяване на мерките и тя се съдържа в необходимостта от съхраняване на всички аспекти на нашето здраве, което по дефиниция на СЗО е “състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест, слабост или неразположение”. Както се казва, за един арабин не може да погубим цял Арабистан.

Мерките за дълготрайно ограничение на физическата активност и социалната комуникация ни предпазват от една болест, но застрашават индивидуалното и общественото здраве и страха от една болест, ще ни вкара в кошмара на много други, които са обичайната причина за заболеваемост, болестност и смъртност. Много българи страдат незабележимо и са застрашени от дълготрайните последствия от забавянето на диагнозата, лечението и контрола на различни хронични болести. Тази вторична епидемия тепърва предстои. Коронавирусът „карантинира” цялата здравна система и мнозина пациенти останаха с хроничните си страдания у дома, някои от тях вероятно са се усложнили, други с пропуснати навреме диагнози (напр. атипичен, безболков инфаркт, регистриран по телефона като вероятен COVID-19!). Да не говорим, че ще нараснат случаите на късно диагностицирани онкологични болести и това ще бъде фатално за много болни. Когато навлезем отново в зоната на обичайния режим на консултации и лечение ще разберем размерите навторичните епидемични поражения. Сред моите пациенти нараснаха значително болните с психосоматични оплаквания, жертви на психопандемията.

Доколко опасна е всъщност ситуацията с отхлабените мерки и какво можем да очакваме да се случи в следващите седмици? - Още в края на март, когато МЕС предаде първата редакция на своите препоръки, наречени „Насоки за поведение при взаимодействия в рамките на здравната ни система при епидемична обстановка с високо контагиозен респираторен агент (SARS-CoV-2)”, ние препоръчахме преосмисляне на ограничителните мерки и тяхното бъдещо планиране „при контрол на епидемиологичната обстановка с използване на всички възможности за епидемиологично проследяване чрез комбинирано използване на всички налични лабораторни методи, за придобиване на по-ясна представа за мащаба на епидемичния взрив. Успешното управление на епидемията като всеки процес изисква неговото познаване в дълбочина. В „препоръките” на МЕС (вече в 11-та редакция), в главата „Анализ на епидемиологичната обстановка” сме отбелязали изискването за целеви скрининг на високорискови групи, както и персонала на лечебните заведения, който работи с рискови пациенти, и между тези рискови групи сме посочили именно персонала и пребиваващите в „старчески домове, общежития”, разбирай „социални домове”, sine qua non за контрол на една епидемия. Между тези рискови групи сме посочили още учители, полицаи, шофьори и пр. Забележете, препоръчали сме този целеви скрининг да става проактивно, без да е необходима клинична ситуация със задължително наличие на симптоми! Изискването ни имаше цел „определяне на степента на колективен имунитет и изграждане на епидемиологични модели за готовността на населението за обратна ресоциализация и връщане на работа”. Страхувам се, че не сме в тази точка на познаване на процеса – не сме наясно с параметрите на епидемията и караме пипнешком. Докато се ориентираме, тя ни остави временно на мира. И сезонното затопляне се оказа наш съюзник. „Благоприятна” е и по-ниската средна продължителност на живота на българите (74.81 г.), сравнена с тази на по-засегнатите от епидемията страни като Италия (83.24 г.).

Ако подценим опасността обаче и решим, че сме сключили дълготраен мирен договор с коронавируса, той ще ни накара да преговорим урока си. Бог пази слепите врабчета, но да не го изпитваме и да продължим да бъдем изключително внимателни в заключителната фаза, за да не се върнем в изходната точка и да се провалим. Страхувам се, че ако не осъзнаем величината на риска, можем да предизвикаме нов взрив, който да ни затвори отново у дома. Тогава няма да останат аргументи в полза на по-свободния режим.

