Арх. Бойко Кадинов: Виртуалното е само творческа патерица

Архитектурата много често се използва за „опаковъчни цели“. Там има останали слоеве от предишна култура, отделни сгради се пазят. Когато настъпи катастрофата като тази в Хърватия, изведнъж отваряме сетивата си за това, че сме пропуснали, че сме живели now, в последните, може би, 15 и повече години консумативното общество ни научи всичко да се случва веднага и размисълът за утре и за онова преди го няма. Това мнение изрази пред БНР архитектът проф. Бойко Кадинов.

„Силно се надявам, че темата за коронавируса ще ни върне към един нов хуманизъм, в който можем да забелязваме другия, а архитектурата ще бъде смислен начин да продължим напред, коментира той в предаването „Преди всички“. 

„Затова се говори толкова много за „зелена сделка“. Ние продължаваме да я възприемаме като стиропор по фасадите, на който ще лепим мрежи. В същото време Европа се занимава със зелен водород, с това как през 2050 г. сградите да консумират само произведена от тях енергия.“

Има ли нови посоки в архитектурата, провокирани от пандемията?

През пролетта, заедно с дърпането на резетата и преминаването в своеобразни екологични ниши хората сякаш започнаха да говорят за повече солидарност, за емпатия, смята арх. Кадинов. „Много ми се иска това чувство, което след това беше загубено някъде по Черноморското крайбрежие, леещи бетон и отдаващи се на банални туристически страсти, тази къса памет да не ни настига.“

Дори супер архитектите през тази година зарязаха окачените фасадни витрини и започнаха да садят дървета, да правят дървени конструкции, подчерта проф. Бойко Кадинов. По думите му започва преосмисляне на съвременните сгради, защото никой не иска да стои в офис, чийто прозорец не се отваря, а онова, което доскоро е било компютърна програма като зелени покриви и зелени стени, сега се превръща в „реална реалност“.

Онова, което сме изхвърлили през прозореца, трябва да преосмислим през творчеството и новата енергия, отбеляза архитектът, визирайки завръщането на дървото в архитектурата и проектите на японския архитект Кенго Кума, в които се комбинира дърво със стъкло.

„Виртуалното се превръща в тема пенкилер, с него ще успеем във всичко. Не, то е патерицата, чрез която в творчеството ще можем да кажем важните неща. Основното и най-важното остава философията, мисълта на човека да премине през съвременните технологии, отново в негова полза“, посочи Бойко Кадинов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация