Fakti.bg | 25.11.2020 14:20:21 | 283

Диана Русинова пред ФАКТИ - ЕЦТП с предложение за нов тип "легнали полицаи" след катастрофата с Милен Цветков


Предложение на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) за експериментално монтиране и тестване на нов тип „легнали полицаи“ бе прието и одобрено от Консултативния съвет по пътна безопасност (КСПБ) към Столичната община. За това съобщиха от ЕЦТП по-рано днес.

Поводът за предложението от страна на ЕЦТП към Столичната община е катастрофата, в която живота си загуби журналистът Милен Цветков. Самото предложението е отправено на 28 април тази година. От Европейския център за транспортни политики казват, че тези нови „легнали полицаи“ или, както ги наричат в други държави – „скоростни възглавници“, ще намалят скоростта преди кръстовището с цел намаляване на риска от инциденти.

От ФАКТИ се свързахме с Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, за да разберем повече за тази мярка за безопасност на движението.

Относно това какво представляват тези „скоростни възглавници“, Русинова обясни: „На нашия език те се наричат „легнали полицаи“. На инженерен език се наричат изкуствени изпъкнали напречни неравности. В България има дефинирани няколко такива типа неравности. Всички те попадат в НАРЕДБА № РД-02-20-10 от 05.07.2012 г. за условията за изграждане или монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други средства за ограничаване на скоростта на движение и изискванията към тях. Има едно Приложение 2 към член 6, точка 1,2,3, член 13 – точка 1,2, член 15 и 17. Там е записано къде и какви изкуствени неравности могат да се поставят, как могат да изглеждат.

Когато стана пътният инцидент с Милен Цветков, тогава с екипа на Европейския център за транспортни политики се бяхме събрали с други колеги от други държави. Обсъждахме какво евентуално би могло да се направи, за да може в бъдеще ако някой пак така реши да се засили на улица „Хенрик Ибсен“ и да се удари в спрелите превозни средства, да направим нещо, с което евентуално да ограничим тази възможност. Тогава обсъждахме много дълго и с експерти от Столичната община, и с други колеги от други неправителствени организации и всички казаха, че там минава градски транспорт и всъщност е крайно неподходящо да се изградят изкуствени неравности, защото при качването и слизането на изкуствените неравности, превозните средства на масовия обществен транспорт се чупят много по-бързо отколкото при други условия.

Нашето проучване - най-вече колегите ни от Великобритания, ни предостави тази разработка, която се прилага, се оказа, вече 30 години в САЩ, в Австралия, в Белгия, във Франция, във Великобритания. Явно ние сме я пропуснали и не я прилагаме.

Това е изкуствена неравност или „възглавница“, както ние сме я кръстили, защото много наподобява и прилича на възглавница. Когато се монтира, такова е разстоянието между отделните бабунки, че междуосието на превозните средства от масовия обществен транспорт могат да преминат съвсем свободно над тези бабунки, без да се налага да се качват на или да слизат от тях. При другите автомобили и другите превозни средства обаче, понеже междуосието е по-малко, просто задължително се качват върху тях и те са принудени да намалят скоростта“.

Идеята е „експериментално да се подходи към изграждането на такива „възглавници“, каза Русинова. „Разработихме проект, който ще подарим на Столичната община и чакаме да ни посочат къде евентуално са съгласни да се монтират експериментално. Ние ще им подарим и съответния проект за самите бабунки“, допълни тя.

„За да може да се направи промяна в нормативната уредба, която цитирах обаче трябва да се докаже ефикасността. Малко е параграф 22, защото първо казват: „Добре, ние ще изменим наредбата, но как ще сме сигурни, че това работи?“. В същото време на пътя не може да се слага нещо, което не е прецизирано в нормативната уредба. Поради тази причина ние с моите колеги предложихме на Столичната община, ако са съгласни, да направим експеримент, за да има достатъчно аргументи, доказателства, когато тръгнем да предлагаме изменения в наредбата, че това нещо работи, че дава добри резултати.

Някои колеги много спекулират по темата, че това било екологична мярка, което е малко странно, защото при намаляне и тръгване на превозното средство се отделят повече вредни емисии. Ние обаче трябва да си дадем сметка кое е приоритет – пътната безопасност, животът и здравето на хората или другите фактори. Трябва да мислим кое ще изведем като приоритет. Ние внесохме предложението още на 28 април в Столичната община. Трябваше да се гледа в Консултативния съвет по пътна безопасност, няколко пъти го отлагаха, след това го включиха в дневния ред за 22 октомври, но поради някаква причина го отложиха. Едва сега най-после след тази трагедия, която стана, ние имаме възможност на практика да тестваме това, което сме предложили“, каза още Диана Русинова.

„Тези неравности се прилагат много често на входовете и изходите на жилищните зони, където трябва да се ограничи скоростта до 30 км/ч. Поставят се и на малки улици, и на големи булеварди. Общо взето тази мярка, съчетана с едно допълнение – стесняването на платното за движение на места, на които например ще пресичат пешеходци, дава изключително благоприятен резултат. Ние затова се спряхме на нея – защото тя дава изключително добри резултати и показва много сериозна ефективност в други държави.

До 80-та година са били прилагани тези наравности, които в момента и ние изграждаме. При тези обаче много важно е, че разстоянието между осите на автобусите е по-голямо, отколкото при леките автомобили и другите превозни средства. Градският транспорт по принцип няма как да тръгне да кара със 100-120 км/ч и няма как да кратко разстояние да вдигне някаква колосална скорост. Всички знаем, че градският транспорт в повечето случаи си спазва ограниченията. Затова е важно да насочим тази мярка за останалите и в същото време да щадим градския транспорт, за да не се товари общината с прекомерни разходи за това, че определена група водачи нарушават правилата за движение и си позволяват да карат с превишена скорост на дадени места. Тоест общината да плаща този разход и всъщност ние като данъкоплатци. Затова предложихме нещо като рационализация на тези изкуствени неравности, с което да повишим ефективността им“, каза още тя.

Цената на изграждането на тези „скоростни възглавници“ зависи от това къде ще бъдат монтирани, каза Русинова и допълни, че зависи силно от броя на лентите и вида на пътя. „Цената със сигурност обаче няма да бъде по-висока от тази за изграждане на стандартен „легнал полицай“ или вдигната пешеходна пътека“, каза тя.

„Чакаме общината да каже къде ще бъде експериментът“, каза Русинова по повод мястото, на което ще бъдат изградени такива „възглавници“. Относно мястото на катастрофата, в която загина Милен Цветков, тя казва, че оттам тръгнал разговора за търсене на решение. Не се знае дали експериментът ще се проведе на това място. „Ние явно не можем да накараме хората да спазват правилата като им говорим и ги насърчаваме да го правят. По-скоро трябва да търсим мерки, с които да ги принудим да спазват правилата. Когато едно нещо не може – тоест, когато не трябва да вдигате скорост над разрешената, просто да не можете да го направите“, каза тя в края на разговора ни.

Прочети цялата публикация