Fakti.bg | 01.03.2021 16:02:42 | 109

Адв. Екимджиев пред ФАКТИ - за ваксинационните паспорти и как работодателите могат влияят върху ваксинацията ни


„На последно място сме по процент ваксинирани – според мен не само в Европейския съюз, но и в Европа. Когато стана ясно, че “АстраЗенека” има някакви проблеми – било с производство, било с политика на приоритизиране на определени доставки за сметка на други, то държавата трябваше да вземе адекватни мерки, така че този дефицит, който се очертаваше съвсем ясно, да бъде преодолян. Включително чрез двустранно споразумение между България и производителите на ваксини, вместо да си измиваме ръцете с това, че сме заложили на Европейската комисия да преговаря вместо нас. Провален беше също самият ваксинационен план. Тези „зелени коридори“ не бяха предвидени в плана и по този начин много възрастни хора, които нямат силите и възможностите да чакат часове наред на опашка като за банани от времето на късния соц, фактически останаха без ваксина на този етап. Според предварителния план, според моралните и юридически правила те, като най-уязвими, трябваше да са преди тези, които успяха да ги прередят в „зелените коридори“.

Това каза адвокат Михаил Екимджиев пред ФАКТИ относно ваксинационния процес в България и защо според него той се е провалил. Свързахме се с адвокат Екимджиев, за да говорим именно за ваксинирането у нас, за това юридически възможни ли са ваксинационните паспорти и относно възможността работодателят ни да влияе на решението ни за ваксиниране.

„Ваксинирането се провали и заради този хаос, липсата на вариант „Б“, тази глупост с доставката на първите РНК ваксини, които бяха карани с камиони за кренвирши. Това не са глупости само от гледна точка на репутационни вреди и доверие във властите, които провеждат тази кампания. Това са вреди и от гледна точка на юридическата обезпеченост на кампанията, защото тези производители имат изключително стриктни правила как да бъдат доставени и съхранявани РНК ваксините. Начинът, по който бяха доставени тези ваксини – с камиони за кренвирши, допълнително смути и вся недоверие в хората за това дали тези ваксини са съхранявани както трябва в специално оборудвани транспортни средства, каквито несъмнено производителите притежават, или които фирмите, специализирани в доставката на ваксини, а не на месо, притежават.

Всяка стъпка беше провал. Доставката на ваксините – провал, пиар кампанията – провалена от камиони с реклами на кренвирши, също и „зелените коридори“, които изобщо не бяха включени във ваксинационната стратегия и не се знае от юридическа гледна точка как е взето това решение, защото за него няма данни във ваксинационния календар, одобрен от МС. Това, което направиха нашите управляващи с този начин на доставяне на РНК ваксините с камион за кренвирши, практически освобождава от отговорност производителите и евентуално фирмите, които са били ангажирани с транспорта до България. При този транспорт с несертифицирани камиони за кренвирши, ако възникне проблем, производителят и доставчикът ще кажат, че проблемът се дължи на това, че доставката до крайния потребител не е осъществена със сертифицирана техника.

Като започнем от планирането, изборът на ваксина, доставките и крайния резултат – все още сме с най-малко ваксинирани, това са все доказателства за провала на ваксинационната кампания. Към тях се добавя и липсата на вариант „Б“ – какъв е нашият ход, ако “АстраЗенека” продължава да бави доставките и да доставя по-малко“, коментира още адвокат Екимджиев.

Разговорът премина към ваксинационните сертификати, които биха служили като ваксинационни паспорти – биха ни давали определени предимства, ако сме ваксинирани срещу Covid-19 и съответно биха ни ограничили в дадена степен, ако не сме. По тази тема, адвокат Екимджиев каза: „Европа никога не е била поставена пред такава дилема. Няма готов протокол как да се действа в такива ситуации на толкова голяма територия с едно население от 500 милиона души. Това е едно изключително предизвикателство – и юридическо, и политическо, и етично, и икономическо, защото в края на краищата от това зависи как ще се развива туризмът поне през 2021 година, който е основен отрасъл в много южноевропейски страни. Категоричен отговор още не е измислен“.

