Кирил Петков: Има риск Банката за развитие да не си върне едрите кредити

Българската банка за развитие (ББР) се очаква да отчете 250 млн. лв. загуба тази година, съобщи министърът на икономиката Кирил Петков по време на изслушване в Народното събрание. Една от причините са раздадените едри заеми с т. нар. балонно плащане, при които главницата се плаща накуп накрая. Това поставя в несигурност банката дали тези кредити ще бъдат върнати, защото са рискови, а обезпеченията по тях са съмнителни, стана ясно от думите на Петков. Той припомни разкритията си, че ББР е раздала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева. Близо 1 млрд. лв. са отишли при 8 едри кредитополучателя, свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански – Вълка, братя Домусчиеви и др. "Средният матуритет на тези 20 заема надвишава 10 години, като другото нещо, което е факт, е че повечето от тях имат така нареченото" балонно плащане" накрая - плащате си за 10 години само лихвата и накрая цялата главница идва изведнъж. Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години", каза Кирил Петков. Той даде пример с кредит на банката за 150 млн. лв., обезпечен с имоти. В договора за заема се казва, че кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество, но ако го направи, глобата е 5 млн. лева. В друг случай срещу заем от 150 млн. лева отново, кредитът се обезпечава със самото търговско предприятие, чийто доходи са близо за 1 млн. лева при даването на заема. След това обаче бизнес планът става много агресивен, продажбите се увеличават 14 пъти за следващите пет години, а цената за стоката се увеличава 28 пъти и т. н. От 2017 г. досега управителите на банката се сменят, но подходът на кредитиране остава, отбеляза министър Петков. До такава степен подходът е бил несменяем, че точно преди влизането в длъжност на служебното правителство "за една бройка" е щял да бъде даден още един 150-милионен кредит, коментира той. Държавата е вкарала огромни средства – 1.44 млрд. лева от парите на данъкоплатците в ББР. "Банката е стабилна, дори тези кредити да не се върнат, защото е много капитализирана и това е добрата новина. Лошата новина е, че ние не вярваме, че част от тези кредити ще бъдат върнати от начина, по който са обещани и това ще предизвика сериозни загуби", смята министърът на икономиката. Петков каза още, че заемите са били давани и контролирани от хора извън банковия сектор. Дори управителите не са докладвали на надзора част от тези заеми. Министър Петков изброи мерките, които новият надзорен съвет на банката ще предприеме, като на първо място ще бъдат оценени активите зад всеки кредит. При вече установени нарушения ще бъдат подавани искове към прокуратурата за нередности, увреждащи действия на предишния управителен съвет и надзор. Министърът за пореден път защити тезата си, че ББР не трябва да се приватизира, както предлагаше бившият номиниран за премиер от партията на Слави Трифонов Николай Василев. ББР има смисъл да съществува, защото няма успешна държава, която няма такава банка, каза Петков. Идеята на този тип банки е да финансира стартирането на компании, които биха изпаднали от списъка на търговските банки, а подобни компании именно могат да подпомогнат значително българската икономика. Петков добави, че "в момент, когато банката има големи кредити с неясни обезпечения и с още неясна дупка и неуправлявана по правилния начин, да я предложим да се приватизира за някаква малка сума, то за мен би било да се замете това, което се е случвало с тези кредити, защото новият собственик е частник и той не трябва да обслужва никакви обществени интереси". "Оттук нататък всеки един от нас трябва следи никога пак тази банка да не дава този тип кредити по този начин, защото това е кражба от нашите данъкоплатци", каза Кирил Петков. Според него законът за ББР може да бъде сменен така, че да се даде много по-ясна стратегия за нея и никой от бъдещите управляващи да не може да си позволи своеволията, които видяхме през последните 5 години. По думите му България има много стартиращи компании и ако говорим, че част от парите трябва да са с дялово финансиране, то друга част могат да бъдат през Банката за развитие. За бъдещото развитие на банката той предложи още разделяне на портфолиото - на проблемно, което да се отдели като управление и ново портфолио, което да финансира малките и стартиращи предприятия. Петков уточни, че кредитното портфолио е 2.1 млрд. лева, а всичките активи на банката са 3.8 млрд. лева.Той отново подчерта, че от банката има смисъл, но само при правилно и прозрачно управление. Кирил Петков за пореден път отвори темата за шокиращите възнаграждения на директорите в ББР. "Новият управителен съвет ми докладва за 468 000 лв. годишна заплата на един от управителите, което бе впечатляващо. Раздавани са бонуси от 60 000 лв. в ББР. И автомобил на огромна стойност все още стои на паркинга“, каза той. По повод предишни твърдения на Кирил Петков, че Делян Пеевски е свързан с голяма част от едрите кредити на банката Йордан Цонев от ДПС попита директно министъра дали Делян Пеевски е получавал кредити от ББР като физическо или юридическо лице. Петков отговори, че като физическо лице Пеевски не е теглил заеми от държавната банка. Не е получавал кредити и като мажоритарен собственик на фирми. Но не така стои въпросът с фирмите, в които Пеевски има миноритарни дялове. Министърът на икономиката даде за пример „Благоевград БТ“, дъщерна фирма на Булгартабак. Изследват се още няколко компании за икономически взаимовръзки с Пеевски, получили кредити от ББР. Петков посочи "Маркет инвестмънт" АД и "Интернешънъл инвестмънт". Кирил Петков каза още, че ББР трябва да продаде дяловете си в Първа инвестиционна банка при първа възможност. Петков обясни, че държавата притежава 140 млн. акции, закупени на 5 лв., а в момента тяхната цена е 1,7 лв. Министърът препоръча да се следи пазара и ако акциите достигнат или надхвърлят 5 лв. за акция, държавата веднага да ги продаде.

Прочети цялата публикация