Не съм епидемиолог, но имам свое мнение относно модела на облекчаване на мерките. Виждах този процес като постепенно, поетапно облекчаване на интервали от 14 дни по признака възраст – първо най-младите, до 40 години (без детските градини), после групата от 40 до 65 години, накрая най-застрашените - тези над 65 години и пациентите с придружаващи вторични болести, вкл. и най-малките деца. Етапността ще протича прогресивно при добър епидемиологичен резултат. Рисковите групи трябва да бъдат съхранени максимално. Слагам акцент върху две неща:

1/ Да се спазва строга лична хигиена (миене на ръце и лицева маска, където има струпване на повече хора) и физическа изолация, защото това е най- ефективното средство за борба сравнено с всички останали;

2/ Да се съхранят по-възрастните хора (над 65 години) и рисковите групи с придружаващи болести до последно. Искам да предупредя, че никоя противоепидемична стратегия не дава 100% сигурност, ако не се спазват индивидуалните мерки за защита!

Нека предупредя и онези, които са преминали или преминават през клинична картина на респираторна вирусна инфекция със симптоми, които наподобяват лека форма на COVID-19, но не са се изследвали, не са обявили на личните си лекари, че са болни, да останат изолирани минимум 10 дни след началото на симптомите у дома и поне 3 дни след възстановяване (т.е. без повишена телесна температура при неизползване на антипиретици и прогресивно отслабване или пълно изчезване на другите симптоми), т.е. общо около 14 дни, защото така ще редуцират риска за околните, ако са преминали през инфекция с коронавируса. При липса на достатъчно обемна стратегия, базирана на по-широко тестване, тези ограничителни мерки помагат за ограничаване на риска от разпространение на заразата. Нека напомня, че PCR тестовете могат да се позитивират до 6 седмици след началото на заразяването, но съвсем не е сигурно, че през цялото това време регистрират излъчване на активен вирус, особено ако са минали 2 седмици от началото на болестта!

Правилно ли е решението строгостта на мерките да се определя от бройката новозаразени дневно, като определеният праг да е 100 човека в три поредни дни? - Тази бройка от 100 човека е твърде условен параметър, макар и прилаган извън България, но не мисля, че принципът „едно приляга на всички” е удачен. Ние все преписваме нечие домашно, защото нямаме приемлива национална експертиза на епидемиологичната обстановка, липсва ни цялата картина, за да изграждаме прогностични тези. Когато нямаш картината, а искаш да облекчиш мерките, не можеш да прилагаш условни числови параметри като меродавен параметър за обратно връщане към „затвора“. Според мен най-важният параметър, който трябва да ни води, са възможностите на здравната система и нарастването на случаите за болнично лечение. Когато тези възможности са застрашени от изчерпване, трябва отново да се върнем обратно. Всичко, което се говори за епидемията е в рамките на хипотеза, изградена върху моментни данни. Ако тестваме високорискови групи (ромски квартали, социални домове, завърнали се от чужбина и пр.) или установени огнища на зараза, естествено, позитивните резултати ще растат. Това е просто като боб. Все още не знаем колко са заразените в България и те със сигурност са многократно повече от известните. В тази ситуация е разбираемо, че ако правим 5 пъти повече тестове, ще извадим повече заразени и 100 заразени е постижим брой. Важен показател е репродуктивното число, което показва колко души заразява един инфектиран, но това число върши работа само ако сме наясно с параметрите на епидемията – брой инфектирани, контактни и пр. За съжаление, това не е така и все още действаме слепешком, даваме заден, докато се чуе удар в стената. Когато липсва достатъчно информация за да се управлява успешно един епидемиологичен процес, тогава единственото средство е затягане на мерките до крайност. Това ще забави, но едва ли ще спре естественото развитие на процеса, който не познаваме в необходимия обем. Днес твърдим едно, утре ще твърдим друго.

