Космосът ли е следващото бойно поле

Дигиталната революция има дълбоко въздействие върху човешкото общество и неговите културни, социални и икономически аспекти. Тя е от съществено значение за развитието на страните, създаването на възможности и достъп до информация и познания. Основен клон в новите технологии са разработките, свързани с Космоса и надпреварата между най-развитите страни да бъдат първи при внедряването им.

Американската корпорация "Спейс Екс" сложи край на руския монопол за пътуване в Космоса. Това стана факт в началото на тази седмица с успешния полет на компанията в съдружие с НАСА, при който бяха изпратени астронавти до Международната космическа станция с американска совалка. Нещо, което не се беше случвало за последните 9 години, след като през 2011-а беше сложен край на програмата "Космическа совалка" на НАСА, която беше активна в продължение на три десетилетия, но не постигна целите си за достъпно и безопасно пътуване до Космоса.

Основателят и ръководител на "Спейс Екс" Илон Мъск беше принуден да наблюдава изстрелването от дистанция, след като даде положителна проба за коронавирус. При направени от него 4 антигенни теста в един ден два се оказаха положителни и два отрицателни.

Ръководителят на Американската агенция за космически изследвания Джим Брайдънстайн:

„Нашата цел беше и ще бъде да сме един потребител от многото в оживен пазар в ниска околоземна орбита. Искаме да има различни доставчици, които се конкурират по цена, иновации и разбира се – безопасност. Станахме свидетели на невероятната работа на „СпейсЕкс”, идва още такава от „Боинг”. Смятам, че тази екосистема, това колело на непрекъснати подобрения, ще е от полза както за американските данъкоплатци, така и за изследванията на космическото пространство.”

Успехът на „Спейс Екс” обаче няма да означава край на сътрудничеството с Русия, подчерта Брайдънстайн. Целта е т.нар. „размяна на места” между американски астронавти и руски космонавти. По думите на ръководителя на НАСА това е нужно в случай, че някоя програма се наложи да прекъсне работа за известен период от време.

Реалността обаче не е чак толкова розова. Русия отказа да бъде партньор в програмата „Артемида“ на НАСА, чиято цел е изпращане на жена на Луната през 2024-а, тъй като мисията поставяла на първо място американските интереси.

НАСА ще похарчи над 8 милиарда долара в сътрудничество с частни компании за полети до Международната космическа станция. По този начин „Роскосмос“ бива лишавана от значителен паричен поток. Цената, която американците плащаха за използването на руските ракети, възлизаше на около 85 милиона долара за един астронавт, сочат изчисленията за миналата година. "Спейс Екс" иска 60 милиона, а това ще се отрази на бюджета на на "Роскосмос", възлизащ на 2 милиарда долара. След поредицата успехи на "СпейсЕкс", "Роскосмос" се опита да намали цената на местата в "Съюз" с 30 процента и също така планира да изпраща туристи до Международната комическа станция и да изпрати астронавт до Луната през 2030-а година. Компаниите "Блу Ориджин" на Джеф Безос - собственикът на "Амазон" и най-богат човек на планетата, и "Боинг" също развиват космически капацитет.

Дмитрий Рогозин, оглавяващ Руската космическа агенция, съобщи за разработката на ракета с метаново гориво, която ще може да извършва до 100 полета. Той обяви по-рано тази година, че Русия планира да построи нова космическа станция, защото настоящата ще издържи най-много още едно десетилетие. Все още не е ясно дали тя ще бъде национална или международна. Рогозин също така даде сигнал, че освен към НАСА, се търси активно сътрудничество и с Китай, с която си сътрудничат в изучаването на Луната и дълбокия Космос, и с Европа:

„Продължаваме преговорите си с други наши колеги, освен НАСА. На първо място с Йохан-Дитрих Вьорнер, генерален директор на Европейската космическа агенция. „Роскосмос” има големи планове за сътрудничество с европейските си партньори в изследването на Космоса. На първо място в списъка със задачи е много важната съвместна мисия – „ЕкзоМарс”.”

Технологичната конкуренция между Запада и Русия беше изразена и в обявяването от Москва на Венера за "руска планета" и намерението за изпращането на национална мисия до най-близкия съсед на Земята, независима от друга, съвместна със Съединенети щати. Амбициите към Марс също нарастват – Обединените арабски емирства изпратиха сонда към планетата тази година, както и Китай и Съединените щати.

Непосредствено след успеха на „Спейс Екс” в понеделник, Европейската космическа агенция обаче претърпя неуспех. Дефект на ракетата носител „Вега” доведе до провал в мисията за извеждане в орбита на два сателита, които бяха унищожени – испански, за наблюдение на земната повърхност и френски, за изучаването на ярки електрически явления в горната атмосфера на планетата.

Въпреки това Европейската космическа агенция си е поставила високи цели, които вече са в процес на осъществяване, а именно - най-близкото наблюдение на Слънцето, правено някога, квалифициране на екзопланетите, които обикалят около ярки звезди и изпращането на най-модерен апарат към Меркурий – най-малко изследваната планета в Слънчевата система.

