Мащабна инициатива по повод 200 години от рождението на Раковски

Във връзка с честването на 200 години от рождението на Г. С. Раковски до 14 април тази година Община Котел, съвместно с Министерството на Културата (МК), започва мащабна инициатива за преосмисляне на личността на бележития си съгражданин в историята на България.

През следващите месеци се предвижда животът и делото на Раковски да бъдат и екранизирани в документален филм.

Инициативата, която е по проект “200 години от рождението на Георги Стойков Раковски“ има амбициозната цел да изведе на дневен ред живота му, защото за Раковски и неговото велико дело е писано и говорено твърде малко.

В инициативата на Община Котел се включва и програма Христо Ботев на БНР.

От 22 март до 14 април в “Нашият ден“, малко след 8.00, в ефир ще звучат гласовете на обществени личности, произнасящи думите на Раковски.

В звуковия файл можете да чуете изпълнението на Аделина Радева.

В звуковия файл можете да чуете изпълнението на Бойка Велкова.

Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел в семейството на сравнително заможния търговец и занаятчия Стойко Попович и Руска Мамарчева.

В периода между 1828 – 1834 година Георги Раковски учи в килийното училище в родния си град, където освен български изучава и гръцки език. През 1834 година постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 година заради върлуваща по това време чумна епидемия.

В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там Раковски изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети. По време на престоя си в Цариград Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, Раковски се включва в борбата за църковна независимост.

Раковски е с несистемно частно високо образование. Освен родния си български език, като поданик на Османската империя, а по късно и на Гърция, владее за употреба в границите на тогавашната държава турски език, както и гръцки в двата му варианта. Овладява говоримо и писмено и няколко европейски езика, сред които сръбски, френски – за непосредствена и за научна цел, английски и др. Служи си с арабски и персийски. Той е ярък представител на течението на романтизма, силно повлиян е от Майнхард и Братя Грим (Gebrüder Grimm),[3] които чрез своите приказки създават национално чувство в германския народ. Под тяхно влияние той създава етнографски въпросник и иска от всички българи да го попълват и да описват своите вярвания, песни, гатанки.

По отношение на борбата за образование, Раковски е човекът, смятан за учител на Васил Априлов, който създава първото взаимно училище в Габрово през 1835 г. По отношение на революцията той е учителят на Васил Левски. След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански Георги Раковски е направил най-много за съхраняването на българското самосъзнание през 19 век.

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години.  Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 година. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от Османско владичество.

Прочети цялата публикация