'Българската публика много бързо сменя вкуса си за книги'

На фона на апокалиптичните новини, с които сме заобиколени, някак изпускаме добрите новини. Като тази, че едно българско издателство - "ЕРА" - този месец навършва 25 години от създаването си.

За литературата, издателската дейност и равносметката разговарям с Цветелина Дечева - управител и собственик на издателство "ЕРА".

- Каква е вашата равносметка за тези 25 години?

- Представихме на българската публика талантливи съвременни световни писатели като Никълъс Спаркс, Джефри Дивър, Чък Паланюк, Роберто Савиано. Издадохме за новите поколения и творби на майстори на словото като Агата Кристи, Кърт Вонегът, Ървинг Стоун, Е. М. Ремарк.

Създадохме и развихме за кратко време множество поредици в различни жанрове и така спечелихме широк кръг от почитатели. Винаги сме се стремили да бъдем в крак с литературните тенденции, да представяме нови, непознати автори, никога не ни е било страх да рискуваме.

- Във време, в което често констатираме наличието на повече писатели, отколкото читатели, кое е най-голямото предизвикателство пред едно издателство, което е решило да залага само на качествена литература?

- Съвременните технологии дават възможност на всеки, който иска да се „изкаже“, да разпространи свои текстове, но това не го прави автоматично писател. В издателството имаме изградени критерии за добра литература, независимо в какъв жанр. Рано или късно пазарът показва кое си струва и кое не. В случая пазарът са читателите, които обикновено имат точна преценка.

- През тези 25 години кой е най-големият компромис, който сте направили като издатели? И изобщо, правили ли сте такъв?

- Компромис не сме правили. Разчитали сме само на собствените си умения и труд, а това ни дава свободата да отстояваме собствените си позиции като издатели.

- Промени ли се вкусът на българските читатели за последните три десетилетия?

- Разбира се, сменят се поколения и сред читателите, и сред авторите. И в другите сфери на изкуството е така. Например през 90-те фантастиката имаше много фенове, след това част от тази публика предпочете фентъзито, а другата въобще се отдръпна от този жанр. Дамите четяха саги, семейни драми, дойде модата и на чиклита, но сега предпочитанията са съвсем други. Наблюдава се тенденцията, че българската публика много бързо сменя вкуса си, бих казала твърде бързо, за разлика от читателите в Европа, САЩ, Русия. В другите страни има различни публики, тук като че ли хората често се колебаят в избора си на литература, поддават се основно на шумно рекламираните книги или автори.

- Какво е да си издател във време, в което културата е не е сред приоритетите на държавата?

- Временната мярка за намаляване на ДДС-то, и то заради пандемията, някоя и друга програма за публикуване и промотиране на български автори – това не е систематична държавна политика. Нужна е дългосрочна стратегия, независимо кой управлява, която да популяризира книгата и четенето като неотменна част от обществения и културния живот. Да изгради навик за четене и критерии, особено сред младите хора.

Няма да говоря за Германия, където е най-доброто книгоиздаване в Европа и със сериозна, дългогодишна политика за книгата. Давам пример със съседна Сърбия. Белградският панаир на книгата е посещаван от 300 000 души! Държавата осигурява транспорт на ученици от цялата страна, за да посетят този форум. Да се потопят в света на книгата, да се срещнат с автори, да участват в атрактивни за тях събития. Преди години разговаряхме с колеги от Румъния, там всеки учител получава допълнително годишно 200 евро, за да си купи книги. По стандарт българските библиотеки трябва да получават 7 милиона годишно за попълване и обновяване на библиотечния фонд. Сумата, която им се отделя, е неколкократно по-ниска. Все не достигат пари за книги.

- Пандемията от COVID–19 направи ли българина по-четящ? Как се отрази извънредното положение на издателите и нас Вас конкретно?

- Интересно, че наистина българите като че ли отделиха повече време за четене – и през пролетта, и сега. Може би защото доста хора работиха от къщи, не могат да отидат на кино, на театър. А и книгите освен че образоват, и забавляват. Чудесен начин да потънеш в един друг свят, да се откъснеш от неприятностите на ежедневието.