Въпреки напредъка на технологиите в развитите страни, над три милиарда души нямат достъп до интернет. До всяка точка на земно кълбо може да бъде осигурена връзка до мрежата с помощта на сателити. Начело в осъществяването на подобен, несъмнено амбициозен проект е „Спейс Екс”. По програмата му „Старлинк” вече са изстреляни почти 1000 сателита в ниска околоземна орбита. Компанията вече има одобрение от американското правителство за изстрелване на 12 000. Печалбата от проекта се очаква да бъде около 30 милиарда долара на година. В момента бета системата се тества и се съобщава, че резултатите са обещаващи.

Друга компания, която си е поставила за цел да доставя интернет до всяка точка на Земята е OneWeb, която започна като европейски проект. Рут Причард Кели, която отговаря за регулациите обясни:

„Всеки човек на света иска да има достъп до информация и забавления. Определенията за тях се различават и може да има опасения за достъпа, който имат. Но дори страни като Северна Корея, Куба, Индия, Китай и Русия искат народите им да имат достъп до определена информация. Може да искат да контролират начина за свързване, може да са загрижени за сигурността на данните, но искат да са свързани. Достъпът до интернет е ключът към бъдещето.”

Редица действия на Съединените щати, Русия, Индия и Китай навеждат на мисълта, че вече е факт приемането на Космоса като ново поле за съперничество. Те отправят обвинения помежду си в разработване и изпитване на наземни и космически базирани противосателитни оръжия, дори разполагането на космически оръжия.

Преди година НАТО добави Космоса в списъка на своите оперативни полета, а преди месец одобри създаването на Космически център в Германия. Целта на Алианса не е милитаризирането на Космоса, категоричен е генералният секретар на Пакта Йенс Столтенберг:

"Космосът може да бъде използван за мирни цели, но може да бъде използван и агресивно. Спътниците могат да бъдат повреждани, хакнати или превърнати в оръжия. Антиспътникови оръжия могат да отслабят комуникациите и други услуги, на които разчита обществото ни, като въздушен и наземен транспорт, метеорологични данни или банкиране. Космосът е от съществено значение за отбраната на Алианса, включително навигацията, разузнаването и засичането на ракетни пускове. НАТО няма намерение да разполага оръжия в Космоса. Ние сме отбранителен съюз и нашият подход ще остане изцяло в границите на международното право. Но като превърнем Космоса в наше оперативно поле, това ще ни помогне да осигурим вземането под внимание на всички аспекти и успеха на мисиите си."

Доналд Тръмп обаче обяви създаването на американски космически сили в края на миналата година:

„Заплахите за страната ни непрестанно еволюират, така че трябва и ние да го направим. Нашите противници въоръжават земната орбита с нови технологии, чиято цел са американските сателити, нужни както за операциите по земя, така и за живота ни вкъщи. В този забележителен ден приемаме централната роля на Космоса за националната сигурност и отбраната на Америка. Космическите сили ще гарантират основната роля на Америка в Космоса, тя да не бъде подлагана на съмнение или на заплаха, защото знаем, че най-добрият начин да се предотврати конфликт е да се подготвим за победа.”

От своя страна президентът на Русия Владимир Путин се обяви за съсредоточаване на усилията при военните разработки и към оръжия за космическа отбрана и противоракетни системи, способни да унищожат хиперзвукови оръжия в околоземното пространство:

„За да запазят стратегическото си превъзходство, Съединените щати бързо създадоха космически сили, които вече се подготвят за оперативни действия. Русия винаги се е противопоставяла на милитаризацията на Космоса. В същото време развитието на ситуацията изисква от нас да обърнем повече внимание на укрепването като цяло на ракетно-космическия отрасъл и орбиталната мрежа. Разполагане на оръжия в Космоса. Разбираме ли какво значи това или не? Питайте експертите. Това означава, че непрестанно над главата на всеки от нас ще се намира ядрено оръжие.”

Технологии за поразяване на сателити, позволяващи изваждане от строя на спътници на вражески сили притежават Индия и Китай. Делхи планира да изпрати свои астронавти в Космоса преди 75-ата годишнина от обявяването на независимостта си през 2022-а. Китайски апарат първи кацна успешно на слабо познатата обратна страна на Луната в началото на миналата година. Един от най-големите комуникационни сателити с размах на соларните панели от над 40 метра – повече от размаха на крилете на Боинг 737, е китайски. Той е оборудван със система за квантово криптиране, която позволява свръхсекретни комуникации за военни и правителствени цели. Китайските учени също така разработват сателит, който да може да засече обекти, намиращи се на 500 метра под водата - като подводници например.

Принципът за използване на космическото пространство за мирни цели е заложен в базовия Договор за космическото пространство, който е в сила от 1967 г. Вероятно е твърде наивно да се настоява за по-отворен диалог по въпроса, но е време за осъвременяване на директивите за космическа отговорност. Защото колкото и да е сложна материята и трудна комуникацията между великите сили, все пак бъдещето на човечеството не трябва да става заложник на краткосрочни политики.

„Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило”.

Дъглас Адамс, „Ресторант „На края на Вселената”

Снимки: Ройтерс и БТА

Прочети цялата публикация