Това, за което МЕС настояваше още при създаването си – да се увеличи максимално броя на тестваните беше посрещнато на нож, както се посрещат разбойници, които идват, за да подкопаят авторитета на НОЩ. Това личеше и продължава да личи „под линия” в някои изказвания, издаващи смущение и раздразнение от нашето присъствие. Оправданието тогава беше, че обстоятелствата (липса натестове) са такива, но обстоятелствата не могат да ни служат за оправдание, защото те по правило са разрушителни за неподготвените, рядко благоприятни, особено за нас, българите. Ние минаваме за каръци и все сме откъм „късата клечка”. Не беше работа на МЕС да осигурява достатъчно тестове или да посочва кои са надеждни такива. Нашата задача беше да посочим ‘КАК”, а не с „КОИ”. Сега, с промяна в обема на противоепидемичните мерки, ако нарасне броя на новооткритите заразени, може да се стигне до ново затягане на противоепидемичните мерки и тогава не знам кой ще бъде виновен – народа или липсата на достатъчно информация за обосновани решения? Животът на българина е като игра на белот. Понеже не участва в раздаването на картите, трябва да се учи да играе с тези карти, които има, поне да не е валат. Затова настоявам за внимателно ползване на предоставената свобода, за да не я загубим отново и да оберем пешкира. Понеже в лошото все ни класират първи, поне в това „лошо” да се обединим и да изненадаме всички.

Какви са последните научни информации за вируса? Сякаш все повече се затвърждават тезите, че ще трябва да свикнем да живеем с него? - Каквото и да кажа сега, утре може да звучи необосновано. Информацията е динамична, като хамелеон. Лягаме с една информация, ставаме с друга. Все пак не съм вирусолог, но това, което научавам от научните публикации и становищата на експертите имунолози и вирусолози е, че е твърде вероятно имунитетът да бъде ограничен във времето до 2-3 години, защото генетичната аналогия с предхождащия вирус от същата група SARS-CoV, който предизвика епидемията през 2003 година, дава възможност за подобна прогноза. Имунолозите считат, че проблемът за справяне с вируса е свързан с бавната реакция на нашия естествен имунитет, защото вирусът успява да го заобиколи в началото и да избегне реакциите му. Той превключва по-късно и това поражда по-късната „цитокинова буря“, обяснява разликата в инкубационния период между грипния вирус и новия коронавирус, 3-4 дни при грипния, до 14 дни при SARS-CoV-2. Това обяснява и лекото протичане на инфекцията при децата, които имат „трениран” вроден имунитет и не позволяват на вируса да го заобиколи, като реагират навреме и адекватно.

Онова, което знаем днес от научните данни е, че белодробните клетки не са единствените, експресиращи АСЕ2 рецептори, а новият коронавирус се „заигра“ най-зловещо тъкмо с тях. Това, което все още изясняваме е защо на тях се падна тази тежка съдба. АСЕ2 рецепторите са налични в артериални и венозни ендотелни клетки и артериални гладкомускулни клетки, в епителни клетки на черва, бъбреци, тестиси, жлъчен мехур и мозък, но тези органи нямат толкова тежки патологични и клинични прояви, каквито са пораженията в белия дроб. Дали причината се крие в по-ниския вирусен товар в тези органи, установено на аутопсии при немски пациенти, данните от които бяха публикувани тези дни от немски колеги от Хамбург и Гьотинген. Вероятно, много други гени в клетките на дихателната система, за които се знае, че участват в регулирането на вирусната репродукция и трансмисия, имат отношение към патологичния процес и навлизането на SARS-CoV-2 в клетките на дихателната система. В същото време се увеличават сериозните публикации, които доказват както участието на другите органи и системи, към които коронавирусът показва апетит /тропизъм/, но и на съдовата увреда, с множество артериални и венозни тромбози, особено характерни за случаите с фатален край. Белият дроб е орган, който освен тъкан, вентилирана от поетия въздух, е богато съчетание на артериални и венозни съдове, от които зависи кислородния обмен и ефективността на вентилацията. При двустранното нарушение на вентилиращата тъкан и преминаващите през нея съдове, нарушенията са тежки и животоопасни.

