Гъби абсорбират радиация на МКС

Липсата на ефективна радиационна защита е сред най-големите предизвикателства, срързани с пътуването в открития Космос. Учените все още не са успели да намерят начин, чрез който да преодолеят този проблем. На Земята, мощната магнитосфера на планетата ни предпазва от най-смъртоносните форми на радиация – тези на слънчевите изригвания и галактическите космически лъчи, идващи отдалеч, пише сайтът Universe Today.

Астронавтите на Международната космическа станция, на около 408 км над Земята, получават повишени нива на радиация, но са достатъчно близо до Земята, така че все пак получават известна защита и могат да останат на орбита до една година. Същото не може да се каже за астронавтите, пътуващи по-далеч, например до Луната или някой ден до Марс. Бъдещите пътешественици в дълбокия космос ще трябва да носят със себе си собствена защита – или, както предлага ново проучване – да я отглеждат по пътя си.

Според документа, публикуван в сайта за препринти BioRxiv по-рано този месец, специален вид гъбички, който процъфтява в среда с висока радиация, наречен Cladosporium sphaerospermum, може да образува жив щит около астронавтите в космоса. Гъбите не само блокират радиацията, но всъщност я използват за растеж чрез процес, наречен радиосинтеза: те извличат енергия от радиацията, точно както повечето растения извличат енергия от слънчева светлина чрез фотосинтеза.

„В течение на една година средно човек на Земята получава доза от около 6,2 mSv (микросиверта), докато средно астронавт на Международната космическа станция (МКС) е изложен на еквивалент на приблизително 144 mSv, една година след тригодишна мисия до Марс, астронавт вече би натрупал около 400 mSv" според Graham Shunk et al., BioRxiv.

Тези обичащи радиацията гъбички оцеляват на Земята на екстремни места, като мястото на Чернобилската атомна електроцентрала в Украйна. В космоса се справят също толкова добре. През 2019 г. изследователите ги пренасят на МКС, наблюдават как растат за период от 30 дни и измерват количеството радиация, преминала през тях, в сравнение с контролна проба без гъбички.

Експериментът показа, че нивата на радиация под слой от гъбички с дебелина 1,7 мм са с около 2,17% по-ниски от контролните. Не само това, но гъбичките нарастват с около 21% по-бързо, отколкото на Земята, което означава, че способността на гъбичките да действат като защитен щит за астронавтите, който всъщност може да става все по-здрав, колкото по-дълго трае една мисия.

Твърде рано е да се вълнуваме прекалено от практическото приложение на тази гъбичка в космическите пътувания. Екипът изчислява, че на Марс, за да се намалят нивата на радиация до подобни на Земята условия, местообитанието трябва да бъде покрито с 2,3-метров слой от радиосинтезиращи гъби. Същият ефект може да се постигне чрез заравяне под 3 метра марсианска почва (реголит). Все пак потенциалът за биологични решения на това, което често се счита за инженерни предизвикателства, е уникален подход и може да се окаже плодотворен.

В близко бъдеще астронавтите ще разчитат на по-обикновени решения. В случай на слънчеви изригвания, плановете за извънредни ситуации включват подслон сред товара на космически кораб: колкото по-голяма е масата между астронавтите и входящата радиация, толкова по-безопасни ще бъдат те. Предстоящата мисия "Артемис 1" (Artemis 1) без екипаж, която трябва да стартира следващата година, тества защитна жилетка, предназначена да сведе до минимум дозите радиация, получени от потребителя.

Засега нито едно от тези решения не е идеално. Има още много работа, която трябва да се свърши, за да бъдат в безопасност бъдещите астронавти. Когато му дойде времето обаче, не се изненадвайте, ако част от решението на космическата радиация включва криене под дебело одеяло от приятелски настроени гъбички.

Прочети цялата публикация