Много германци подкрепиха партии, които нямаха шанс за депутатско място

Стотици хиляди гласове бяха подадени в неделя в Германия за партии от периферията, които нямат шанс за влизане в парламента. Според социолози това се държи на умора от утвърдените партии и засилен индивидуализъм в обществото, предава във вторник агенция ДПА. По-малките партии, които обичайно са извън светлината на прожекторите по време на германските федерални избори, този път постигнаха по-добри резултати от обикновено. Те получиха 8,6 процента от гласовете, в сравнение с 5 процента през 2017 г. Най-голям дял, 2,4 процента, получи партията "Свободни избиратели" (Freie Waehler), политическа група, която се фокусира върху местни проблеми и има най-голяма база на подкрепа в южната част на страната. След нея се нареди "Партията за защита на животни", която получи 1,5 процента. Следват ги протестна партия срещу ограниченията заради коронавируса, която се нарича "Основата" и получи 1,4 процента, сатирична партия, която се нарича просто "Партията" и получи 1,0 процент и "Отбор Тоденхофер", която е кръстена на основателя си и получи 0,5 процента. Десетки други малки партии получиха може би стотици хиляди гласове. Защо, тогава, хората гласуват за малки партии въпреки факта, че германската електорална система е нарочно замислена да изключва отцепнически партии и независими от Бундестага? Има изключения, но обикновено политическа партия в Германия трябва да получи поне 5 процента от гласовете, за да спечели места в парламента. Политологът Юрген Фалтер от университета в Майнц вярва, че феноменът се дължи на отхвърляне на по-големите партии от част от избирателите и отдава това на социална промяна, която е изтънила редиците на поддръжниците на блока център-дясно и тези от център-лявото. Според Фалтер дългосрочните връзки с основните партии сред основните им поддръжници отслабват и това води до съответно увеличение на колебаещите се избиратели. Волфганг Меркел, който е част от център за социални проучвания в Берлин каза: "Ние сме силно индивидуализирано общество. Това изобщо не беше така преди 30, 40, 50 години". Според Меркел това е факторът, който е довел до нуждата от свобода за индивидуализирано гласуване. Фалтер споделя подобно мнение, но отбелязва, че относително високият дял на гласове за малки партии се дължи предимно на гласовете за "Свободните избиратели", които са единствената малка партия, която има потенциал на федерално ниво. "Другите са наистина малки партии, които нямат какъвто и да било шанс да прескочат бариерата от 5 процента", каза той. На местно ниво тези партии обикновено имат по-добри резултати. Относно "Основата" - протестната партия срещу мерките заради коронавируса - Фалтер каза: "Нова партия реално има само един шанс да прескочи бариерата, ако имат кауза, която е споделена от много хора и има дългосрочна перспектива". Той посочи как "Зелените" развиха и разшириха политическия си дневен ред от 80-те години на миналия век. За разлика от това "Основата" е партия, концентрирана върху един единствен проблем и не предлага почти нищо друго освен идеите си за пандемията. Меркел не смята, че някоя от по-малките партии ще прескочи бариерата. Представените в Бундестага партии са с доста широк диапазон, което ограничава възможностите за нови партии. Има едно изключение в правилото за петте процента. Асоциацията на южношлезвигските избиратели, която получава подкрепата си от датското малцинство в северозападната провинция Шлезвиг-Холщайн, е освободена от правилото и ще изпрати един представител в Бундестага. По БТА
Прочети цялата публикация



Кюрдите - един народ без родина
Росен Кирилов: Не знам как да ги тълкуваме тези думи на Даниел Боримиров
Емил Костадинов: Даниел Боримиров сигурно се шегува
Тръмп не харесва Европа и Европа не харесва Тръмп
105 години от рождението на големия оперен артист Кирил Кръстев - несравнимият
Борисов от Стара Загора: Шенген и Еврозоната са в интерес на българите
Венецуела: Китай ли е най-големият губещ от намесата на САЩ?
Инвазията на САЩ във Венецуела и многополюсният свят, в който живеем
Убити и ранени в Иран: идва ли краят на режима този път?
ДЮШ на ЦСКА ще носи името „Димитър Пенев“
Влак, пътуващ към Кюстендил, е дерайлирал заради паднала скална маса
Борд за Газа или Съвет за мир на Тръмп - има ли разлика и защо е цялата тази мъгла
Вучич за пръв път обяви колко струва покупката на сръбската NIS от унгарската MOL
Два смъртни случая за три седмици: натискът над Тръмп расте
Пет жени загинаха след експлозия в завод за храни в Гърция
Арда с първа победа в Турция
Президентът Йотова: Стриктно ще следвам Конституцията
Рюте: Ако някой си мисли, че Европа може да се защитава без САЩ – нека продължава да мечтае
Иван Тиков: Амбициите ми са да развиваме школите, да открием талантливите деца на България