Гербаджийско кощунство с името на Левски в село Болгаре, Ломбардия

За своето 11- годишно управление ГЕРБ напълно разруши България, не престава да скверни българските светини и българската чест, с цел да запази разклатените си позиции. Става дума за два "уникума" на герберастката дипломация и политика - Таня Димитрова, медицинска сестра от Ямбол, в момента "генерален консул" в Милано и Калин Каменов от село Галатин, Врачанско - понастоящем кмет с втори мандат на моя многострадален роден град Враца.

В следващите редове ще ви разкажа как тези две гербаджийски креатури обсебиха моя труд и моите инициативи в любимото ми село Болгаре в Ломбардия, Северна Италия, за да "отчетат дейност на международно равнище" и не само да запазят постовете си, но и да бетонират политическата си кариера .Тези два индивида фактически използваха името на Апостола на свободата, най-великия български национален герой, като брисалка, с която да позабършат репутацията си и като лост за бъдещи политически домогвания в "дипломацията" и Европейския парламент.

Ето един крещящ пример за удивителната еластичност и комбинативност на гербаджиите с цел политическо оцеляване и продължаване на безнаказаното им обогатяване за сметка на държавата и обществото.

Тези от вас, които се интересуват от история, отдавна са прочели, че в началото на ноември 2016 г. посетих село Болгаре в провинцията на град Бергамо в Ломбардия, с изследователска цел и изцяло на свои разноски - за пътуванията и работата си не съм взела и пукната стотинка от държавата или от някоя община. Необходимите за историческите ми изследвания средства идваха само от нищожната заплата, която получавах като болногледачка в емиграция и всъщност " ощетявах" собственото си семейство, което оцеляваше в мизерни условия в България.

Ломбардското село Болгаре далеч не е единственото селище, основано от българи в Ранното Средновековие, което съм посетила, но в моята работа то се открои по три пункта. Първо - то едничко бе запазило непокътнато красноречивото си име, което е точен образ на нашия български етноним. Второ - там бях посрещната с най-голямо гостоприемство от администратори и интелигенти, за които историята беше професия и страст. Това бяха тогавашният кмет - г-н Лука Серугети, историкът г-н Франческо Локатели, шефът на полицията - команданте Силвано Гусмероли, дългогодишният стар кмет на селото, 84-годишният г-н Антонио Фолиени и мнозина други. Трето - статиите ми, посветени на Болгаре, получиха най-голям обществен отзвук и популярност в България - особено обширната ми студия "Виа Болгера - Българският път. При българите от с.Болгаре, Ломбардия", която е качена в Интернет и е на разположение на всички. Както и голямото интервю, което направи с мен журналистка от Врачанската телевизия - то все още циркулира в Ютюб.

С видеото и печатните материали, създадени веднага след посещението ми в Болгаре и тиражирани в почти всички централни издания в края на 2016 г., аз осведомих българското общество за съществуването на с.Болгаре ( и множеството селища от "българския ареал" в Северна Италия ) и го запознах с щателните си проучвания на неговата история и топонимите в неговото землище - истинска българска съкровищница. От мен българите в България узнаха за българите в това емблематично село. И също от мен болгарензите - жителите на Болгаре - научиха, че на картата на България има един все по-намаляващ и опърпан, ограбен до шушка, областен град Враца - моето родно място!

Как изобщо стана дума за Враца? Италианците не я бяха и чували, те знаеха само столицата София и пристанищата Варна и Бургас, но когато ме изпращаше в обратен път, при самото ни прощаване, кметът г-н Серугети изрази желание общината му да се побратими с българско селище.Бях трогната и му предложих моя роден град Враца! Да, Враца е "областен град", но представлява пълна руина, с население, което за трийсет години "демократичен преход" намаля от 95 хиляди на 40 хиляди ( максимум! въпреки че според официалната статистика брои 50 хиляди). На фона на врачанската разруха - село Болгаре, отстоящо на 18 км от Бергамо и на петдесетина от ломбардската метрополия Милано, беше наистина блестящ партньор за побратимяване! Г-н Серугети се съгласи и през декември 2016 г. аз се върнах в България, за да разпространя моите изследвания за Болгаре ( те влязоха в третата ми книга "Злато за смет" ) и да се срещна с врачанската администрация с оглед бъдещо побратимяване.