Бихте ли коментирал лечението, ваксините, тестването? - Лечението не бива да се коментира пред широката публика. Медицинският експертен съвет е предложил конкретни указания към медицинската общност в препоръките си, които от 6 седмици са на тяхно разположение, вече препоръчани за ползване в практиката и от Министерството на здравеопазването, което ги разпрати на българските лекари, фармацевти и лекари по дентална медицина, чрез техните съсловни асоциации и съюзи. Те са на разположение и на общопрактикуващите лекари и на всички останали в три интернет-платформи. Както се казва, докато лудите се налудуват, умните умуваха и следваха мисията, за която са призвани. На лечението на вирусните поражения от COVID-19 му приляга написаното в евангелието на Матей: „Много бяха призвани, малцина бяха избрани”.

На този етап все още липсва етиологично антивирусно лечение и то е предимно емперично, по индивидуални показания и с медикаменти, използвани успешно при други болести, както и през предхождащите епидемии от коронавируси (SARS и MERS). Мисля, че това е добър подход и въпреки оскъдните данни, които се лутат между „това да, това не“, не можем да стоим със скръстени ръце и да чакаме. Трябва да опитваме, макар и с минимално доказана полза онова, което имаме налично и разрешено за лечение при други вирози, при отчитане на индивидуалните особености на всеки болен. Защо трябва да чакам някой да ми каже дали кортикостероидите са ефективни, когато години наред ги ползвам с успех за овладяване на интоксикацията при тежки пневмонии от всякакъв характер. В разгара на цитокиновата буря, в умерени дози, при индивидуална преценка, те могат да намерят място в лечебния алгоритъм, защото са отлично симптоматично, а в много случаи и патогенетично средство.

Що се отнася до тестването, то не беше осъществено така, че да придобием представа за епидемиологичния процес и затова той се управлява предимно с ограничителни извънредни мерки, защото това е единственото, което може да забави и контролира процеса при липса на достатъчно информация за него. И въпреки упорството на някои колеги, които се държат като Иванчо пред учителката, още веднъж ще повторя за трети път: не всички, при които се регистрира позитивен PCR тест, ако са изминали поне 2 седмици от началото на симптомите и са вече поне 3 дни безсимптомни, носят вирус, който е способен да заразява контактни. Това е същото като да твърдиш, че всеки PCR тест има 100% специфичност и липсват фалшиво позитивни резултати, да игнорираш онези, средно около 5%, в зависимост от използваните материали и опита на екипа, които са с фалшиво позитивен тест. Подобни глупости се изказват от високи трибуни и се усещат дори от непрофесионалната публика, която научи много по време на епидемията. Центърът за контрол на болестите в САЩ (CDC) публикува подобно становище, което се базира на научни данни от колектив, с участието на най-титулувания немски вирусолог - Кристиян Дростен.

Ако въобще се появи ваксина, надеждна такава изисква много време, не по-малко от година-две, може и повече. Досегашните клинични проучвания насочват към такива срокове. Надеждата ми е в публикуваните данни, че използвани антигени от коронавируса, в случая свързващия спайк-протеин и хиперкапсидния протеин, не са показали тенденция за мутации, което е добра предваксинална прогноза за изграждане на постваксинален имунитет.Трябва да сме внимателни и с преценките на остатъчните антитела, защото серуми на пациенти, преболедували от COVID-19, показват кръстосана реактивност със SARS-CoV.

Всякакви "специалисти" се изказват по темата с коронавируса. Той в крайна сметка засяга най-силно белите дробове, а Вие сте професор по белодробни болести. - Понеже разчитат, че пулмолозите сме възпитани, благоприлични и сърдечни хора, защото нашата специалност е най-близо до сърцето, ни заливат с глупости, разчитайки, че сме джентълмени. Един истински джентълмен (и дама) знае, обаче, кога да спре да бъде джентълмен. Затова и аз ще спра само за малко.

Докато стоим настрана от дребнотемието, някои колеги въведоха нова терминология по темата COVID-19 и пораженията в белия дроб. Пневмоничният процес беше наречен “химически пневмонит”, който бил последствие от различни “химически явления” в белия дроб. Сякаш сме химици, а не лекари, а белият дроб е колба с химически елементи, която джуркаме, докато се изпарят или избухнат в непредвидима реакция. Цитокиновата буря, един изключително комплициран патигенетичен процес, беше сведен до химическа реакция, която може да бъде изведена във формула, стига да знаем участващите химически елементи в нея. Когато като източник за рефериране се ползва архаичното МКБ (Международна класификация на болестите), където има нередактирани архаизми, оставаш неразбран от професионалистите, които се занимават с белодробни болести. Един белодробен процес може да бъде нарече „пневмонит”, ако липсва инфекциозен агент, но ако го наречеш „химически”, оставаш неясен за клиницистите. Искам да припомня онова, че под лабораторните изследвания пише, че те не са диагноза и тя се поставя от клинициста, който анализира всички анамнестични, клинични и лабораторни данни.

Не го оставиха този бял дроб на мира от волни упражнения върху гръдния кош. То не бяха заплахи към астматици, към болни с ХОББ, зловещи картини от аутопсии, прокоби за сакато бъдеще. Върху белия дроб, освен коронавируса, се стовари четата на „Али Баба и четиридесетте разбойници”. Подплашиха ми пациентите. Разглеждат белия дроб както чукче би разглеждало хладилник. Така и не се направи разлика между риска да бъдеш заразен и риска да бъдеш поразен по-тежко, ако се заразиш. Астмата и ХОББ бяха основните упражнения, макар, че някои колеги продължават да наричат ХОББ „хронична обструктивна болест”. Няма такава болест! Добре лекуваните болни с бронхиална астма (без най-тежките форми, които са около 5%), които са в стабилно състояние, не са по-податливи на инфектиране с коронавирус, а за болните с ХОББ не може да се твърди нито едното (по-податливи на инфектиране), нито другото (по-защитени от инфектиране). От усложнения страдат повече болните с ХОББ, по-тежките форми на ХОББ и астма и по-възрастните болни. Има и страшни заплахи за бъдещето на преболедувалите от COVID-19, за разрухата в белия дроб, без отчитане на различните степени на тежестта на боледуване, краткото време, което е минало след болестта, индивидуалните особености, възможностите за възстановяване във времето и пр., сякаш е възможно да предвидиш качеството на живот на един пациент след току що проведена операция по обема на пресния операционен белег. Може да си подложен на улицата на по-висок риск от падане върху главата ти на тухла, ако куцаш, но може и да я избегнеш, ако падне върху по-бързия пред теб.

Защо след два месеца в извънредно положение, а отскоро в извънредно епидемично положение не знаем каква е реалната картина с COVID-19 в България? Кой е отговорен? - Все още не сме наясно какво се е случило и какво ще се случва. Все още играем на сляпа баба и компенсираме незнанието си с мерки, които ще отпускаме и затягаме според настроението на вируса за деня. Ако знаехме повече, щяхме да управляваме епидемията без униформа, а с лекарска престилка. Когато не знаеш накъде вървиш, по-добре да спреш. Това направихме – спряхме и се спотаихме в храстите, докато премине прайдът. Степента на неинформираност личи и по прогнозите на различните експерти. Имаме около 2 200 заразени, незнайно колко контактни, съвсем неизвестен реален общ брой от двете категории, който може се движи от 10 пъти над обявените, т.е. 20-30 000, до 200 пъти повече, според някои крайни колеги, които съвсем не са лишени от експертни качества - около 500-600 000. Причините за тези разминаващи се драстично прогнози могат да бъдат няколко:

1. Вирусът ни е пощадил и е влязъл при нас с най-миролюбивата си бойна единица, нещо, което противоречи на мнението на маститите експерти, които виждат в отвъдното и прогнозират масова смърт.

