Твърде благосклонна ли е СЗО към Русия?

През месец май, когато Русия започна да излиза от въведения национален локдаун, а броят на новозаразените с коронавирус гонеше рекордни равнища, руските власти подеха агресивна публична кампания, целяща да представи страната като безупречно справяща се с пандемията. Основното в тази кампания бяха хвалбите с ниския брой на починалите в сравнения с Европа, САЩ и други страни, пише англоезичното издание The Moscow Times. Равнището на смъртните случаи в Русия е 7.5 пъти по-ниско отколкото в света като цяло, заяви тогава вицепремиерът Татяна Голикова, основавайки оценката си на съотношението между броя на заразените и починалите за един ден, публикувани от официалните власти. Други статистики обаче вече показваха различна картина. Данните, публикувани без особен шум от националната статистическа агенция Росстат, както и ранните проучвания върху добавъчната смъртност (по данни на гражданките регистри), свидетелстваха за потенциално драматично подценяване на смъртните случаи в Русия, свързани с коронавируса. Впоследствие разминаването стана още по-голямо и допълнително потвърдено в хода на продължаващата пандемия. Но докато руските власти критикуваха западните медии, тиражиращи тези разминавания, а според дипломат от ЕС европейските посланици в Москва споделяха в частни разговори недоверието си към официалните данни, Русия получи неочаквано и авторитетно одобрение. "Ние – Световната здравна организация – нямаме никакви оплаквания от статистиката, представяна от Русия", заяви д-р Мелита Вуянович, която ръководи офиса на СЗО в Русия. Това е позицията, към която СЗО и Вуянович се придържат през последните шест месеца, независимо от наличието на все повече признаци, че Русия може би пропуска огромен брой смъртни случаи, свързани с коронавируса, като не отчита за такива онези, при които може да има и друга потенциална причина за смъртта. "Нямаме никакви сериозни опасения във връзка с руската методология" за отчитане на смъртните случаи, казва Вуянович пред The Moscow Times в интервю, дадено в понеделник. Руски и чуждестранни здравни експерти обаче са изразили пред изданието притеснението си от публичната позиция на СЗО. Според тях защитата на спорни статистики и прекомерно проправителствените коментари показват руското влияние върху здравната агенция на ООН, като и организационните й слабости. След като Вуянович отново подкрепи руската методология, давайки интервю пред радио "Ехото на Москва" миналата седмица, държавната агенция ТАСС публикува статия под заглавие: "СЗО каза, че няма никакви въпроси относно руските данни за смъртността от коронавирус". СЗО изрази подкрепа и за цялостния подход на руските власти, включително като даде висока оценка на регионалните здравни структури, отбелязва The Moscow Times. През септември, слез като направи обиколка на болници из руските региони, Вуянович каза пред ТАСС: "Аз наистина искам да видя и в други страни същия брой медицински персонал, такава хигиена и такова оборудване". "Не казвам, че няма проблеми или че няма отдалечени места, където нещо е в критично състояние. Въпреки това обаче, гледайки общата картина, оборудването е много добро. Проблеми има навсякъде, но генерално вие може да се гордеете с вашата система на здравеопазване в сравнение с останалите", каза още представителката на СЗО. Няколко седмици по-късно втората вълна извади наяве уязвимостта на регионалната здравна система в Русия, а отчаяни медици обвиняват властите, че не са използвали лятото за по-добра подготовка. Критици поставят под съмнение професионализма и мотивите на СЗО. "Когато СЗО казват, че вярват на руската статистика, те или демонстрират пълния си непрофесионализъм и липса на компетентност да разбират данни, или има нещо друго", коментира независимият анализатор на данни Борис Овчинников, който има обширни публикации за недостатъците на статистиките за коронавируса в Русия. "Изявленията на СЗО се дискутират много в медицинската и демографската общност в Русия. Ние не им вярваме и никой повече не ги взема насериозно", казва Алексей Рашка, бивш правителствен демограф, уволнен от Росстат след като публично е оспорил представяните числа. Епидемичен проблем Обвиненията за поддаване на натиск, оказван от автократични режими, не са нещо ново за СЗО. Международните критики за прекалено приятелското отношение към Пекин заплашваше да затъмни ролята на световната организация като глобален авторитет в борбата с пандемията, припомня изданието. Експерти посочват същия модел – нуждата на СЗО да бъде дипломатична и да не изглежда твърде критична към своите членове, съчетана със слабата организационна и финансова структура, което я прави зависима от щедри донори – е налице и в отношенията й с Русия. "Когато СЗО косвено подкрепя тезите на Русия, това е в ущърб на авторитета и репутацията на организацията", казва Дж. Стивън Морисън, бивш сътрудник в администрацията на американския президент Бил Клинтън, а сега директор на Глобалния център за здравна политика към Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). "Проблемът със СЗО е ендемичен проблем: това е организация на страни членки и всички нейни офиси съществуват по волята на страните членки. Персоналът на СЗО на публично равнище трябва да се държи изключително почтително и това ги ограничава. Това сдържа тяхната автономия да казват истината на властите и да бъдат критични", коментира още Морисън. Част от структурната слабост на СЗО е финансова. Около 20% от приходите на СЗО идват от задължителни вноски, определяни въз основа на размера на икономиките на страните членки, а останалите пари идват от допълнителни доброволни дарения на правителства, фондации и частния сектор за специфични програми и инициативи на СЗО. Макар гръмките нападки на американския президент Доналд Тръмп за твърде голямата близост на СЗО с Китай да бяха публично разкритикувани и от съюзници, и от противници на Америка, повечето западни страни са на мнение, че СЗО се нуждае от реформа. Експерти обаче казват, че сега Русия стяга редиците, за да блокира всеки опит, който би направил СЗО по- независима и способна да се намесва, да критикува и да ръководи от позиция на силата. Вместо това, Русия иска да си гарантира, че каквато и да е промяна ще засили още повече влиянието й върху СЗО. Нарастващо влияние Отношенията между Москва и СЗО не винаги са били толкова сърдечни, казва пред The Moscow Times Микко Виенонен, бивш специален представител на организацията в Русия, който е ръководил разширяването на офиса й там в продължение на няколко години, започвайки от края на 1990-те. След разпада на Съветския съюз, СЗО открива представителство в Русия при президента Борис Елцин, който дава съгласие за това. Виенонен си спомня, че докато е бил в Москва, никога не е имал проблем да казва това, което мисли. "Понякога спорехме, но хората го приемаха. Като цяло това бяха добри взаимоотношения с руснаците", коментира той. Запитан какъв е опитът му в работата с официалните руски данни, той казва: "Статистиките за HIV(вирусът, причиняващ болестта СПИН-бел.ред.) бяха единствените, към които имах въпросителни – това беше деликатна тема". В периода след 2000 г., когато Русия постепенно се възстановява икономически, здравето на населението се подобрява и продължителността на живота нараства, балансът между Русия и СЗО започва да се променя. Според оценка на СЗО, към 2013 г. отношенията са по-равностойни. Малко след това балансът вече е съвсем различен. "Русия все повече затвърждава ролята си по отношение на въпроси, свързани с развитието, финансирането, околната среда и въпроси на сигурността", пише СЗО в документа си за стратегическия си документ за страната през 2014 г. От страна -получател на помощ от СЗО, Русия вече става "влиятелен донор". Към днешна дата Русия внася по 35 млн. долара годишно в СЗО – около две трети от тази сума са доброволни дарения.

Прочети цялата публикация