Именно тогава за първи път разговарях с врачанския кмет от ГЕРБ Калин Каменов. С изненадващо високомерие ми заяви, че щом италианците предлагат ( "предлагат"! та те нямаха представа, че Враца съществува на картата! ), то тогава е редно да го поканят ( подразбира се - на техни разноски ) в Болгаре и той, начело на свита общинари по негов избор - със сигурен преводач (!), няколко пъти наблегна на "сигурния преводач", сякаш аз, "несигурната", съм се натискала да му превеждам - щял да поседи известно време в Ломбардия, да прецени възможностите и едва подир туй да реши дали си струва да приема подобна оферта.

Излязох възмутена от кабинета му. Италианците, на които бях длъжна да предам резултата от "аудиенцията" ( направих го в смекчен вид), запазиха спокойствие, но твърдо обявиха, че подобни условия са неприемливи за тях.В интервюто си за врачанската телевизия, аз не показах пълното си разочарование от срещата с този типичен гербаджийски местен феодал - все още се надявах свидната ми идея да се осъществи. Тогава още не знаех за тясната му близост с тартора Бойко Борисов, ненаситната му алчност за ценни имоти, надхвърляща далече деянията на предшествениците му, малцина от които можеха да се нарекат светци, странната му "диплома за юрист", апетитите му за бъдещо евродепутатство. Врачанското гражданство е завладяно от ужасен страх пред този кмет, когото ми описват като извънредно отмъстителен, така че - ако нещо ми се случи - поне ще знаете откъде ми е дошло.

Най-големият му управленски триумф е препокриването на пешеходната ареа от църквата "Св.Николай" до бившия ресторант "Здравец" с нови бетонови плочи , след като направи на юфка старото мраморно и керамично покритие с тежките камиони, които пращаше да закачват мартеници и великденски яйца по дърветата - непоносим кич. Само на пет метра встрани от "излъсканата главна" царят плачевен упадък и разруха. За сравнение ще спомена, че кметът на съседния град Монтана е превърнал бившия Михайловград в образец на европейски регионален център - с прекрасни градини, езера, ремонтирани сгради и две големи престижни болници - ако бях го посетила преди време, никога нямаше да се обърна към Калин Каменов.

Тогавашната зам.кметица "по културата" на Враца - Петя Долапчиева (днес зам.кметица "по образованието"), детска учителка, ми се похвали при единствената ни среща - по друг повод - че е първата, която е вкарала в действие "напредничавите предписания на филантропа Сорос", касаещи дечицата в детските градини. Изтръпнах от ужас и побягнах..

Узнавайки постепенно всички тези неутешителни подробности, започнах да се радвам, че идеята за побратимяване на Враца с любимото ми Болгаре, се провали.

Настъпи затишие, но междувременно не преставах да общувам с моите приятели от Болгаре - аз ги виках от Швейцария, те ми се обаждаха от Италия. През 2019 г. неочаквано прочетох в съобщенията на МВнР, че някоя си г-жа Таня Димитрова, отскоро генерален консул в Милано, посетила село Болгаре, установила връзки, дискутирала проблеми на историята и открила " изложба". Тъй като никога не бях чувала това име, потърсих сведения за въпросната г-жа в Гугъл. Там ме чакаше истински калейдоскоп от разнообразната политическа акробатика, катапултирала Таня от Ямбол по върховете на дипломацията - ала ГЕРБ.

Вие можете спокойно да се запознаете със стремителната политическа кариера на Таня Димитрова като прочетете ней посветените публикации в Гугъл. На 07.09.09. сайтът Десант публикува статията " Уникум оглавява Областната управа в Ямбол". Следва статия в същия сайт от 30.03.2012, чието заглавие гласи:" ГЕРБ праща уникум от Ямбол за посланик в Загреб". Препоръчвам ви също " Цирк МВнР" на сайта бургас- под - лупа", както и " Пращаме уникална медицинска сестра за посланик в Загреб" на флагман.бг.

