Fakti.bg | 12.11.2020 14:42:56 | 139

В ЦСКА пристигна човек, който има характера на самия клуб


За първи път от много време насам, включително извън ерата ''Ганчев'', се създава усещането, че ЦСКА има треньор. Репутацията на Бруно Акрапович някак обещава на феновете на ЦСКА, че ги чакат по-приятни и радостни дни с техния любим тим. Преди това назначение, при настоящото управление на Гриша Ганчев при ''армейците'' се извъртяха знайни и незнайни, но до един недоказани треньори като Едуард Йорданеску, Стамен Белчев (на два пъти), Добромир Митов и Милош Крушчич. Преди това Христо Янев не получи достатъчно подкрепа и време, за да се направи констатация за качествата му, а легендата Любо Пенев някак, не можем да скрием, има сериозни дефицити в тази професия и мястото, на което работи той в момента добре го показва. Люпко Петрович пък, безспорен великан в професията, вече е човек на възраст, който не може да има същото влияние над отбора, който води.

Бруно Акрапович е изключително интересна фигура, която ако постигне значими успехи и с ЦСКА, то това може да му отвори пътя към сериозния западноевропейски футбол. Босненецът е показвал качества още преди да дойде в България, нещо, което не се отбелязва в българския печат. Акрапович е носител на Купата на Македония за сезон 2015/16 с местния клуб Шкендия Тетово, a преди това, през сезон 2014/15 завоюва Купата на Гибралтар с ФК Европа. Последното не звучи кой знае колко престижно, но е показателен факт, че новият треньор на ЦСКА може да постига резултати.

Хубаво е да се отбележи, че босненският специалист, който според някои информации владее цели 9 езика, за първи път в Локомотив (Пловдив) получава шанс да работи повече от един сезон и резултатите са налице. ''Смърфовете'' спечелиха две Купи на България, една Суперкупа, тимът беше на косъм от това да отстрани Тотнъм на Жозе Моуриньо от Лига Европа и за капак Акрапович ги остави на второ място във временното класиране в efbet Лига.

Мнозина спортни журналисти не пропускат възможност да заявят или напишат, че Бруно Акрапович е бил съотборник в Майнц 05 на един от най-успелите треньори на нашето време - Юрген Клоп. Да, това е интересен факт, но от футболна гледна точка е много по-важно, че те имат общ учител и вдъхновител. Името му е Волфганг Франк, немски треньор, оставил сериозна следа в съзнанието на своите футболисти в Майнц с афинитета си към играта с двама нападатели, пресата и тактиката. В този смисъл специалистът от Зеница е немски възпитаник, но той е живял няколко години и в Италия, има италианско гражданство, като в този период едва ли си е губил времето. По-възможно е да е черпил тактическо познание в неговия дом - Калчото.

Разбира се, с казаното дотук, а и по принцип, не трябва към Бруно Акрапович да има свръхочаквания. За да наложи един треньор вижданията си и да започне да постига постоянство в играта и резултатите на своя отбор, понякога е необходим картбланш от време, в което е възможно да има и турбуленции. Точно от това беше белязано началото му в Локо Пд, тамошните фенове искаха оставката му, но благодарение на ината (в добрия смисъл на думата) на Христо Крушарски Бруно Акрапович не си тръгна, за да скандират в следващ етап името му същите тези фенове, искали му оставката. Е, сега след преминаването му в ЦСКА, чувствата им към него отново не са добри. Но, както се спомена, Христо Крушарски направи нещо непопулярно в България, нещо, което Гриша Ганчев и цялото ръководство на ''червените'' не направи за 5 години. А именно нито веднъж не бе оказана сериозна подкрепа на някой от завъртелите се треньори. Да, наистина никой от тях не вдъхваше достатъчно доверие, но в крайна сметка лицето Х е твоят избор и ти трябва да стоиш зад него. Поне до едно време.

