Заплахите на Путин за ядрен удар. И отговорът на НАТО.

Връщане назад към Студената война ли е неприкритата заплаха на президента Владимир Путин за употреба на ядрени оръжия? Към времената, когато ядрените арсенали, насочени един срещу друг, предотвратяваха използването на тези оръжия?

Най-критичният момент в десетилетния сценарий за сплашване между Варшавския договор и НАТО беше Кубинската криза от 1962 година, която Вашингтон и Москва успяха да решат с дипломатически средства, буквално в последната минута.

Принципно погледнато, оттогава досега не се е променило нищо в политическата логика: и двете противостоящи страни трябва да са наясно, че използването на атомно оръжие ще има прекалено висока цена, защото атакува ли едната, другата страна незабавно ще отвърне на удара. Това е ситуация на ужаса, която е в патово равновесие.

Ядрените оръжия на НАТО в Европа

Когато в началото на руската инвазия в Украйна Путин предупреди НАТО да не се намесва и заплаши с последици, „каквито никога досега не сте виждали“, френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан заяви, че разбира това като заплаха за използването на ядрено оръжие и добави: „Владимир Путин трябва да е наясно, че НАТО също е ядрен съюз“.

От средата на 1950-те години насам САЩ разполагат в рамките на НАТО определен контингент ядрени оръжия и на европейска земя. Точният им брой обаче се пази в тайна. Алиансът не крие, че има около 100 ядрени бойни глави в шест военни бази на страни членки: в Клайне Брогел (Белгия), Бюхел (Германия), Авиано и Геди (Италия), Фолкел (Нидерландия) и Инджирлик (Турция).

Според основния договор между НАТО и Русия от 1997 година НАТО досега се въздържаше да разполага ядрено оръжие в новите страни членки от Източна Европа. След руската инвазия в Украйна обаче, въпросното споразумение се поставя под въпрос. И все пак генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг реагира по-скоро предпазливо на последните заплахи от Москва, като каза пред БиБиСи, че НАТО не желае война с Русия и припомни, че НАТО е отбранителен съюз.

Ядрените оръжия на НАТО в Европа обаче са само малка част от общия арсенал на ядрените сили. Според най-новите оценки Русия разполага с 6250 ядрени бойни глави, САЩ имат 5500, Франция – 290, а Великобритания – 225. След споразуменията за разоръжаване от 1980-те години ядрените арсенали и от двете страни бяха драстично съкратени. В разгара на Студената война САЩ разполагаха с около 70 000 ядрени бойни глави, а Русия – с 55 000.

Ядрени кодове и подземни силози

По информация на Обединението на американските учени (FAS) около 970 ядрени бойни глави на САЩ, Франция и Великобритания се намират в постоянна бойна готовност. Това означава, че те се намират на установки за изстрелване и могат да бъдат задействани за около 15 минути. В същото време Русия държи в такава готовност 900 свои ядрени бойни глави.

В НАТО важи принципът за съвместното взимане на решения, който се отнася и до ядрените оръжия - тоест всички страни членки са включени в процеса по планирането и използването на тези оръжия, които се намират в подземни силози. Но кодовете за задействането им се държат от американците, а решенията се взимат от т.нар. Ядрена група за планиране на НАТО, за чиито срещи важи най-високата степен на секретност.

Всяка година НАТО провежда едноседмичното учение "Steadfast Noon", на което се отработва използването на ядрено оръжие. Последното такова учение се проведе миналия октомври в Южна Европа - в него участваха 14 страни членки на Алианса. По време на тези учения не се използва истинско ядрено оръжие – правят се само симулации.

Не е изключено Русия да използва тактически ядрени оръжия

Освен тези основни ядрени арсенали двете страни разполагат и с по-малки - тъй наречени тактически ядрени оръжия с по-слаба ударна мощ, които могат да бъдат изстрелвани от обикновени установки. Такива оръжия не могат да нанасят поражения върху обширни територии, но са в състояние да заразят радиоактивно даден регион – ефектът е като от по-голяма ядрена авария в атомна електроцентрала. Има експерти, които смятат, че Путин може да прибегне тъкмо до такива тактически ядрени оръжия, за да сплаши Запада и да предизвика разцепление в НАТО относно поведението спрямо Русия.

Експерти обаче продължават да гадаят какво точно се крие зад обявеното от Путин в неделя поставяне на ядрените сили в „специален режим на готовност“. Британският „Гардиън“ цитира в тази връзка Павел Подевиг, който работи в Женева по изследователски проект за ядреното въоръжаване на Русия. Според него е възможно в случая да става въпрос само за „междинна заповед“, с цел Русия да е подготвена да отвърне на евентуален ядрен удар. „Това обаче не е подготовка за нанасянето на първи, изпреварващ удар“, казва експертът. Подевиг добавя, че използваната от Путин формулировка не говори за най-високата степен на бойна готовност, но добавя: „И все пак става дума за доста висока степен на готовност“. Русия вече прехвърли в Беларус редица свои високотехнологични ракетни системи и приведе в готовност бойния си флот в Черно море.

Автор: Барбара Везел

Прочети цялата публикация