От тоя мощен "информационен поток" се разбира следното:

Милата Таня е била медсестрица без нито ден стаж " по специалността". Повечко я влечело я политическото поприще - щото в него " има келепир" по израза на безсмъртния праобраз на гербаджийското съсловие. Тейко ѝ "стара стария" имал скромно електронно вестниче, което поставил изцяло в услуга на ГЕРБ и лично на бат Бойко. Като пръв знак на благоволение, Танюша станала призьорка в конкурс кой да списва и издава общинска брошурка, въпреки че едно от изискванията било кандидатите да имат журналистическо образование. Впоследствие даровитата списователка представила и дипломка по журналистика.Нещо повече - за по- малко от две години тя "завършила" и теология, че и още нещичко в добавка, показвайки " удостоверения" за владеене на " църковнославянски, латински, библейски еврейски и библейски гръцки" - по собствения ѝ израз. За издаването на брошурата тя поискала и май ѝ дали 35 хиляди лева на месец ( но пари ли са това за такъв шедьовър!).

Скоро видната гербаджийка била назначена за областен управител на Ямболска област, а когато финансовите ѝ злоупотреби на тоя пост нараснали така стремглаво, че било вече невъзможно да се мижи пред тях, добрият дух Николай Младенов, тогавашен външен министър, новопрогласен шиит по вероизповедание и несъмнен антибългарин по убеждения, лице с няма да ви казвам каква репутация - тя бе потвърдена и съвсем наскоро от "Пандора", изстрелва наша Танка в Загреб - като извънреден и пълномощен посланик - боже опази! Това поредно престъпно дело срещу интересите на нашата страна, не е станало без личното застъпничество на Барба Ганис - просто дипломатическият имунитет е бил нужен на Таня като " въздуха и водата за всяко живо същество", защото без него съдебното преследване е щяло със сигурност да вгорчи живота ѝ.

А от Загреб, където тя се оказала "наследница" на един от най-блестящите български журналисти и интелектуалци Велизар Енчев, въздушното течение я отнася на Ботуша, насред столицата на световната мода - Милано. Там апочва да мъчи мозъка си как да остане в дипломацията - обратният път в Ямбол е миниран. Именно в тоя съдбовен миг някой от "екипа й" съзира моята студия за Болгаре в Интернет и бившата медсестра, която никога не се е подвизавала в бяла манта, се впива като кърлеж в тая възможност. И заминава за Болгаре "да установява връзки".

От Италия ме осведомиха, че такава особа се е появила в безметежното им селце и е направила " изложба" - просто снимки на български градове. Самата тя се е увековечила на фото с кмета Серугети. Когато италианците ѝ казали, че една българка е проправила пътя към тях и ѝ предложили да ме повикат, нито Танка, нито "екипът" ѝ са проявили интерес към скромната ми личност. Явно съм била персона нон грата, чието дело е предвидено "за използване" с други цели и по други параграфи.

Изминаха още две години. В Болгаре властта се смени. За кмет бе избран друг политик, от друга партия - Лучано Редолфи. Антонио Фолиени, як и горд старец, почина.

На 10 юли тази година от тоя свят отлетя единствената ми дъщеря.

Седмици след смъртта ѝ, за пръв път от дълго време, надникнах разсеяно в Интернет. Един кратък текст опари очите ми. С голямо закъснение узнах, че още на 21 януари 2021 г. "генералният консул на РБългария в Милано г-жа Таня Димитрова" посетила с.Болгаре, за да даде ход на побратимяването на ломбардската община с град Враца.

Враца! Това недвусмислено сочеше моето присъствие и я уличаваше в присламчваме към нашата със Серугети прекрасна чиста идея, възпрепятствана от врачанския завистлив, невеж и недалновиден кмет. Само че за моя труд, за моето посещение в Болгаре и за следата от мен, никой не обелваше дума. Таня бе решила да обсеби и да си припише всичко!

