Fakti.bg | 22.01.2021 12:30:40 | 108

Антоанета Йотова пред ФАКТИ: 2020 г. е една от трите най-горещи години, откакто се извършват наблюдения


"Горичка" е инициатива за обучения, разговори и дебати за устойчиво бъдеще. Сдружението е създадено през 2006 година от Магдалена Малеева и Любомир Ноков. Едни от основните програми на "Горичка" са свързани със създаване на мрежа от градски градини, с кръговата икономика и с климата.

За да говорим именно за климата и климатичните промени, от ФАКТИ се свързахме с климатолога Антоанета Йотова, която е част от “Анонимните климатици” - климатична група на "Горичка". Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-жо Йотова, през изминалата 2020 година наблюдаваха ли се специфични климатични феномени или негативни рекорди?

- През 2020 година имаше много прояви на климатичните промени по целия свят, тъй като тези промени през последните десетилетия се характеризират с все по-чести и по-интензивни екстремни прояви на времето. Според доклад на службата на ООН за намаляване на риска от бедствия, броят на тези явления е нараснал от 3 656 в периода 1980-1999 година на 6 681 в периода 2000-2019 година, или близо два пъти.

Трудно е да се подберат примери, но научно обосновани обобщения в глобални мащаби прави Световната метеорологична организация в специализирани доклади. Един извод в техен доклад е, че през 2020 година нивата на въглероден диоксид в атмосферата са продължили да се увеличават и 2020 се очертава да бъде шеста последователна година със средни глобални температури над климатичната норма.

Научно обоснована информация за времето и климата в глобални мащаби и за региона на Европа обобщава и Службата за климата на Европейската програма „Коперник“. За България такава информация и съответни анализи-обобщения прави Националният институт по метеорология и хидрология.

Най-общо, данните от измерванията и научните изследвания, базирани на тези данни, показват, че от последните десетилетия на ХХ век досега климатичните промени в глобални мащаби се характеризират със затопляне – тоест повишение на средната глобална температура. Повишението е с 0.7°С през ХХ век, а спрямо средната температура за периода между 1880 и 1899 година то е с 1°С, и още 0.2°С към момента.

В регионални мащаби климатичните промени се проявяват по различен начин в различните части на света и могат да са разнопосочни в даден момент: например, в един регион да има затопляне и/или засушаване, а в друг захлаждане и/или наводнения. В по-малки мащаби - отделни държави и части от тях, промените в климата се "маскират" в още по-голямо разнообразие от прояви, което затруднява да се види общата картина.

- Кои аспекти на човешката дейност направиха 2020 година най-горещата в историята, както посочват измерванията, цитирани в една от последните публикации на "Горичка"?

- Нека първо уточним, че 2020 година няма да е най-горещата в историята, а една от трите най-горещи години, откакто се извършват инструментални метеорологични наблюдения, тоест от края на ХІХ век. Също така, няма пряка причинно-следствена връзка между даден вид човешка дейност и това каква е изтеклата година по отношение на средната глобална температура. Климатичните промени обаче, в една или друга степен имат отношение към всички сектори на икономиката и обществения живот, а научните изследвания показват, че в голяма степен ефектите от тези промени са неблагоприятни за хората. Затова са необходими и се предприемат действия за реагиране на климатичните промени, но резултатите от тези действия не са достатъчни.

Една причина за това е нагласата за продължаване на т. нар. „business as usual”. Това е концепция в международните документи по политиките и действията за реагиране на промени в климата. Тя идва от климатичните модели, с помощта на които се изследва какви ще са последствията за климата – характеризирани най-общо със средната глобална температура, при различни допускания (сценарии) за икономическо развитие в света в бъдеще. Основен от тези сценарии е „business as usual” („бизнес както досега“), при който се запазва моделът на производство и потребление и не се предприемат действия за реагиране на климатичните промени. При други сценарии се въвеждат различни мерки за смекчаване на отрицателните ефекти от и за адаптиране към вече случващите се климатични промени. При различните сценарии се получават различни резултати за характеристиките на глобалния климат в бъдеще – например, повишението на глобалната температура без предприемане на мерки би могло да е 5 и повече градуса до края на този век, а с въвеждане на различни мерки повишението би могло да се ограничи до 2 градуса, каквато е и целта на международните споразумения за климата.

Обстоятелствата в продължаващата вече година ситуация на световна пандемия с коронавируса също налагат спешен преход от „business as usual” към „business unusual” („необичаен бизнес“), като в случая „business” включва практически всички сфери на живота ни. Като част от усилията за запазване здравето и живота на хората, на европейско и национално ниво се предприемат действия, при което начинът на производство и потребление рязко се променят, и то радикално. Възможно е да се комбинират действия за справяне с кризата поради пандемията с коронавируса и такива за реагиране на климатичните промени така, че сумарният ефект да е положителен за решаване на проблеми и от двата вида.

- Влияят ли климатичните промени върху затоплянето, пожарите и ураганите?

