Fakti.bg | 26.11.2020 04:30:36 | 153

“Патриотични уикенди“ в Русия: на какво учат децата там


Дървени бараки, наблюдателни кули, ограда с бодлива тел – това е останало от декорите за филма „Весури“. Сюжетът на драмата се разиграва по време на Втората световна война във финландски лагер за интернирани в Карелия – област, към която през 40-те години на миналия век претенции имат и Финландия, и тогавашният Съветски съюз.

Филмът е заснет през 2018-а година, след което обаче декорите не са премахнати, а са запазени, за да бъдат превърнати в тематичен парк – по проект на руската фондация „Открити възможности“ и с финансовата подкрепа на руската държава. Постройките са пренесени край северното руско село Ватнаволок – за да могат там руските деца да прекарват т.нар. „патриотични уикенди“ и да опознаят живота на малолетните руски затворници в един финландски лагер за интернирани.

Финландските лагери в Карелия

Финландските лагери за интерниране на руски цивилни граждани са изградени в граничещата с Финландия съветска република Карелия между 1941-а и 1944-а година. До 1944-а Финландия и нацистка Германия са съюзници – с един общ враг: Съветският съюз. „Поражението на СССР изглежда сигурно, поради което финландската военна администрация на окупираните области започва подготовката за анексията на съветска Карелия“, обяснява ситуацията финландският историк Анти Куяла.

Плановете предвиждат жителите на Карелия, които са национално малцинство в СССР, да станат финландски граждани след анексията. А руснаците, беларусите, украинците и всички други народи, живеещи в окупираните области на Карелия, трябвало след войната да бъдат депортирани в Русия. Именно поради това 25 000 от тях са интернирани в лагери.

„Днес това вече не се знае почти от никого, особено пък от нашите деца. Затова е важно историята да им бъде разказана“, казва Наталия Абрамова от фондацията „Открити възможности“, инициаторка за създаването на тематичния парк. Като във факта, че почти никой не знае нищо за финландските лагери, няма нищо чудно – сведенията са били секретни в продължение на десетилетия. Руското вътрешно разузнаване ФСБ ги предостави на обществеността едва преди година.

Различията в трактовката

Оповестяването на информацията и проектът за „патриотичните уикенди“ предизвикаха голям интерес от страна на руските медии. Предстои руска разследваща комисия да установи дали отношението към руските цивилни граждани в окупирана Карелия може да бъде определено като геноцид. Говори се дори за „финландски концентрационни лагери“ на съветска земя.

Условията в тези лагери действително са били нечовешки, казва историкът Анти Куяла. В тях са загинали 4300 цивилни граждани – предимно от заболявания и недохранване. Въпреки това има съществена разлика между финландските лагери и нацистките концентрационни лагери, „чиято цел е систематичното унищожение на затворниците“.

Разминаванията в мненията се виждат и в мрежата. Критиците упрекват организаторите на „патриотичните уикенди“ в търсене на сензации и в манипулации. Наталия Абрамова опонира: „Не искаме да насаждаме враждебно отношение спрямо нашите съседи във Финландия, а единствено да откроим фактите. Не съчиняваме нищо, не изкривяваме фактите – искаме да привлечем експерти, които да разкажат на децата какво се е случило в действителност“.

Излишна политизация?

В отговор на упреците, че децата могат да се окажат твърде малки за този вид „преживявания“, Абрамова казва, че „патриотичните уикенди“ са предназначени чак за деца над 14-годишна възраст. Освен това във финландските лагери, за разлика от германските, не е имало нито газови камери, нито масови разстрели. „Дискусията за възстановения лагер се политизира излишно“, оплаква се Абрамова. В крайна сметка право на всяка фондация е да се занимава с тема, която ѝ изглежда важна и буди интерес.

Историкът Максим Артемиев е на друго мнение – според него проектът в Карелия е „комерсиална авантюра“, отговаряща на днешната политическа конюнктура в Русия, както и „опит за лесно привличане на дарения“. Артемиев оспорва и образователния ефект на подобни исторически реконструкции. „Какво би трябвало да научим от това? Че една част от нашето население е била депортирана по време на войната? Това естествено е било трагедия за тези хора. Но как и защо – не се споменава."

Автор: Юрий Решето

Прочети цялата публикация