„Ваксинацията не е задължителна. Тя е една препоръчителна политика на държавите-членки на ЕС. Възниква въпросът, след като тя не е задължителна, може ли и в каква степен, нежеланието на един човек да се ваксинира, да води до ограничаване на някои негови основни права като свободата на придвижване и правото на личен живот. Макар и основни тези права не са абсолютни. Те могат да бъдат ограничавани в обществен интерес, какъвто несъмнено е здравето и в интерес на други индивидуални права като правото на живот и правото на здраве.

Възниква и въпросът доколко могат да бъдат ограничени тези права. Несъмнено не можем да кажем, както във времето на социализма или в някои диктаторски режими, че всички трябва да бъдат ваксинирани или ще пътуват само тези, които са ваксинирани. Първият подвъпрос е защо да се дават тези предимства при пътуване само на ваксинираните, а не и на тези, които имат антитела. Тоест дали да се въведат ваксинационни или имунизационни паспорти. В края на краищата ако резултатът е, че и ваксината, и преболедуването водят до намаляване на риска човек да зарази другите, тогава тези предимства би трябвало да важат и за хората, които са преболедували и имат антитела.

Следващият подвъпрос, който се поставя е ако съответната държава не е осигурила достатъчен брой ваксини на всички хора, които искат да се ваксинират, би ли било допустимо на тях да се откаже възможността да пътуват, да работят и учат в чужбина заради пропуск на държавата. Тоест тези хора са добросъвестни, но нямат възможност да се ваксинират. Не говорим за антиваксърите, които могат да предпочетат да не пътуват, да не работят и учат в чужбина, да не се ваксинират.

Възниква също и подвъпроса за тези хора, които не биха могли да се ваксинират заради медицински противопоказания“, обясни той.

„Всички тези хипотези са много важни и не могат да бъдат изолирани от общия разговор. Именно защото такива мерки не са били вземани в такъв мащаб в рамките на цяла Европа, всички тези фактори трябва да бъдат отчетени. Тези мерки, съобразно принципите на европейското право, като мерки, ограничаващи правата ни на придвижване и личен живот, те трябва да бъдат балансирани. Това означава да се вземат възможно най-меките, възможно най-гъвкавите, възможно най-кратковременните мерки. Може да има някакви ваксинационни или имунизационни сертификати, но не може да се каже, че пътуването ще бъде възможно само при наличие на такъв сертификат.

Според мен би трябвало да има една гъвкава информационна система и добра координация между правителствата и медицинските служби в държавите-членки на ЕС, така че в зависимост от заболеваемостта, от регионите с най-много заболели, да се вземат гъвкави мерки и изискването за имунизационен сертификат да е временно и само за тези зони. Не става дума за цели държави, а само за силно засегнатите области. Идеалният вариант е на базата на една информационна съгласуваност между различните държави“, каза още адвокат Екимджиев.

„Всичко това обаче ще е една нова европейска политика, тъй като Европа не се е сблъсквала с такъв феномен. Това означава, че извън това мое добре пожелание, което би могло да бъде решение, отделните държави, докато се вземе такова решение, могат да преговарят на базата на двустранни договори и други мерки, включително за държави в ЕС и извън него. Има възможност за ЕС да бъде взето едно общо решение, но това не може да е твърдо и постоянно. То трябва да е динамично, временно и да варира според обстановката, иначе би се стигнало до една прекомерност на мерките. Целта – опазването на общественото здраве, не би оправдавала икономическите и морални загуби, които би предизвикало едно стагниране на пътуването в обединена Европа за няколко месеца. В края на краищата една от основните свободи в ЕС е свободата на движение на хора. Ако загубим тази свобода - особено на фона на миграционната криза от преди няколко години или на този здравен егоизъм, който видяхме през февруари и март м.г., това вероятно ще бъде края на Европейския съюз“, допълни той.

