Въздухът в България: замърсители, причини и необходими мерки - Ивайло Хлебаров пред ФАКТИ

След като от средата на ноември досега казусът за качеството на въздуха, който дишаме в България не излиза от дневния ред, а отчетените стойности на замърсяване с фини прахови частици обезпокояват както експертите, така и гражданите, преди няколко дни стана ясно, че Европейската комисия ще предяви иск срещу страната ни заради голямото количество фини прахови частици в атмосферата.

Кои са основните източници на замърсяване на въздуха, който дишаме, какви последици може да има замърсения въздух върху организмите ни, каква е посоката на правилните мерки за чист въздух и по-чист ли е въздухът сега в сравнение с последните 30 години - за да говорим по тези теми от ФАКТИ се свързахме с Ивайло Хлебаров от екип „Чист въздух“ на екологичното сдружение "За Земята“. Разговора ни четете в следващите редове:

- Напоследък говорим много за фините прахови частици във въздуха, от „За Земята“ анализирате също количеството на азотен диоксид във въздуха. В тази връзка – кои са най-големите замърсители на въздуха у нас?

- Зависи от това къде живее човек, но в цяла България имаме най-голям проблем с фините прахови частици. Основен източник на фините прахови частици с размер 10 и размер 2,5 е отоплението с твърдо гориво и под твърдо гориво тук се разбира в известна степен въглища и в много по-голяма степен дърва. Това е основният замърсител.

В големите градове като София, Пловдив, където имаме много коли, другият голям замърсител е транспортът. Така че в такива градове, имаме потенциално проблем с емисиите от транспорта, които не са само фини прахови частици, но и азотен диоксид. Това изследване, което ние публикувахме, се базира на данни, събирани от доброволческата мрежа на AirBG. Те в продължение на година на определени точки от София събират данни за емисиите на замърсяването с азотен диоксид чрез един много прост пасивен метод – използват дифузионни тръби.

Ние взехме тези данни за един определен период от време и ги анализирахме с помощта на с изследователи. Опитахме се да направим някакви изводи въз основа тези данни и да направим препоръки, които да изпратим към Столичната община.

- Транспортът ли е главният замърсител с азотен диоксид?

- В София – да, основният замърсител с азотен диоксид е транспортът. В по-малка степен замърсител е „Топлофикация“, която също използва газ за отопление и за топла вода, но понеже тя има доста високи комини част от замърсяването се изнася извън столицата, така че не се отчитат. Това е основният източник на замърсяване с азотен диоксид – автомобилният транспорт.

Други източници могат да бъдат електроцентрали, промишлени източници, донякъде използването на градинско оборудване от сорта на резачки, косачки, но те не са толкова значителни за София, локално би могло в рамките на час-два да се получи по-високо замърсяване. Азотният диоксид се получава при изгарянето на различни горива – когато се изгаря газ, дизел, бензин. Той е продукт на двигателите с вътрешно горене. Те изхвърлят азотен оксид, който се окислява в азотен диоксид.

- Споменахте препоръки към Столичната община за справянето с азотния диоксид – какви са те?

- Основното е, че първо, София не припознава, че има проблем с азотния диоксид и това се дължи на начина, по който се измерва това в София. По принцип концентрацията на замърсяване с азотен диоксид е най-голяма по уличната мрежа и в близост до нея, тъй като за разлика от фините прахови частици, азотният диоксид се концентрира там, където са големите източници и след това бързо се разсейва. В тази връзка, начинът, по който се мери азотен диоксид в София не е пригоден, за да обхване точно пътните артерии, а това са местата с най-голямо замърсяване – пътните артерии и особено улици, които, освен че имат интензивен трафик, са заобиколени от сгради и от двете страни. В тях се получават т. нар. каньони, въздухът вътре се завихря и няма възможност да се изчисти добре. Тогава може да има много високи концентрации, което вреди както на шофиращите, така и на хората, които ходят по тротоарите, на хората, които живеят в тези сгради, тъй като те са изложени на доста по-големи концентрации на замърсяване.