Пламнах и написах едно много подробно писмо на служебния министър на външните работи - г-н С. Стоев, в чиято изключителна почтеност не се съмнявам. Не след дълго, през август, ми позвъни една дама от нашето посолство в Рим и любезно ме запита дали имам нещо против инициативата за връзки със с.Болгаре и побратимяването му с Враца, да премине в ръцете на посолството. Отвърнах, че съм напълно доволна от такова разрешение, като все пак държа моя труд да бъде споменат като основа на тези връзки. Получих нейното уверение в това и приятелски се разделихме.

На 10 септември, два месеца след гибелта на детето ми, същата дама ми звънна и ме осведоми, че на 7 октомври в Болгаре ще се състои церемония по назоваване на нова улица в селото с името на Апостола на свободата. Покани ме да присъствам, но аз не бях сигурна дали ще мога да замина за Италия. Унизителните и опасни антимедицински изисквания за прекосяване на границите ме възпираха. Може би моето дете почина тъкмо заради направената ѝ в болниците поредица от три теста, в момент, когато беше крайно уязвима. Радостта ми от предстоящото събитие, което чувствах и като мое свидно дело, обаче бе безгранична, тя препълваше България и летеше към Италия - над гранични бразди, митници и медицински тероризъм. Та мигар всеки ден в чужбина се именуват улици на Българския Апостол? Тогава - точно на 10 септември - написах в блога си възторженото съобщение за улица "Васил Левски" в Болгаре. То бе препечатано от врачанския електронен ежедневник " Конкурент", писателския орган " Словото днес" и монтанския вестник " Слово плюс".

На 14 септември получих лична покана от Н.Пр. извънредния и пълномощен посланик на РБългария в Рим , г- н Тодор Стоянов, придружена от чудесни думи. На 4 октомври, в навечерието на събитието, той се свърза с мен по телефона и повтори любезната си покана. С тъга отказах - не исках да се подлагам на тестове, а и не се чувствах здрава след кончината на Ели, не можех да оставя сам и престарелия си, съсипан от мъка, баща. Всички наши ресурси се стопиха около заболяването на детето ни, не разполагахме със средства за път. Отказах и все пак някаква последна сянка от надежда, че нещата - и тестът и средствата - по чудо ще се уредят и ще замина - оставаше в мен. Преодолявайки себе си, се обадих в същия ден на врачанския кмет - с предложение да се присъединя към врачанската делегация, която ще отпътува за Болгаре.

Откакто е станал кмет на Враца, този персонаж постоянно се крие от мен - по какъвто и повод да го потърся. Достъпът дори до секретарката му е много сложен и лъкатушен за "простосмъртните" - така е винаги, когато плебеят е на власт - той е високомерен и недостъпен. Свързах се със секретарката на един от зам.кметовете, която пък се свърза с кметската секретарка. След малко секретарката на зам- а ми позвъни - секретарката на височайшия индивид ѝ предала, че няма да се пътува организирано и кметът сам уреждал заминаването си в Италия - като поканено официално лице. Нито дума към мен от негова страна. Сигурно трябва да мислим, че е пътувал на собствени разноски - нали?! "Вервайте си"!

Не заминах. Сутринта на 7 октомври бях легнала ничком на пресния гроб на детето ми в т.нар. Нов гробищен парк на Враца. Една глутница обезумели кучета щеше да ме разкъса. Гробищата на всички български селища са в окаяно състояние - по тях най-добре личи дивата агония на България и отношението на властниците не толкова към мъртвите, колкото към живите. Но никое гробище не е толкова ужасно като врачанското - там хаосът от гробове, липсата на асфалтирани алеи и зверската кал в дъждовни дни поглъщат и най-беглия намек за майчина, бащина и синовна утеха. Сякаш на ръждясалия разнебитен портал е написано: "Вие, които влизате, надежда всяка тука оставете". Заслуга на Калинчо, който пуска обществен транспорт до гробовете на нашите покойници само в почивни дни - в останалите кучета ни яли. Затова пък е качил цената на нагъчканите като термитник гробни места на 800 лева.

