За малката, но отбрана лешоядска общност в България и новите ѝ членове

Две бебета египетски лешоядчета се излюпиха в семейството на двойка, която живее в ниша на скален манастир в Провадийско. Грижите за малките могат да се наблюдават на живо, тъй като гнездото има постоянно видеонаблюдение, което се стриймва онлайн на сайта http://www.lifeneophron.eu/.

Допреди две седмици това бе единственото гнездо на египетски лешояди в света, което се наблюдава постоянно, докато птиците са в него. Вече подобно наблюдение има и на гнездо в Израел. В гнездото край Провадия първото бебе се появи на бял свят в началото на седмицата, а в четвъртък следобед се пропука и второто яйце.

За емоциите, които поколението предизвика, за грижите за него и за живота на египетските лешояди, обвити в мистерия от древността до днес разказва Елица Иванова от Българското дружество за защита на птиците, която толкова ги обича, че си е татуирала бързолети:

„За нас е голяма стрес – това са птици, които гледаме толкова години и вече познаваме като поведение.Нормално е за хората, които се занимават с тях, да изпитват тръпка, да следят излюпването – дали всичко ще е наред и дали ще са добре.”

Все още е твърде рано да се каже дали бебетата са момичета или момчета или пък момче и момиче. Засега си нямат и имена:

„Кръщаваме птиците или на хора, които са се грижили и се грижат за тях, на вдъхновяващи за нас личности или на места. Решили сме в този случай да започнем кампания, в която хората да дават имена на лешоядите. Все още обаче се въздържаме, тъй като първо искаме да видим, че са здрави и че вече всичко е наред. Нещата да се успокоят и тогава вече имената ще излязат.“

Освен че в бъдеще бихте могли да сте кръстници на лешоядче, можете да се погрижите за лешоядското кралско войнство и по друг начин:

„Имаме кампания по време на най-чувствителния момент за птиците, а именно тяхното разлитане. Те доста бързо напредват в растежа си, след като се излюпят и когато започнат да летят е моментът, в който те все още са неуверени. Търсим нашите охранители на гнезда, които да се занимават с това буквално постоянно в светлата част на деня. Те трябва да гледат гнездото, да наблюдават поведението на младите птици в него, така че ако се случи инцидент да могат веднага да реагират и да спасим птицата. Това се е случвало –благодарение на охраната сме успявали да спестим млади птици, които не са имали много успешен първи полет. Така че тази дейност е изключително ценна. Който има желание да отдели две седмици от времето си в началото на август е добре дошъл в Маджарово. Всеки сам отговаря за конкретно гнездо. Изключително интересно е и много откъсващо от цивилизацията. Това е и отговорна задача. Един от проблемите, с който с сблъскахме през 2012-а година и засегна точно тази двойка, която наблюдаваме с камера, е, че гнездото, в което бяха живели, беше обрано от един британски гражданин. Той успя да достигне до гнездото и да вземе яйцата. В света има такова хоби, което се нарича колекционери на яйца. Не е широкоразпространено, но явно във Великобритания го има. След като това се случи, двойката се премести в настоящото гнездо, което отново е в ниша на скален манастир.“

В гнездото на мама и татко

„Малкото, което се излюпва, на първо място трябва да е на много топло и меко. Нашите лешояди обожават овча вълна. За тях тя е много важен материал за гнездото. Когато идват обратно в България, първото нещо, което правят, е да реновират гнездото си. Затова се грижи основно мъжкият, а женската подрежда, оправя декора и започва с подготовката за снасянето на яйцата. След като се излюпят, по време на инкубацията на яйцата, за тях се грижат и двамата родители – те се сменят. Лешоядите са пример, специално египетският, защото мъжката и женската страна се грижат еднакво за своето потомство. Те са наистина грижовни родители. Когато малкото се появи на бял свят се започва носенето на храна. Двамата се грижат за това нещо и си помагат взаимно – взаимно заменяеми са.“

От Дружеството за защита на птиците организират и т.нар. лешоядски ресторанти:

„Това са площадките ни за подхранване, с които осигуряваме безопасна храна за лешоядите. Те са санитаритена природата.Те нямат проблем с трупове на животни,немогли да се справят с дадено заболяване, най-вече с инфекциозни заболявания.Те имат проблем с медицинските продукти, с които ние третираме тези животни.Тези площадки са именно затова – да пазят нашите лешояди от животни, които са били третирани с ветеринарномедицински продукти, които се оказват отровни за лешоядите. Такъв е примерът с диклофенака – едно противовъзпалително вещество, което и хората ползват много често при болки в кръста. Оказва се, че той е огромен проблем за лешоядите. Той стана причина запогубването на над 90 процента от популацията на лешоядите в Индия.Това създаде огромни проблеми, защото отново се появиха чумата и някои инфекциозни заболявания.За разлика от наземните хищници – вълци, кучета, чакали и лисици, които също биха могли да се хранят от трупове, нобидейки наземни, те се разхождат. UV лъчите от слънцето няма как да дезинфекцират тяхната козина, глава и т.н.Докато благодарение на това че лешоядите могат да летят,UV лъчите помагат за дезинфекцията на тяхното тяло.По този начин те успяват да ограничат заразите.Затова са толкова важни в екосистемите.Те не са просто санитари,а са изключително специфичния в обезвреждането на трупове.”

