Денков vs. Вълчев: Консенсус с университетите ли? Как с консенсус ще търсим качество?!

Няма система, която да търси високо качество и да се развива само с консенсус. Мога да дам пример с преструктурирането във Франция, Белгия. Знаете ли как беше направено? Не с консенсус. Същото е когато се говори за атестиране. Как с консенсус ще търсим качество?! Няма как да решим големите проблеми с консенсус - отсече министърът на образованието Николай Денков в словесен сблъсък с предшественика си и бивш началник Красимир Вълчев в комисията по образование в Народното събрание.

Комисията се занимаваше с въпроса дали да бъде променен Законът за висшето образование така, че да узакони създаването на фонд "Стефан Стамболов", по който с пари на българската държава ще се плаща обучението на български студенти в елитарни чужди университети при условие, че поемат ангажимента да се върнат и работят в България. Това по сегашното българското законодателство е незаконно.

Депутати упрекнаха властта, че с незаконни, а може би и противоконституционни, инициативи обиждат българското образование, вместо да съсредоточат усилията си в повишаване на качеството му. Поправката, която да узакони създаването на фонда, предложи Антон Тонев ("Продължаваме промяната"). Внесена е между двете четения на законопроекта - нещо, което не може да се прави, защото касае концептуална промяна в закона, но за пореден път е факт - прокарва се мимоходом, без предшестващо я обществено обсъждане.

Това е нарушение на закона, на Конституцията! Казвате на българските висши училища: "Вие не струвате!" - възкликна Красимир Вълчев, сега депутат от ГЕРБ и зам.-председател на комисията. Той обърна внимание на това, че повечето предложения в образованието се правят, без да е постигнат консенсус, без дори да има диалог с висшите училища, което би избегнало грешки и обличането в закон на недомислени предложения. В отговор Денков даде да се разбере, че за него консусът не е особена ценност и не допусна, че диалогът би променил с нещо намеренията му за реформи.

Новите управляващи да размислят и да не взривяват модела, по който се работи от години - призова и бившият зам.-министър Петър Николов (ГЕРБ) и увери, че въпреки че представлява опозицията, се опитва да спаси властта от хора, които тази поправка би изкарала на улицата.

Срещу текста се изказа и Петър Чобанов (ДПС). "Не можем да приемем да се предлага такъв текст без обсъждане, да приемаме подобен тип обучение в чуждестранни университети, което е елитарно, защото има много малък обсег. По-добре е да случва чрез мрежите от европейски университет, да се опитаме да разширим възможностите на дигиталното обучение, да използваме опита на европейски преподаватели", апелира той.

На изказалите се ПП опонираха, че всичко се правело за доброто на България, че сега нивото не е високо и за това говорел фактът, че много български младежи заминават да учат на Запад, че с предложението си управляващите целели да се повиши качеството на услугите и труда в България, да се подобри професионалната реализация на младежите. "За архива ще остане, че не сте съгласни с подобряване на качеството на предлагане на услуги в България", заключи Антон Тонев.

"Вашата оценка за случващото се не е точна - реагира Костадин Костадинов от "Възраждане". Да, с обучението си извън България голяма част от зрелостниците дават оценка на сегашната ни система на висше образование. Но, първо, не трябва да се примиряваме с това, а да развиваме българското образование. Второ, вашето предложение се опитва да гаси пожар с бензин."

Искаме ли да развиваме българското образование, или признаваме, че не можем и се примиряваме - попита той.

"Трябва да развиваме образованието тук. Всичко трябва да се концентрира и пропагандирането на бгългарското образование и това трябва да е основна политика на българските управляващи. Вместо това се насажда, че който иска да се развива добре, трябва да замине да учи навън и че тук остават втората, третата ръка - това е манталитетът и това е много сериозен проблем", каза Костадинов.

Не за първи път България гласува стипендии за даровити деца, които да учат извън България. Но първия път е при кардинално различни условия - припомни той.

"До 1888 година Народното събрание гласува стипендии за даровити деца, които да учат извън България. Защо дотогава? Защото тогава се открива Софийският университет, който започва доста скромно на фона на очакванията - като педагогически курс, но за няколко години се развива като класически университет. След това българската държава насочва всички средства към българското образование. Очевидно е, че българското висше образование има своите проблеми, девалвация, причини, които карат голяма част от българските зрелостници да избират да заминат. И ние създаваме система, която да официализира този проблем, вместо да го реши. Проблемът няма да се реши по този начин", увери той.

Според Мукаддес Налбант (ДПС) фонд "Стефан Стамболов" засяга твърде малък брой младежи и девойки и възниква въпросът: "За чии деца е?". Според нея текстът може да бъде наречен лобистки. За нея подобно финансиране не е необходимо, защото и сега "талантливите младежи в чужбина печелят съответните стипендии и правото да учат там. Който има голямо желание да учи в чужбина - има европейски програми, има Еразъм".

"Отворена съм за добри реформи, но това ще бъде изключително голяма несправедливост към българските висши училища-  предупреди тя. - Явно нещата не са насочени към принципно решаване на проблем в образователната система, а към подпомагане на определен кръг лица. Това не е работа на българския парламент."

В защита на текста министър Денков изтъкна, че се опитва да въведе практики, които се използвали "изключително успешно в други държави", че било неуместно да се твърди, че той - като професор в Софийския университет, върнал се от чужбина да преподава тук - искал да обижда българското висше образование. Той просто искал да реши проблемите и попита ако не можело с държавни средства да се финансира образование в чужбина, това прави ли нередно държавното финансиране на олимпийските ни отбори за участията им зад граница.

Изказванията, репликите и дупликите явно бяха изтощили някои. Камерата, която излъчваше заседанието онлайн, показа депутатката Елисавета Белобрадова, която към края на дебата вече си играеше на падащи топчета на таблета.

След дебата комисията гласува дали предложението на Тонев е допустимо и дали трябва да влиза в пленарна зала. То мина с 8 на 7 гласа. Обяви се почивка, след която кворум не се събра и заседанието беше разпуснато.

Прочети цялата публикация