За българските издатели пандемията е сериозно изпитание. През пролетта два месеца почти не излизаха нови заглавия, оборотите спаднаха. И тогава, и сега моловете в страната са затворени, а в тях се намират близо 50 големи книжарници, които не работят. Ние, в издателство ЕРА, успяхме да извлечем позитивите от цялата тази обстановка. Преоценихме приоритетите си, подобрихме модела на работа, развихме успешна алтернативна комуникация със служители и сътрудници. Заложихме и работихме усилено за повишаване на онлайн продажбите. И сега можем да кажем, че се справихме много добре с интересната трудна 2020.

- Какво не знаем за издателската дейност? Кое например може да направи една книга успешна?

- Нашата професия съчетава изкуството с бизнеса. Звучи доста привлекателно, но дейностите по излизане на бял свят на всяка една книга са разнообразни, трудоемки и трябва да са винаги в синхрон. Понякога, за да изберем едно заглавие в определен жанр, се налага да прочетем 30-40. Най-важното е авторът да е добър разказвач. Това е първото условие за успешна книга. Следват добрият превод, красивият дизайн на корицата, полиграфическата изработка. И разбира се – рекламата. Трябва да информираме хората чрез подходящи канали за нашата нова книга. Да предизвикаме любопитството им.

- Какво се случва със съвременната българска литература през Вашия поглед? Има ли интерес към нея и какви са тенденциите?

- През последните години действително се появиха повече творби на български автори. Правят се повече премиери и представяния, хората съзнателно търсят български автори и това е нормално. Забелязва се все по-голямо разнообразие на теми и жанрове- документалистика, съвременни романи, дори антиутопии, мемоари. На българските автори не им е лесно, те се конкурират с прекрасни книги на световни автори, които се публикуват у нас. Летвата е доста висока.

- Има ли отлив от традиционния хартиен носител и насочване към електронните книги у нас? Принадлежи ли бъдещето на електронните книги?

- У нас продажбите на електронни книги е нищожен процент от целия оборот на което и да е издателство. Да не забравяме, че тук има безброй пиратски сайтове и форуми, от които се свалят безплатно книги. Да, все повече хора ползват електронен четец, но какво има в него?! Безспорно динамиката е толкова голяма, че в близко бъдеще ще се четат много повече електронни книги.

- Кажете ни своя топ 5 на най-добрите книги, издадени от ЕРА през 2020 година.

- Трудна работа, харесвам всичките ни книги. И все пак, имам слабост към динамичните, оригинални криминални романи „Съпруга на убиец“ от Виктор Метос и „Нощна птица“ на Браян Фрийман, книгата за Норвегия „Да изживееш норвежката мечта“, романтичната драма на Изабел Брум „Хиляди късчета дъга“ и великолепно написаната биография за Меси „Меси. Уроци по стил“.

- С какви заглавия ще зарадвате читателите през новата 2021 година?

- Много изненади сме подготвили, за всеки литературен вкус. Освен нови романи от добре познатите и обичани от българските читатели автори Никълъс Спаркс, Крис Картър, Джефри Дивър, Холи Мартин сме подготвили и втора книга от исландеца Рагнар Йонасон, който беше възторжено приет от нашата аудитория. През февруари излиза интригуващата и мъдра книга на Морган Хаузел „Психология на забогатяването“. През различните реални истории за успех и провал Хаузел на достъпен и атрактивен език ни доказва, че в стремежа ни към благоденствие най-важно е нашето поведение, нашето отношение към парите. Първото ни ново заглавие за 2021 е любопитната, пикантна, но и много сериозна книга „В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“. Без страх и задръжки, авторката Ника Набокова споделя своя горчив опит, смело и открито навлиза в подробностите и причините за една изневяра, дава рецепти за преодоляване и преосмисляне на болката и разочарованията.

- Много или малко са 25 години издателска дейност?

- Зависи от кой ракурс ги гледаме. За период от 30 години, след като от 1990-та се възроди свободното предприемачество, 25 години не са малко. Вярно, че повечето от нас бяхме самоуки мениджъри, но това ни даде стръв и воля да се справим с не една критична ситуация. Ако обаче обърнем поглед към дългогодишните, да не кажа повече от стогодишни традиции на издателствата в Западна Европа, 25 години са здравите, стабилни основи, върху които се надгражда.

Прочети цялата публикация