Обнадеждаващото:

Обнадеждаващо за феновете на ЦСКА е, че Бруно Акрапович дава вид на човек с характер, а освен че дава вид, така и се говори. Обикновено това се пренася и в представянето на футболистите на терена, те са функция на характера и работата на своя треньор. Характерът е едно от нещата, което силно липсва на пейката на ЦСКА от Стойчо Младенов насам.

В някои от по-сериозните мачове на Локомотив (Пловдив) бе видно тактическото му надмощие над опонента. Като най-ярък пример може да бъде даден финалът за Купата на България срещу Ботев (Пловдив), спечелен от ''черно-белите'' с 1:0 на Националния стадион ''Васил Левски''.

Акрапович е фен на агресивния и директен футбол, в който има доста скорост. В ЦСКА, особено по фланговете, има футболисти, които би трябвало да паснат отлично на неговите футболни виждания. Хипотетичният минус е, че те не са халф-бекове, каквито имаше и каквито сам създаде в Локомотив.

Той няма да има нужда от време за адаптация, освен вътрешноклубна, по простата причина, че вече 3 години е в България. Познава и живота, и футбола тук, и персонално всеки един от елитните ни отбори.

Няма да има и езикова бариера с футболистите, тъй като, както вече се каза Бруно Акрапович знае доста езици, предимно западни. Това е хубаво и много важно, защото няма да се разчита на посредник при предаването на информация. На Кирил Динчев се налагаше да предава на футболистите указанията на Стамен Белчев. Което е проблем, защото се губи ефекта на въздействието на треньора.

Акрапович има самочувствие, подплатено с няколко трофея зад гърба му. Това е от значение, защото си по-авторитетен в очите на футболистите, които тренираш. Нито Белчев, нито Крушчич, нито Йорданеску бяха спечелили нещо преди да водят ЦСКА.

Позитивен факт е и това, че босненският спец ще работи с част от щаба на Стамен Белчев. Даниел Моралес, Красимир Чомаков и Кирил Динчев бързо ще го вкарат в обстановката в самия отбор, а средният от изброените най-добре съзнава какво се изисква в този клуб и със сигурност ще е от голяма полза на Бруно Акрапович.

Проблематичното за самия Акрапович:

Някогашният халф на Майнц 05 и Волфсбург доста трудно ще може да играе с използваната от него схема на игра в Локо Пд - 3-4-1-2. Особено пък преди зимната пауза. Основната причина за това е, че в ЦСКА в момента има много типични крила, цели пет. Георги Йомов, Жул Кейта, Рафаел Енрике, Джером Синклеър и Греъм Кери. Доста странно ще е, ако Акрапович реши да се лиши от всички тях, за да играе в познатата му постройка. По-скоро може да се очаква той да се адаптира към наличното и да използва схема с четирима в защита.

Сериозен проблем пред новия треньор на 31-кратните шампиони също е, че в халфовата линия на отбора цари доста сериозен дисбаланс, за който вина носи този, който е правил селекцията. Единственият типичен дефанзивен полузащитник в отбора е Амос Юга. При тактическа дисциплинираност в мачовете от българското първенство това не би било проблем, но в Лига Европа ЦСКА определено се нуждае от още един такъв като Юга. Жеферсон и Валентин Антов са компромис в тази роля. За сметка на опорните халфове, ''армейците'' имат цели трима атакуващи полузащитници - Тиаго Родригес, Стефано Белтраме и Адалберто Пеняранда. Твърде е вероятно някой от тях да си тръгне през зимата. А Юнус Санкаре е център халф и в хода на мачовете е видно, че има по-сериозен афинитет към атаката, отколкото към дефанзивната работа на терена.

Предстои да видим дали Бруно Акрапович ще успее да надгради успехите си в българския футбол, но искрица надежда за ''червените'' фенове има, защото в ЦСКА пристигна човек, който има характера на самия клуб.

Прочети цялата публикация