Повечето измервателни станции в София обаче за разположени на места, далече от пътните артерии, тъй като те мерят т. нар. градска фонова концентрация. Тоест те се опитват да измерят стойности, които са представителни за по-голяма част от София, докато тези, които следва да мерят емисиите от транспорта, следва да са разположени на до 10 метра от пътното платно.

В София имаме две станции, които са определени да измерват трафика. Едната е абсолютно негодна от гледна точка на това, че е на над 80 метра от пътното платно и не може да бъде класифицирана като транспортна, но въпреки това е направено. Това е станцията в двора на НИМХ. Другата станция е във двора на Изпълнителната агенция по околна среда в Павлово. Тази станция се намира на около 12 метра от локалното на булевард „Цар Борис III“ и на около 30 метра от него. Да речем, че тя в по-голяма степен покрива условията, но не напълно, за да бъде транспортна станция.

Тоест ние нямаме как да установим тези високи стойности в София, ако не ги мерим. Първата ни препоръка е София да започне да мери там, където е мръсно. Това е изискване и на Директивата относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа на ЕС. Там специално се казва, че по отношение на някои замърсители трябва да се измерва в най-замърсените места, не както го правим ние в момента. Ние препоръчваме това – да започне се мери, да се признае, че има проблем и да започнат да се прилагат съответните мерки за подобряване на ситуацията.

Такива мерки със сигурност биха били зони с ниски емисии. Това са зони в града, в които се ограничава използването на автомобил без определени екологични характеристики. Целта е да няма такъв голям трафик, да няма толкова автомобили, да няма толкова замърсяване от тези автомобили. Най-основната мярка, която и на Запад се прилага е точно зоната с ниски емисии.

- Какви биха могли да бъдат вредите и какви са отчетените вреди върху организмите ни?

- Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен фактор, който към момента причинява негативно влияние върху здравето на хората. Специално в Европа това е най-силният фактор, тъй като годишно няколко стотин хиляди европейци губят живота си точно заради замърсен въздух. Има няколко анализа – както на Европейската агенция за околна среда, така и на Световната здравна организация. Там има изчисления и за България, не само за ЕС като цяло. Там е припознато ясно, че това е голям проблем и че той трябва да бъде адресиран.

Какви са чисто здравословните проблеми – специално за азотния диоксид единият проблем е при краткосрочното излагане на азотен диоксид в рамките на 30 минути до 24 часа. То се характеризира с неблагоприятни респираторни въздействия, възпаления на дихателните пътища при здрави хора и повишение на симптоми при хората с астма. Дългосрочното излагане може да доведе до астма и други проблеми.

Подобно е въздействието и на фините прахови частици, но като цяло мръсният въздух води до развиване на сърдечно-съдови заболявания, рак, инсулт, има пряка връзка между деменция и мръсен въздух. Също така, разбира се, не трябва да забравяме и болестите на белия дроб. Белодробните заболявания са едни от най-характерните заболявания, свързани със замърсяване на въздуха било то с азотен диоксид, било то с фини прахови частици или серен диоксид.

Мръсният въздух причинява доста голям набор от болести, като някои от тях се превръщат в хронични – особено когато човек живее дълги години в ситуация със замърсен въздух, тогава и такъв тип заболявания се развиват много по-често.

- Има ли връзка между въздуха, който дишаме и COVID-19?

- Има изследвания, които показват, че мръсният въздух спомага за съжаление за по-тежкото протичане на COVID-19 и евентуално за летален изход. Това е абсолютно разбираемо, имайки предвид, че мръсният въздух атакува точно сърдечно-съдовата система, белия дроб. Съвсем очаквано за съжаление беше хората, които имат проблеми със сърце и бял дроб, с хронични заболявания, причинени от мръсен въздух, да имат повече проблеми при заболяването от COVID.

- Къде стоим в статистиката спрямо Европа в тези изследвания, които споменахте?