Различните лешояди ядат различни части от труповете:

„Египетските имат тънък клюн и чоплят дребните остатъци от мускулите и вътрешностите. Брадатият лешояд, който за съжаление го няма –у нас той е изчезнал вид, обожава да яде кости.Черният лешояд яде мускулите, белоглавият лешояд започва – разтваря трупа.Общо взето всеки един от тях има определена функция за изчезването на един трупот някое заразено животно.”

И ако менюто не ви се нрави, то поне ще ви впечатлим с факта, че египетските лешояди са едни от малкото птици, които си служат с инструменти. Умна работа!

„Има и видео кадри и фото кадри, които показват как лешояд хваща един камък и започва да чупи яйца на щраус – те са питателни и богати на протеини.Той е един от видовете, който използва инструменти. Освен това,също така се гримират. Все още учените не могат да разберат на какво се дължи това. Обичат да поставят почва по перата си и изглеждат по различен начин. Това се нарича гримиране. Наблюдава се спорадично. Никой не знае дали е поведенческа реакция, дали е заради обезпаразитяване на пера или пък нещо друго. Съществуват само хипотези.”

Египетските лешоядиса единствените, които мигрират. Имат си гнезда в Европа и зимовища в Африка.

„Изключително отдадени са на това да достигнат до земята си за размножаване и след това за зимуване. Аз съм изключително впечатлена от жаждата им за миграция.Тя е невероятна.Изминават 4000 км на един дъх.Имаме кампания, в която се сравнява усилието на египетски лешояд с усилието на лекоатлет, който трябва да измине маратон.Изключително впечатляващо е да видиш как едно малко пиленце, което се излюпва през юни, тръгва септември и стига.”

Пиленцата и родителите, които тръгват от България, стигат до Етиопия, Нигер и Нигерия. Навсякъде обаче да се лешояд не е лесно.

„В Европа има един тип заплахи за лешоядите.Специално за Балканския полуостров най-големия проблем са отровите. Безконтролното използване на всякакви препарати наистина е огромен проблем за дивата природа като цяло, а и за хората.В Африка проблемите, с които те се срещат са необезопасените стълбове, които буквално изпържват хиляди птици, не само лешояди.Работим за мониторинг на тези стълбове – кои са най-опасните райони в съответните държави и тяхното обезопасяване.”

Електропреносната мрежа може да бъде смъртоносна за египетските лешояди не само в Африка, но и по целия миграцинен път.

„Преди около месец един наш лешояд на име Поля – изключително доминантна птица,за която беше ясно, че ще бъде абсолютен борец, успя да емигрира в Африка. Там младите скитат една-две години и чак тогава се връщат обратно.На път насам, в близост до България –в Турция, каца на един стълб и бива погубена. Наистина много вярвахме в нея. Това за нас е ограмна загуба.Освен, че сме били свидетели как тя расте, за вида е загуба, защото е нелпа смърт.”

В Африка пък заплахите са други, но нелепата смърт отново е причинена от човека.

„Използването на лешоядите във вуду или т.нар. традиционна медицина, защото не мога да си представя като биолог и като човек, че пушенето на мозък от лешояд ще ти помогне да се излекуваш от рак или да видиш бъдещето.Това са изключително мистични птици – познати са от древността, това е първата птица, защитена от фараоните, защото те са се грижили за чистотата в градовете. За африканската култура те са и връзката между живота и смъртта.Те носят своята мъдрост,от смъртта раждат животи всички тези метафори водят и до използването им за какви ли не цели. Нашата работа е да говорим сдуховните водачи на различните племена за замяна на използването на египетския лешояд, защото те самите виждат че вече няма птици –няма с какво да виждат бъдещето. За съжаление,вуду става мейнстрийм в Африка.Хората, които искат да разберат числата от тотото или залаганията за футболен мач, купуват птици и отиват при шамани.Работим, за да могат самите шамани да ни помагат да запазим вида.Тези практики се наблюдават в Нигер иНигерия.Колегите по места правят срещи с шамани и започваме да търсим растителни алтернативи на досегашните практики с египетски лешояди, за да може да спре търсенето.А и те като диви животни също носятзарази. В Африка също има нелегални пазари, както в Китай.”

Всяко усилие на всеки континент е жизненоважно за малкото останали застрашени египетски лешояди.

„Въпреки, че са 27 в момента в България, на Балканите сме центъра за египетските лешояди. Тази година добрата новина е, че имаме със сигурностеднанова двойка, две скитащи птици и една нова територия. Тя всъщност е добре забравена стара – Мадара.В нея отново се завръщат египетски лешояди”, казва ни Елица и ни изпраща с надеждата, че скоро ще може отново да сподели добри новини за египетските лешояди. Чакаме ги с нетърпение.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Снимките са предоставени от Българското дружество за защита на птиците.

Прочети цялата публикация