БНР | 10.10.2020 07:34:18 | 246

Богат е не този, който има, а който дава


„Отшелник без книги и мастило е жив мъртвец“. Думите са на изобретателя Алфред Нобел, който дарява състоянието си за учредяването на Нобеловите награди. Едно изобретение остава невъзможно за Нобел, който определя войната като „най-страшното престъпление“ и „ужас на ужасите“.

Веднъж великият изобретател споделя, че ако беше възможно, би искал да създаде „машина с такава разрушителна сила, че всяка война въобще да стане невъзможна“.

Военните конфликти по света са в основата на десетилетия живот в екстремна бедност за милиони хора по света, които никога не получават шанс за развитие в живота си, защото нямат достъп до образование и здравеопазване.

101-вият носител на Нобеловата награда за мир, считана за най-важната, е Световната програма по прехраната на Обединените нации, а спечелването ѝ дава надежда на всички, които стоят зад нея, че са помогнали поне малко за преодоляването на неравенството, глада и отнемането на човешки права.  

Върху тази надежда обаче пада сянката на климатичните изменения и на още една нова опасност - дългова криза и икономическа катастрофа след пандемията от коронавируса, която би отнела и от малкото, постигнато до момента.

Може ли това да бъде предотвратено?

Според Световната програма по прехраната Бурунди е страната с най-висок процент на децата, които страдат от системно недохранване. Много от тях нямат достъп до питейна вода, образованието е сред най-лошите в света, а малцина преминават през цялата система.

„Когато говорим за мерки, с които да преодолеем неравенството и бедността в световен мащаб, на първо място трябва да сложим достъпа до образование. Това е дългосрочна мярка. Ограничителните мерки задълбочиха проблема, особено в най-бедните африкански страни, където последиците могат да бъдат наистина много дългосрочни“, заяви в интервю за „Събота 150“ Агат Демаре от разследващото звено към престижното издания The Economist. Само няколко дни преди началото на есенните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка, където ще се обсъждат основно последиците от пандемията от Ковид-19 и опасността от дългова криза, Демаре предупреждава на висок глас:

Съществува риск ние да „забравим” за проблеми като климатичните промени и бедността, докато се опитваме да се справим с кризата с коронавируса. Но в същото време Ковид-19 доказа, че ние сме в състояние да посрещнем огромни предизвикателства, а това дава надежда, че ако в пандемията постигнем координация на световно ниво, то тогава и останалите проблеми могат да бъдат разрешени по този начин. Ние можем да се справим с толкова големи предизвикателства като бедността и климатичните промени, но трябва политическа воля, за да постигнем напредък“.

Политическа воля от всички страни по света или поне от най-големите икономики, допълни Демаре, която обръща поглед към Пекин. Не единствено търговската война със Съединените щати е критична точка в световното икономическо присъствие на Пекин. Какво ще кажете за задълбочаващия се дългов проблем?

Китай не проявява готовност да дискутира опрощаването на дългове в рамките, предложени от Международния валутен фонд и Световната банка. Това е огромен проблем, защото Китай е много голям кредитор, който не е готов да работи на мултинационално ниво, а допуска единствено възможността да отсрочва задължения при двустранни преговори“.

И от Пекин - директно към Вашингтон. Първо, защото администрацията на президента Доналд Тръмп също обича двустранните преговори, а повечето анализатори са категорични, че и дори Джо Байдън да влезе в Белия дом, този подход ще продължи; и второ, защото в столицата на Съединените щати са централите на Международния валутен фонд и Световната банка. В навечерието на есенните срещи 500 неправителствени организации от 37 държави. Една от тях е Центърът за икономически и социлани права, а в интервю за „Събота 150“ изпълнителният директор на организацията Игнасио Саис обясни аргументите:

Мотивацията ни да напишем писмото е наблюдението ни какви смъртоносни последици има политиката на лишения, промотирана от Международния валутен фонд в миналото. Необходимостта от свиване на публичните разходи остави недоразвити здравните системи по света, включително и в богатите държави. Телата, които видяхме по-рано през годината по улиците на еквадорския град Гуаякил, са може би най-яркото доказателство за последиците върху здравната система, в която не е инвестирано достатъчно заради свити публични разходи“.