- Зависи от това кои критерии гледаме, защото има два вида. Ако гледаме критериите на Европейската комисия, които са свързани с нормите в европейското законодателство, то между 50 и 60% от хората в градовете от цяла Европа живеят в наднормено замърсяване. Когато обаче погледнем препоръките на Световната здравна организация, която дава едни доста по-строги норми, които трябва да се спазват по отношение на ФНП 2,5, тогава изведнъж този процент достига 80-90%.

В България около 13 хиляди души годишно губят живота си заради мръсния въздух. Това е високо число на база брой население, сред първите няколко държави сме. Нивата на замърсяване в България са доста високи и по принцип сме в челните статистики по сърдечно-съдова заболеваемост, по белодробни заболявания, така че това допринася доста за това да сме в такива черни класации. Проблемът е доста сериозен и наистина България като държава е в недобра класация.

Смея да кажа, че ако говорим за Европа, други държави с подобни проблеми са Полша, Унгария, Словакия – тоест държавите от бившия Източен блок, където все още немалка част от населението се отоплява с твърдо гориво. На Запад проблемът е по-скоро свързан с азотния диоксид, тъй като там имаме голяма моторизация. Всъщност проблемът с фините прахови частици там до голяма степен е решен, защото много малко хора се отопляват с такъв вид гориво, с каквото ние се отопляваме.

- От какво естество са причините за замърсяването на въздуха – климатични, географски или по-скоро последици от дадена дейност, липса на политически решения?

- Климатичните и географските характеристика биха могли да бъдат или подпомагащи, или утежняващи условия, но те не са източника на замърсяването. Източникът на замърсяването до голяма степен е човешката дейност. Разбира се, има и източници, които са естествени, но те не оказват чак толкова голямо влияние, още повече, че реално погледнато и на Запад трябва да има естествени източници, които да оказват влияние, пък там не се отчитат такива големи проблеми като при нас.

Основният проблем е от начина, по който се отопляваме, колите, които използваме, това, че използваме страшно много автомобили, които са много стари, с недобри технически характеристики, знаете, че на немалка част от дизеловите автомобили, които се внасят от чужбина се премахват катализаторите, въпреки че това е забранено. Това са основните причини – че ние разполагаме с много стар автопарк и се отопляваме с твърди горива. Така е при една немалка част от хората, като за някои хора начинът на отопление е такъв изцяло по икономически, финансови причини. Тоест те не могат да си позволят друг тип отопление.

Тук е ролята на държавата и на общините – да подпомогнат един преход от такъв тип нездравословно отопление към по-добро. Това не може да стане просто с подмяната на една печка, както за съжаление в момента го правят някои общини. Трябва да е по-всеобхватен механизъм, който да включва не само подмяната на уреда, но и повишаване на енергийната ефективност да жилището. Ако живеете в дом, в който дограмите са стари, имат дупки, стените са неизолирани, дори и да имате нова печка, която да е по-ефективна от старата, много голяма част от енергията, която ще се произведе, ще се загуби, а това ще повиши разходите. Тоест ще имате по-високи разходи и вероятно, може би ще ви е топло – зависи. Комбинацията от подмяна на печки с повишаване на енергийната ефективност, а в някои случаи и подпомагане на енергийно бедните да могат да изкарани от тази енергийна бедност, биха били мерките в правилната посока.

В момента все още нещата са половинчати. Въпросът не е има ли средства – средства има, въпросът е за какво точно се харчат и как се харчат. В момента в София се предвиждат близо 270-300 милиона лева в рамките на следващите шест години за подмяна на уреди за отопление, но една част от тези пари ще отидат за поставяне на филтри на комините на някои къщи. Това е една абсолютно безумна мярка, тъй като говорим за много скъпо струващи устройства, които на практика ще поставят на едни кюмбета. Тяхната ефективност не е голяма, особено когато са поставени върху стари, раздрънкани печки. Това показва и недалновидни подход на Столичната община в случая, защото един такъв филтър струва близо 4000 лева. Как на една къща, в която има печка за 60 лева, на която хората се топлят с дърва, вие слагате филтър на комина и очаквате, че това ще реши проблема с мръсния въздух? Не се прави така и затова казвам, че пари има, но е важно по какъв начин те ще бъдат изразходвани.