- Има връзка между все по-мащабните горски пожари на много места по света и промените на климата през последните десетилетия, но тя не е пряка и причинно-следствена. Човешката дейност има съществена роля: за своите селскостопански, впоследствие и нарастващи промишлени нужди, а също за селищна и транспортна инфраструктура, човечеството от столетия променя земната повърхност върху все по-големи територии. За целта в редица региони на планетата тече системно и мащабно обезлесяване, включително чрез умишлени горски пожари, без задължително да се предприемат адекватни мерки за възстановяване на горските ресурси, с което се нарушава установено от столетия екологично равновесие не само в тези региони, но и в по-големи мащаби. Промяната в характера на земната повърхност на големи територии води до промени в начина, по който тази повърхност взаимодейства с достигащата до Земята слънчева радиация - основен климатообразуващ фактор за планетата. А отделяните при големи горски пожари огромни количества газове – основно въглероден диоксид, и прахови частици променят състава на атмосферата над обширни райони, с което пък се повлияват процеси на преобразуване на слънчевата радиация в атмосферата.

- Има ли конкретни начини за справяне със затоплянето, които смятате, че е нужно да бъдат предприети?

- Климатичните промени в глобални мащаби се характеризират със затопляне, а поради глобалния характер на процесите, обуславящи тези промени, действията за реагиране се формират на международно ниво чрез съответни споразумения - Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата, Протокол от Киото, Парижко споразумение. В тях е заложена целта увеличението на средната глобална температура спрямо стойността ѝ в края на ХІХ век да се ограничи до 2 градуса към края на настоящия век, дори – препоръчително, до 1,5 градуса. За страните-членки на Европейския съюз политиките за реагиране на промени в климата се конкретизират допълнително чрез общи за Съюза задължителни цели, а всяка страна членка трябва да допринася съответно за постигане на тези цели.

Поради все повече отрицателни ефекти и рискове от вече случващите се промени в климата е ясно, че не можем да чакаме само правителствата и местните власти да работят за решаване на проблемите, свързани с тези промени. А как всеки да се включи в решаването им? Ако все повече хора разбират нуждата от, прилагат и развиват съществуващи или създават нови и ефикасни практики в ежедневието си, за да се намалят и ограничат неблагоприятните ефекти от промените в климата.

Например, можем да променим навиците си на нарастващо необосновано потребление и разхищението на храни чрез „умно“ пазаруване.

Това означава: да избираме и купуваме предимно традиционни за района, където живеем („къса верига на доставки“ – по-малко емисии на парникови газове!), както и сезонни хранителни продукти, тъй като съдържанието на полезни вещества в тях е най-богато. Добри възможности в това отношение дават фермерските пазари, броят на които расте, нарастващия брой магазинчета за продажба на продукти от малки производители, както и онлайн платформите за пазаруване от такива производители; да бъдем информирани за хранителните продукти и стоки, които купуваме – да четем етикетите и да избираме тези продукти, които по качество, количество и срок на годност отговарят на нуждите ни в момента; да търсим и предпочитаме продукти и стоки с по-малко опаковки или да съдействаме за повторно използване на опаковките (разделно събиране и оползотворяване на опаковки) - не само защото те се включват в цената на продуктите, които купуваме, а защото допринасят и за увеличаващите се количества отпадъци на сметищата.

Ако имате двор или градина и отглеждате зеленчуци и плодове, можете да използвате предимно семена и фиданки от местни сортове - вече и у нас се организират събития за споделяне на такива семена, пазени и отглеждани от поколения български земеделци; да използвате компост за обогатяване на градинската почва, който сами да си произведете, и при възможност – оборски тор; да експериментирате в прилагането на биодинамично/регенеративно земеделие.

Можем още да прилагаме енергийни решения у дома си и в местната общност, като да използваме слънчева енергия за осигуряване на топла вода в бита - замяна на електрическите бойлери със слънчеви колектори за топла вода през летните месеци и използването на биомаса за отопление и за топла вода през зимните месеци в домакинствата; да изграждаме общностни системи за производство на електроенергия от подходящи за района възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) - съчетаване на няколко технологии за използване на ВЕИ в подходяща за даденото местоположение комбинация.

Прилагането на тези практики има смисъл и е полезно не само по отношение на промените в климата, но и за подобряване качеството на околната среда, в която живеем.

- Какви според Вас биха могли да бъдат причините за наводненията у нас, които се случиха през януари?

- Този въпрос изисква специален анализ, но кратко казано причина за тежките наводнения този месец е комбинацията от нетипични за сезона интензивни валежи от дъжд и лошо - дори липсващо, управление на водните ресурси у нас през последните няколко десетилетия.

- Какви дейности планирате да извършвате от "Горичка" в идната година - към кои проблеми желаете да насочите вниманието?

- Бихме искали да привлечем още повече общественото внимание към проблема с промените в климата. Това е глобален проблем, който ще засяга живота на все повече хора и за да се справим е ключово вземането на мерки следващите 10 години.

Всички - и политиците, и хората, и бизнеса, е добре да се обединят и да действат заедно за намаляване на въглеродните емисии, за да смекчим последствията от промените в климата.

Чрез зелената сделка и парите за възстановителния план, България има много добра възможност да тръгне в правилната посока.

Прочети цялата публикация