Докато аз се борех с песовете във Врачанските гробища, Калинчо от Галатин е празнувал, стъпвайки безцеремонно върху моя труд в с.Болгаре, Ломбардия, за което никога нямаше да научи, ако аз не бях тъй глупава, че да му кажа и да му поднеса на тепсия несметни възможности. Той дълбокомудро е подписал меморандум за побратимяване и за общи проекти в областта на " културата, спорта и автомобилостроенето". Ето какви крилати думи е издумал този виден политик и културовед чрез " сигурен преводач" пред прехласнатата италианска публика:

"Историята на града ( иска да каже - на с.Болгаре б.м.) е свързана именно с това, че преди повече от 1500 години тук са минавали български войски, които са гонили вражески войски. Част от българските войни са останали да живеят тук според легендата и така се е формирало селището. Идеята на меморандума е да се задълбочат икономическите контакти между двете общини и италианските инвестиции във Враца да се увеличат още повече“, заяви кметът на Враца Калин Каменов.

"Български войски,които са гонили вражески войски"! Ох, мъка, фарс, гротеска! Калине бе, поне да беше прочел два реда от моята студия! За пет години нищо ли не можа да запомниш?

Забелязвате ли обаче какъв хъс с днешна дата демонстрират гербаджиите да се присламчат към "ентелегенцията" и да "загащят" от културата? Същите, които се ловяха за кобура, щом чуят приказка на литературен български език?

На 7 октомври по обяд всички български сайтове избухнаха с новината, че в село Болгаре, Ломбардия, в присъствието на поне десетина официални лица ( сред които неясно защо липсваше бившият кмет Серугети ) нова улица е назована с името на най-великия български национален герой Васил Левски ПО ИДЕЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ КОНСУЛ В МИЛАНО - Г-ЖА ТАНЯ ДИМИТРОВА!

Това заклинание гръмогласно се подемаше и преповтаряше от всички български средства за масова информация - до световъртеж, до припадък, до повръщане, до изтръгване на джигера!

Никаква егида на посолството ни в Рим не се състоя - събитието принадлежеше на ямболската медицинска сестра и бе прицелено да бетонира нея и врачанския ѝ съпартийник на постовете им. Кой и кога е могъл да се похвали с подобен международен фурор! Предисторията на събитието нямаше никакво значение! Кака Таня сръчно бе изместила акцента - вече не ставаше дума само за отношения между Болгаре и България! Вече се касаеше за улица, именувана на Васил Левски, изключително хитра маневра за политически шантаж, защото всеки би казал:" Абе остави тия претенции, виж, в Италия кръщават улица на Васил Левски, всичко останало е без значение!"

Без значение ли? А как стана възможен фокусът на кака Танка? Защо я приеха с ентусиазъм в това ломбардско село? И защо там присъстваше Калин Каменов, кмет на Враца, а не примерно кметът на Карлово?

Светотатство е да се крият смрадливи афери зад името на Апостола, макар че откакто е обесен, байганьовците не престават да скатават долните си кроежи зад грамадната му фигура. Също както юдите се сгушват в сянката на Исуса Христа

Но кощунството си остава кощунство, а истината има това неприятно свойство да излиза винаги наяве.

А, щях да забравя : на церемонията в Болгаре е имало и един любопитен акцент. Пред публиката в този дъжделив облачен ден, който толкова приличаше на деня, в който видях милото ми ломбардско селце за първи път, е говорил някой си Алцек Мишев, съмнителен български и международен гений на изобразителното изкуство. Защо този персонаж се е оказал там? Защото "прадядо му е крил Левски"! Прихнах в смях и си помислих: ако толкова много прадядовци са крили Апостола - нима той щеше да бъде заловен и да напише в тефтерчето си "НАРОДЕ????" с четири въпросителни.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА

Прочети цялата публикация