- Ако направим съпоставка между миналото и днес – днес въздухът по-чист ли е от преди?

- Почти по всички замърсители, които се измерват – азотен диоксид, серен диоксид, фини прахови частици, има намаляване през годините с доста сериозни темпове. Единствено може би по отношение на ФПЧ 2,5 тенденцията е обратна и от 1990 година насам, откакто се води статистика от Изпълнителната агенция по околна среда, единствено фините прахови частици с размер 2,5 растат с малко, но не намаляват, което е доста неприятно.

Няма достатъчно статистики, които да покажат – тъй като за съжаление не се правят изследвания, не се правят и преброявания, косвени са начините, по които това се оценява, но според Изпълнителната агенция по околна среда, това увеличение на ФПЧ 2,5 се дължи на това, че вероятно има ръст на използването на дърва за отопление. Трябва да се види обаче за този период от време колко хора за изпаднали в бедност. Това може да се случи от националното преброяване, което се очаква, тъй като то включва и въпроси за това как се отопляват хората. По отношение на фините прахови частици нещата стоят по този начин.

Иначе в градовете се вижда известно намаляване на замърсяването. В София специално след затварянето на „Кремиковци“ се вижда много ясен спад в замърсяването, но той не е достатъчен. Като абсолютна стойност виждаме, че имаме много големи стойности и скорост на замърсяване. Дори и да има известно намаляване, като всъщност има – вижда се тенденция за намаляване, скоростта на това намаляване е много малка.

Ние трябваше още преди няколко години да сме постигнали нормите и да дишаме чист въздух. На какво евентуално се дължи това намаляване на концентрациите – нямаме направен ясен анализ, въпреки че сме искали няколко пъти да се направи такъв и на национално ниво, и от съответните общини. Една от вероятните причини за това да имаме малко по-малко замърсяване е, че през годините зимите стават все по-меки. Това се вижда на много места, в България също. Когато зимите са по-меки, тогава хората използват по-малко количество твърдо гориво. Тоест това намаление може би не се дължи толкова на някакви специфични мерки, които общините са предприели, а чисто и просто на това, че климатичните фактори се променят.

За съжаление обаче такъв анализ те не правят и се опитват да казват, че тези намаления се дължат на дейностите, които те извършват. Когато човек види какви са тези дейности и евентуалния принос към намаляването на замърсяването, човек започва да повдига много вежди и да се чуди как така решиха, че въздухът се изчиства, благодарение на мерките, които предприемат.

По отношение на азотния диоксид, до някъде намалението идва от това, че по естествен път автомобилите се подменят с по-нови и това донякъде би трябвало да води до намаляване на замърсяването. Но пък интересен факт е, че в София, въпреки че сме под нормите, в последните няколко години всъщност се измерва повишаване на средните годишни концентрации на азотен диоксид.

Тук може да имаме точно обратния феномен – може да имаме известно изчистване на автомобилния парк, но то вероятно, може би се компенсира от увеличаването на броя на автомобилите по пътищата. Тоест от една страна имаме по-чисти автомобили – относително, но от друга страна, вероятно ги използваме повече и така целият ефект от по-чистите автомобили всъщност се получава да е негативен и имаме по-голямо замърсяване. Пак казвам – не сме сигурни колко е това замърсяване точно, защото не се мери на правилните места по отношение на трафика. Това не е само в София, това и е други градове. В Пловдив станцията е в квартал „Тракия“. Тя е от станциите, които през последните години продължават да регистрират превишение на средночасовата норма. Това ще рече, че в рамките на часове там има много висока концентрация, което показва, че е доста замърсено и източникът там най-вероятно е трафикът.

Прочети цялата публикация