Тема в разговора беше и поведението на работодателите спрямо ваксинирането - биха ли могли работодателите да ни принудят да се ваксинираме или да ни помогнат за по-бързо и лесно ваксиниране. „Когато на ниво държава няма императивно задължение за поставяне на ваксина, разбира се, работодателите не биха могли да изискват настоятелно ваксиниране от своите работници“, каза адвокат Екимджиев и допълни: „Това обаче не пречи на работодателите да имат определени политики на стимулиране на ваксинирането. Това, освен в интерес на общото благосъстояние, е в интерес и на икономическото състояние на съответната фирма – по-малко хора боледуват, дейността на фирмата се развива без тежки сътресения. Всеки работодател би могъл да дава известни, но подчертавам – меки, бонуси и предимства за тези, които желаят да се ваксинират без да има, разбира се, какъвто и да е елемент на принуда“.

Примери за такива меки мерки, адвокат Екимджиев даде с: „Работодатели биха могли да договорят с някои ваксинационни центрове, ако това съответства на ваксинационния план, да се извършва колективно ваксиниране на техни служители. Работодатели биха могли да поставят изисквания на някакви фирмени партита и тиймбилдинг да присъстват само техни служители, които ще се ваксинират. Служителите може да не губят дни от отпуските си за дните, в които ще се ваксинират, а тези дни да се считат за изработени дни. В някои фирми има детски градини за децата на служителите – би могло в тях да се допускат само деца на ваксинирани служители“.

„Категорично не биха могли обаче да дават такива привилегии, които да са свързани със сърцевината на трудовите взаимоотношения като работно време, заплата, време и място на работата. Не може да се удържа от заплатите на тези, които не са ваксинирани например. Аз говоря за едни по-леки, по-периферни политики на стимулиране на ваксинирането в интерес на общественото здраве, но и на икономическото благополучие на съответното търговско дружество“, уточни той.

На въпроса дали такива меки мерки обаче не биха се приели като дискриминативни, той отговори: „Не всяко неравно третиране е дискриминация. Самата философия на дискриминацията предполага възможност за неравно третиране, когато то е в обществен интерес, когато благодарение на него се постигат общественозначими цели като по-малка смъртност, като запазване на общественото здраве. Тоест тук идеята за някаква социалистическа уравниловка не работи. Гъвкави, меки мерки могат да бъдат налагани. Именно заради изискването за пропорционалност на ограничителните мерки не може да се стигне до задължително ваксиниране. Хората могат да имат рационални, ирационални, етични и други причини да се не ваксинират. В никакъв случай ваксинацията - специално при такъв вирус като Covid-19, не трябва и не може да бъде задължителна, за разлика от ужасно смъртоносни вируси като Ебола – при него, за да не загине цялото населението по един бърз, мъчителен и безалтернативен начин, би могло да се стигне до задължително ваксиниране.

Тук, когато сме изправени пред един дълъг, тежък, непознат, но все пак не толкова смъртоносен вирус, демокрацията и правовата държава изискват мерките, които се предприемат наистина да бъдат меки, гъвкави, пропорционални. Колкото по-тежка е ситуацията с пандемията, толкова по-ограничаващи могат да бъдат мерките и обратното – колкото повече напредваме с ваксините, с естествения имунитет, тези мерки толкова по-освобождавани трябва да бъдат, за да се върнат правата и свободите на хората в пълния им обем.

В края на разговора адвокат Екимджиев уточни: „Изходната точка е, че ваксинирането не цели само лична протекция, а е насочено и към запазване на живота и здравето на общността. От тази гледна точка, хората, които са се ваксинирали, имали са социално отговорно поведение и са направили необходимото, нужното не само за защита на своето здраве, но и за запазване на живота и здравето на околните, те биха били дискриминирани, ако не им се даде известно предимство при пътуването например с издаването на тези ваксинационни сертификати – именно защото са имали социално отговорно поведение и защото те са безопасни за хората, с които ще влизат в контакт. Това е логиката на ваксинационните паспорти. Би могла да я има и т. нар. непряка дискриминация. Това се случва, когато хора, които са в обективно различно положение, биват третирани по един и същ начин. Ако всички могат да пътуват, неимунизираните могат да заразяват други, а имунизираните - не, очевидно е, че ще бъдат злепоставени тези хора, които са се редили на опашки, изпитали са страха, безпокойството, свързани с ваксинациите именно за да бъдат безопасни за останалите. Уважавам избора на хората да не се ваксинират, но той в определени ситуации може да носи ограничения на хората, които са го направили“.

Прочети цялата публикация