2. Ние сме невъзприемчиви за вирусната агресия, защото сме специална нация. Това твърдят някои колеги, които съвсем не са лишени от опит и моето уважение.

3. Някой преувеличава – както за размера на епидемията, така и за нейните последствия и ние се подведохме по тези прогнози и не използвахме локална експертиза, за да адаптираме „преувеличенията” към локалната истина.

Ще взема да повярвам, че сливовата ракия и тараторът са превърнали България в нещо като вирусен Галапагос, където всеки вирус е само екзотична добавка към мезето.

Що се отнася до отговорността, виновни сме всички, които сме пряко въвлечени в епидемичния взрив. НОЩ, защото ни изправи косите, ние от МЕС, защотото приехме ролята на джентълмени. Ако премиерът Борисов, беше намерил начин да балансира между НОЩ и МЕС така, че да не се почувстваме като заложници на идеята за противопоставяне, опозиция, роля, която не желаехме и не ни прилича, ако беше ни се доверил повече, щеше да има на своя страна една балансирана и балансираща позиция и нямаше да се налага да влиза в еднолични обяснения с отделни солисти на МЕС като доц. Мангъров, който в така създалата се ситуация, получи повече поле за индивидуална изява и се устреми стремглаво към „противниковата” врата.

Вие сякаш имахте ролята на балансьор между Националния оперативен щаб, който се налагаше да страхува хората и мнения от сформирания от Вас съвет като това на доц. Атанас Мангъров, който неглижира вируса. Каква е обаче вашата истина за всичко, което преживяхме през последните два месеца? - Да, позицията ми на председател на съвета ме прави по-предпазлив и ограничава до голяма степен възможностите ми да изказвам и налагам официално моя лична позиция. Тези, които ме познават отблизо знаят, че обичайно съм по-остър и по-безкомпромисен, когато не съм съгласен с нещо, което противоречи на истината или здравия разум. А имаше редица разминавания между позициите на МЕС и тези на НОЩ. Това разминаване между мненията на експертите внасяше объркване в обществото, дори и сред професионалистите и стана причина да преосмисля нашата роля в целия този процес, който се превърна от професионален дебат, в медийна вакханалия, изнасяща на обществената сцена скандалното, противоречивото, повърхностното, а не същественото. Например, концентрирането върху острите реакции и крайните позиции, като тази на доц. Атанас Мангъров, член на МЕС и единствен инфекционист в съвета, и отбранителните пози на НОЩ. Така беше около споровете за по-широкия обем на тестване, за което ние от МЕС настоявахме още в самото начало, и въпроса за мерките, които вълнуваха всички. Тези две тези отклониха вниманието не само на обществото, но и на професионалната общност, сред която се появиха тежки противопоставяния, допуснаха се обиди, квалификации и дебатът напусна приемливите рамки на научен и професионален спор и придоби чертите на свада. В този процес, като плъхове, изпълзяха от отходната яма и се пльоснаха на сцената известни медийни парцали, с каквито обичайно запълват тоалетни канали, и същите повтаряха клевети, чийто източник ми е известен и стори това, защото се уплаши от моето присъствие в медийното пространство. Това ме отврати за пореден път от нечистоплътната журналистика, която не ражда петли, а папагали. Това ме накара да се оттегля максимално от публичната среда и да откажа много покани на медии, за да си запазя името и да не увеличавам дозата метан, излъчвана от пикливия медиен слугинаж.

Що се отнася до доц. Мангъров, нека поясня следното. Наско е почтен човек, уважаван специалист и достоен лекар. Аз го привлякох в МЕС, защото ценя неговото безкомпромисно мнение. Нямах нужда от експерти, които слушат какво им казват (такива вече бяха налични), а личности, които генерират свои идеи и отстояват мнения. Такива са всички членове на МЕС. Наско Мангъров обаче показа, че не е отборен играч, а солов състезател, който предпочете да тича по своя писта, далеч от отбора. Очаквах по-голям принос от негова страна в отборната работа, а не в соловите акции. Той се държи като футболист, който не ходи на тренировки, не участва в мачовете, но в почивката между двете полувремена жонглира с топката пред публиката, за да има цялото ѝ внимание. Така се постави в ситуация хем да е част от нас, хем да не знае какво вършим като колектив, но да мълчим, защото е наш, макар да не споделяме всички негови крайни тези и начина, по който ги изрича в общественото пространство. Иначе, декларирам моето уважение и симпатия към него, защото ми импонира с непоколебимостта, с която защитава позицията си, независимо от силата на аргументите, които му се противопоставят. Точно такива хора избирам за свои приятели. Това, което преживях е опит, който ми помогна да разбера, че когато си близо до властта, трябва да внимаваш в компромисите, да си упорит в отстояване на позициите и същевременно да отбиваш опитите за прелъстяване. Трябва да си подготвен за всичко това, за да не се погубиш.

Как видяхте отвътре работата на властимащите в държавата по повод пандемията? Демонстрирал сте неведнъж, че вашата нравственост е на доста по-различно ниво от манталитета на управляващите. Сега обаче не беше време за изява на егото и може би всички участници в процеса трябва да бъдат поздравени, че успяха да работят заедно, макар и за кратко. - Аз съм лоялен човек и когато се захвана с определена задача, не нанасям удари в гръб. Затова и показах пълното си желание за съвместна работа в режим на взаимно доверие. Не съм променял гражданската си позиция, дори не сме я дискутирали с премиера Борисов. Убеден съм, че знаеше всичко за мен, когато ме привика. Трябва да призная обаче, че не е имало между нас директен сблъсък или напрежение, дори напротив, и до днес не съм получил упрек или грубо отношение. Вероятно това беше начина на опитния политик да привлече във важен за държавата момент всички, които имат критично мислене и позиция, за да чува съветите им. Не мога да кажа нищо укоризнено за отношението на Борисов лично към мен и към членовете на съвета, с изключение на нападките, които отправи към доц. Мангъров, който открито атакува позициите на НОЩ. Тази атака беше и една от многото причини да оттегля малко след това МЕС от институционалната зависимост. Направих го няколко дни по-късно, за да не изглежда като скандал или външна намеса, а като убедителен ход, за да останем свободни и независими експерти дори тогава, когато изказваме крайни мнения, които трябва да бъдат оборвани, а не хулени и заклеймявани. Направих го и като защита на доц. Мангъров, нарочно извън сградата на МЕС, за да изпълня обещанието си, че влизаме с достойнство и ще излезем с достойнство. Краткото ми навлизане в полето на политическото беше разочароващо за мен. Убедих се за пореден път, че това не е моето поле. Както неведнъж съм казвал, интелектуалците, каквито са болшинството лекари, артисти, преподаватели, учени, хора на изкуството, трябва да влизат в политическото само за кратко, за да помогнат със своята експертиза, да бъдат необходимия коректив, но и бързо да бягат от него, за да не станат подвластни на политическото ухажване и рутина, която е пагубна за твореца.