Документални кадри от ужаса в Еквадор обиколиха света в началото на годината, когато тела на починали от Ковид-19 оставаха в домовете с дни, а след това хората не можеха да ги намерят в моргите, за да ги погребат. Игнасио Саис е убеден, че причината заради това е високата задлъжнялост на страната, която е на прага на нов заем от Международния валутен фонд. Макар примерът на Саис да е изключително жесток, той избира да го даде, за да не бъде подминато предупреждението му мълчаливо:

Лишенията или свитите публични разходи винаги се усещат най-много от уязвимите групи - деца, жени, възрастни хора, етнически малцинства, заетите в неформалната икономика и семействата с много ниски доходи. С нашето писмо ние призоваваме за обръщане на парадигмата в икономическата политика, с която сме свикнали да живеем от десетилетия. Тук е моментът да отбележа, че Международният валутен фонд направи няколко обещаващи коментари за необходимостта от честно и „зелено” възстановяване, както и за засилването на политиките за намаляване на неравенството по света“.

„Докато от една страна ставаме свидетели на прогреса в изказванията на Международния валутен фонд, от друга - виждаме кредитните му програми и съветите, които дава на страните. Програмите за отпускане на заеми включват т.нар. „фискална консолидация”, което е терминът за намаляване на публичните разходи. Нали знаете, това означава свиване на социалните разходи. Обикновено подобна политика води след себе си ерозия на защитата на работниците и регресивни данъчни системи, които водят до по-голяма тежест върху бедните и работещите“, каза още Саис.

Според Агат Демаре, за да се овладее икономическата криза, връхлетяла света заради пандемията, трябва да се увеличат публичните разходи - за да се укрепят ключови системи като здравната и образователната, но най-вече, за да се помогне на бизнеса да запази работните места:

„От една страна има необходимост правителствата да увеличат разходите си за здравеопазване, но от друга - данъчните постъпления намаляват, защото редица компании фалираха и вече не могат да внасят налог върху печалбите си в хазната. По този начин бюджетният дефицит на държавите се увеличава, а тази празнота се попълва с нови дългове… За богатите държави това не би трябвало да се окаже чак толкова голям проблем, защото имат цената на заемното им финансиране тръгва от много ниска база. За бедните държави обаче новият дълг ще се окаже много сериозно главоболие през следващите години. Ето защо Международният валутен фонд и Световната банка се опитват да предложат от една страна спешна подкрепа, а от друга - опрощаване на задължения за развиващите се страни. В същото време изобщо не е сигурно дали тези мерки ще са достатъчни, за да помогнат на тези държави“.

По думите на Демаре новите заеми, които Международният валутен фонд и Световната банка отпускат, се добавят към задълженията на развиващите се държави:

В същото време кредиторите от Г-20 са разработили такива пакети, че дори и да се стигне до отлагане на плащания по дългови задължения, това просто е отлагане във времето. Казано по друг начин - дългът продължава да тежи на тези държави, независимо, че сметката не трябва да бъде платена сега. Много държави ще излязат от дълбоката рецесия и кризата с коронавируса в още по-лошо финансово състояние, отколкото преди икономическия трус“.

Игнасио Саис е категоричен, че не трябва да се забравя и ролята на националните правителства, често страдащи от обвързаности с подземния свят и тънещи в корупционни практики:

„Разбира се, като организации, подписали това писмо, много внимателно наблюдаваме и изследваме как правителствата разходват парите, получени под формата на заем. В никакъв случай не демонизираме Международния валутен фонд, защото сме съвсем наясно, че неговата отговорност да защитава човешките права спира дотам, откъдето започва отговорността на националните правителства. В същото време трябва съвсем ясно да разбираме, че Фондът е огромен и много силен играч на международната сцена. Той притежава изключително големи ресурси. Заради това очакваме от Фонда да престане да анализира проблемите единствено от „суха” икономическа гледна точка, а да вземе по-сериозно под внимание спазването на човешките права и как това се осъществява практически, когато се прилагат неговите програми“.

И като говори за честни и зелени политики, ще ни помогне ли пандемията от Covid-19 наистина за преосмисляне на икономическия модел и за влагане на повече усилия в борбата с климатичните промени, които ще са следващият голям фактор за огромна бежанска вълна, а вече са сигурна причина за поражения върху земеделието и влошаващи се икономически показатели на много държави?

Пандемията от Covid-19 ни удари с такъв интензитет, защото ние не взехме достатъчно мерки за защита на околната среда и като казвам „ние”, имам предвид всички хора по света. Двата проблема са неразривно свързани. По отношение на разрешаването им категорично смятам, че справянето с икономическите последици от кризата с коронавируса трябва да бъде обвързано с дългосрочна визия за борбата с климатичните промени“.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация