Бездната между Караянчева и Караян

В днешна България е така: умните и образованите тъжно мълчат, невежите простаци вдигат оглушителен шум. Дали да не се хвърлим от някоя канара в Родопите?

По-добре е да го забравим, но се налага да си го припомним. Вчера в парламента: Заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки казва от тази най-висока трибуна, че трябвало да стане "хомосексуалист", за да се хареса на БСП и на депутата Кристиян Вигенин. Вигенин го репликира, че в затвора ще намери себе си, а Марешки отвръща, че ще му се обади, "ако иска да стане жена".

Бездната между Марешки и Оксфорд

Това е грубата парламентарна реалност в България. А само със силата на въображението можем да си представим, как след цитирания диалог на трибуната застава 30-годишен мъж, който е завършил в Оксфорд и се е върнал да живее в България. Дошъл е в парламента, за да представи своята визия за бъдещето на родината си.

Връщаме се отново към суровата парламентарна реалност от вчера: Докато брани Цвета Караянчева, Славчо Атанасов от "Обединени патриоти" обърква Пенчо Славейков с неговия баща - Петко. Нека този път да си представим как след Атанасов на трибуната излиза български писател, превеждан на над 20 езика, който иска да обясни защо е подписал писмото на стотиците интелектуалци за оставка на правителството и на главния прокурор.

Може би се чудите с каква цел смесвам суровата парламентарна реалност с някакви красиви фантазии. Правя го, за да покажа колко нелепо е да се говори за някаква "покана за диалог" от страна на управляващите към младите протестиращи, или пък за "протегната ръка" към недоволните творци и учени.

"Бон жуар!"

Общ език просто няма. Младите и напредничави хора говорят различни езици, но не и този на настоящите правителство и парламент. Те говорят достатъчно много езици, за да се червят, когато слушат нескопосаните опити на представители на властта да скалъпят няколко изречения на английски. Младите и напредничави хора знаят какво означава думата gender, те говорят езика на възпитанието, демократичните ценности и уважението към човешките права. А това просто изключва използването на хомофобска, расистка или откровено просташка реч, когато се изказват от трибуната на Народното събрание.

По аналогичен начин хората на културата ценят езика като една от изконните тъкани на изкуството и с присъщата си ранима душевност страдат и преживяват злоупотребата с него - независимо дали тази злоупотреба е под формата на обиди и грозни нападки или пък на пълната неспособност за боравене със словото и липса на интерес към него.

Тук за образованите и възпитаните няма въздух за дишане

Когато в началото на месеца един известен български режисьор ми сподели, че агресията и незачитането на достойнството го карат да чувства все по-голяма социална самота, аз се замислих защо от екраните и страниците все по-рядко и по-рядко ни говорят представители на духовния и културен елит. Всъщност причината е ясна: техните послания, мисли и мнения няма как да присъстват в едно и също културно пространство със словосъчетания като "Бойко Борисов не от Околовръстното", ПКП или "Ходи пеша бе". Впрочем, тук понятието "културно пространство" звучи като оксиморон...

Всеки път около избори се чудим защо такъв голям процент от българите отдавна са престанали да следят политическия, обществен и медиен дискурс. Ами защото в него все по-рядко се чуват авторитетите, които могат да ги привлекат и окрилят. Там шум вдигат единствено онези, които могат бездънно да ги отвратят. Няма нищо вдъхновяващо у тези хорица на трибуната в Народното събрание, които след това се прехвърлят и в телевизионните студия. Гореспоменатите млади и образовани личности, както и представителите на културата и науката дори избягват да сядат до тях в тези студия, защото искат да се самосъхранят. Затова недоволните няма как да се съберат около една маса с първоизточника на своето недоволство. Тук не говорим за опозиционните партии в парламента - те добре се вписват в кръчмарския тон. Говорим за другите, младите и образованите, на които уж всички симпатизират. Тези млади и образовани искат извисяване и рестарт на системата. Те настояват за критерии, според които да излъчваме своето политическо представителство – ясни критерии на мястото на сегашната деградация и вечната смяна на ролите в същите тези пропити с невежество, арогантност и некомпетентност институции.

А докато дойде часът на тези млади и образовани хора, всички ще се опитваме да не се хвърлим от някоя канара в Родопите…

Прочети цялата публикация