Сирия зад кулисите

Нетаняху ще се срещне с президента Тръмп в Белия дом на 7 юли. Дни наред изтичат информации относно темите за разговор между двамата „приятели”, както се наричат взаимно.

Първо бяха лансирани въпросите за прекратяване на огъня в Газа и разширяване на споразуменията от Абрахам. Тръмп дори заяви с твърд тон, че „ще бъда неотстъпчив и с натиск върху Израел за прекратяване на огъня”. Но пресата в САЩ обърна повече внимание на съобщения, че ще има „споразумение за сигурност между Израел и Сирия”. Защото се цели „не просто нормализация, а деескалация и сигурност на границите”.

Обръща се внимание,че Израел държи като свой основен коз в преговорите запазване на окупираните сирийски територии, включително планината Хермон с водните източници, и ще се съгласи на нормализиране на отношенията със Сирия и дори Ливан при условие продължаване на израелската окупация на Голанските възвишения в новите размери. Думи на министъра на външните работи Гидеон Саар.

А Нетаняху след разговор с посланика на САЩ в Анкара и специален пратеник за Сирия, Том Барак, е заявил, че „ще започне преговори с новата сирийска администрация, но с посредничеството на Вашингтон в този процес”. Белият дом обяви, че Тръмп ще подпише президентски указ за отмяна на санкциите срещу Сирия. За да се „помогне на сирийския народ”. И ще има стремеж за разширяване на споразуменията от Абрахам, за да се нормализират отношенията между арабските държави и Израел. Малко лустро, но и гаранции, заради помръкналия имидж на Тел Авив във връзка с масовите убийства на цивилни в Газа.

В същото време Ахмет Шараа, „председател на временното правителство на Сирийската арабска република” т.е. временен президент назначава Хюсеин ал-Салама за ръководител на сирийското общо разузнаване. Той е смятан за експерт по Израел, Сирийските демократични сили, контролиращи източната част на река Ефрат, „Ислямска държава” и влиятелните арабски племена, жиеещи на север и изток от Ефрат.

За министър на вътрешните работи на Сирия е назначен Анас ал-Хатаб, който води преговори с търговците от времето на Асад и им гарантира имунитет срещу съдебно преследване в замяна на поне 60% от богатството им. Между двамата новоназначени има достатъчно враждебност и съперничество, но се прокрадват и информации, че Тел Авив не е във възторг от заемането на поста шеф на разузнаването в Сирия от Салама. Явно обаче има причини, поради които тай е назначен на този деликатен пост.

Той е роден в провинция Дейр аз-Зор, на изток от Ефрат, и заема важно място в сирийските събития през последното десетилетие- от баасисткия режим по времето на Асад, после битките срещу управлението на Асад и сега в управлението на Дамаск след Асад. Принадлежи към най-многобройното и влиятелно племе „Игайдад” в региона.Има роднини в Ирак и монархиите от Персийския залив. Бил е в редиците на Ал-Нусра заедно с Шараа, после в Хайят Тахрир ал-Шам, отново с Шараа и влиза с този фронт в Дамаск при свалянето на Асад.

Твърди се, че е в близки отношения с управляващата в Турция партия на Ердоган, ПСР, партия на справедливостта и развитието. Познава отвътре борбите за „интереси” между различните племена на територията на Сирия и в стремеж да ги консолидира разделя между тях приходите от частните петролни кладенци, които са на изток от Ефрат. Той ги е присвоил и контролирал. Казват, че вместо да отмъщава за убийствата на свои роднини от други племена, каквато е традицията, Салама е предпочел да се помири с враждебните племена.

Заедно със семейството си е бил в близки отношения с правителството на Асад, а после се е сражавал срещу Асад. Участва в битките срещу сирийските кюрди, в конфликта между Колани и Кахтани, мощните групировки в Ал-Нусра и печели като заема страната на Колани. През март 2025г Салама оглавява делегацията на Дамаск в преговорите между Дамаск и сирийските кюрди с тяхната военна организация YPG.

Подписан е меморандум за разбирателство и съхраняване на териториалната цялост и политическо единство на Сирия, но сирийските кюрди все още самостоятелно управляват своите територии с петролните кладенци, институции, язовири, летища и отстояват културните си традиции и език. За неудовлетворение на Анкара. И с откритата подкрепа на САЩ и Франция. Ясно е, че назначаването на поста ръководител на разузнаването се дължи най-вече на лоялността към Колани и близките отношения с пламената на изток от Ефрат.Готовността му да налага воля чрез военен път също се оценява.

На този етап липсата на контрол от страна на Дамаск върху северо-източната част на Ефрат всъщност лишава Сирия от регион, който е житница и източник на вода. А там са съсредоточени и „Ислямска държава”, и SDF, сирийски демократични сили. От друга страна сирийско-йорданският регион е под контрола на арабските сунитски племена, които не признават за легитимно правителството на Шараа. Там са и друзите, които са под закрилата на Израел и също са подозрителни към Шараа.

Алауитските райони са по брега на Средиземно море и продължават да бъдат обект на нападения, сериозни насилия и дори смърт. Един вид Шараа има власт само над част от Сирия, а кипящите условия са готови за „балон и експлозия” във всеки един момент, както пишат на Запад. Това е една от причините Шараа, Хатаб и външният министър Шайбани да приемат открито отношения с Израел в замяна на отмяна на санкциите на Тръмп срещу Сирия.

Казват, че те са предоставили на израелското разузнаване помещения в хотел „Четири сезона” в Дамаск, за да разпитват палестинските организации на територията на Сирия. Тези организации вече са забранени в страната. Ще бъде подписан Договора от Абрахам. Дамаск ще се противопостави на Иран и ще се бие с Хизбула, ако е необходимо. Израел обаче си иска писмен отказ от Голанските възвишения. Но това едва ли е правно легитимно, защото Шараа е временен президент, няма съгласие на сирийските граждани, няма резолюция на ООН и изобщо несигурно дело. Но Шараа смята, че всички средства са допустими, ако остане правителство на цяла Сирия с американска помощ. Определено „угажда на САЩ и Израел”, както пишат из арабските страни.

За САЩ, Израел и Великобритания е важно да няма военни действия на територията на Сирия. Наложително е да има преговори със СДС, както и да се потуши пожара на юг чрез помирение, което може да осъществи Салами заради „добрите си отношения с арабските сунитски племена”. А дали ще се получи е въпрос без отговор в момента. Без отговор е и въпросът кой най-добре се възползва от кризата в региона. Всичко се случва зад кулисите. Сирийското задкулисие.

Но наяве са сблъсъците в района на Палмира в провинция Хомс, за която Анкара твърди, че исторически е турска. Там сирийските кюрди са започнали битки с „Ислямска държава”, която определено се е възродила в Сирия. Десетки убити и ранени има и при сблъсъци между племето на Салама и другите племена. Разрушени са десетки къщи и предприятия. Явно някой неистово иска да унищожи изграденото от Салами „сътрудничество” между неговото племе и други племена.

Само Асад ли е успявал да държи обединени различните етноси, религиозни общности и племена в единна и териториално цяла Сирия? Сега се извършват такива „чистки” сред племена и население, че конфликтите избухват за часове. Да не говорим за конфликтите между израелското и турско разузнаване. Това предстои да се наблюдава. Както и решенията от разговора Тръмп/Нетаняху на 7 юли. Все пак той ще се състои след телефонния разговор на 3 юли между американския президент и Путин, който е по инициатива на американската страна.

Интересни събития предстоят, но Сирия не е цяла и се срива. Това не може да се крие. Дори и да има дипломатически отношения с Израел.

Прочети цялата публикация