Медицинският експертен съвет предаде насоки от 400 страници на премиера Борисов с три раздела в него - препоръки към извънболничната помощ в борбата с COVID- 19, препоръки към болничните заведения и препоръки за взимане на мерки. С какво се занимава сега Медицинският съвет? Наблюдавайки решенията на правителството, взима ли се предвид трудът на съвета? - Продължаваме работата по препоръките, провеждаме минимум по две конферентни заседания седмично през ZOOM, дискутирайки по належащи проблеми, научни данни, актуалната обстановка и прочее, работа, която остава зад кулисите, но в полза на медицинската общност, която получава текстови продукт в нова редакция ежеседмично, всеки понеделник. Участват над 60 колеги от близо 30 специалности, над 50 глави, онагледени с приложения, графики, таблици, фотографии, при споделен личен опит. Това, че престанахме да се показваме на брифинги ни даде възможност да се съсредоточим в работата и да произведем повече продукт, което беше основната ни мисия, за която бяхме призвани. Понеже общественото внимание се съсредоточи в НОЩ, нека припомня, че всички членове на МЕС не са кабинетни учени, а активни участници в битката срещу коронавируса, почти половината от тях в две от най-въвлечените в епидемията болнични звена – УМБАЛ „Света Анна” и „Токуда”, на полето на ОПЛ, психиатрично болните, инфекциозна болница и пр. МЕС е съвет от дами и джентълмени и предпочитаме професионалната етика, пред задкулисните битки, в които не искаме да участваме. Тази позиция ни спечели време и спокойствие, да бъдем продуктивни и да спестим време от търчане по медии. Оттеглянето на Медицинския експертен съвет от институционалната шапка имаше една главна цел - да не продължава да обслужва медийния интерес, а членовете на съвета да посветят повече време на същественото - пациентите си и текстовете по препоръките, които са вече в своята X-та редакция само за един месец.

Обявих това оттегляне и заради сакрализирането на НОЩ като последна инстанция на истината, разбирайки, че противопоставянето между МЕС и НОЩ предизвиква повече интерес отколкото проблемите в същността на епидемията и стратегията за нейното разумно преодоляване. Оттегляйки се зад завесата на медийния шоу-спектакъл ние освободихме сцената за продължаващия моноспектакъл. Що се отнася до въпроса, дали се взема предвид труда на съвета, той има два отговора:

1. Да, нашият труд е оценен по достойнство от колегите и е качен на три платформи, вече в X-та редакция, в обем около 700 страници, удобен за четене, защото е съставен по подобие на малка енциклопедия COVID-19, с възможности за удобно преминаване през различни връзки, за да се придобие по-пълна представа за проблема, който Ви интересува. В този смисъл мисля, че сме създали ако не уникален, то авторски продукт в удобен формат.

2. Не, нашият труд не е оценен по достойнство от институцията, която ни призова. Самият факт, че от МС все още не са ни предоставили домейн, а МЗ едва месец и половина по-късно разпрати препоръките на МЕС към БЛС, Българския фармацевтичен и зъболекарски съюзи е достатъчно показателен за уважението към труда ни. Ние не сме работили за тях, а за колегите и когато разбрахме, че не сме им необходими, се оттеглихме, за да работим за колегите, които имат нужда от нас.

Народен представител поиска да се запознае с насоките, които сте изготвили и попита премиера Борисов какво ще прави с тях. Оказва се, че те са на практика недостъпни за широката общественост. - Изразих уважение към г-н Антон Кутев за интереса към “насоките” за поведение при COVID-19 на Медицинския експертен съвет, но за съжаление текстовете са предназначени изключително и само за професионалната медицинска общност и са достъпни само за тях на няколко платформи в мрежата. Няма нищо секретно в тях и няма причина да крием нашия труд, който вече почти месец и половина се ползва не само лекари, но и професионалисти по дентална медицина, фармацевти. Днес към колегите потегли XI поредна редакция на компендиума. Така се случва всеки понеделник. Причината за официалния отказ да предоставим труда си на широката непрофесионална аудитория е професионално-етична. Не желаем представената информация да бъде използвана за самолечение и злоупотреба, за което не желаем да носим отговорност или неволно да предизвикаме.

Очаквайте утре във ФАКТИ какво каза проф. Костов за медиите, лекарската професия, здравната система, дарителят Делян Пеевски и литературното произведение, което би написал за коронавируса.

Прочети цялата публикация