ТЕЦ "Варна" планира догодина да има 100 МВ слънчеви панели

ТЕЦ "Варна", в която мажоритарен собственик е почетният лидер на ДПС Ахмед Доган, смята през втората половина на 2022 г. да започне изграждането на фотоволтаичен парк с мощност от 100 МВ върху рекултирираното депо за пепелината от използваните в миналото от електроцентралата въглища. През 2023 г. намерението е слънчевият парк да работи, а в допълнение да се инсталират и батерии и малки производства на територията на предприятието. Към обявения миналата година проект за изграждане на две парогазови турбини с възможност да работят на водород на мястото на трите изведени от експлоатация от общо четирите блока на електроцентралата, сега е прибавено намерение и за производство на водород. Това става ясно от разпространено от дружеството в петък изявление на Данаил Папазов, изпълнителен директор на ТЕЦ "Варна", на "Пристанище ТЕЦ Езерово" и на техния собственик "Сигда", 70 процента от който е на Доган. а 16 и 14 на сто съответно на сина и дъщерята на Папазов Станислав и Ивелина. Повод за него е публикация от предишния ден на Антикорупционния фонд, която е трета част от поредицата "Блатни истории от Варненското езеро“ и която е посветена на държавния проект за удълбаването на двата канала на държавното пристанище Варна, за да могат да минават през тях по-големи кораби. Той започна през 2020 г. и стана скандален с продължителния отказ на държавните институции да кажат кой извършва дейностите за 350 млн. лв. и с това, че ще улесни плановете на "Пристанище "Езерово" за развитие като зърнен терминал. Папазов преди година излезе отново с декларация, в която обяви, че от удълбочаването на каналите на пристанище Варна интерес имат редица държавни и частни терминали и предприятия, които функционират на кейовите стени на Варненското езеро, както и ще е в полза за развитието и на други инвестиционни проекти, освен този на "Сигда" на пристанище "Езерово". Другият скандал е с кейовата стена на Пристанище "Езерово", която е съсобственост на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ,) но се ползва от частния порт. В сегашното изявление на Пазапов се припомнят обстоятелствата около придобиването на активите на ТЕЦ "Варна" от чешката ЧЕЗ, която приватизира въглищната централа през 2006 г. заедно с пристанището за получаване на въглища, но бе принудена да спре работата й на 1 януари 2015 г., след като държавата прекрати плащания за студен резерв, а стана ясно, че гафизикацията на централата е прекалено скъпа. Всички пречки пред работата на ТЕЦ "Варна" обаче изчезнаха като с магическа пръчка след купуването й от "Сигда" и особено след влизането на Доган като акционер. Мощността отново получи договори за студен резерв, но Папазов твърди, че всичко това не се е случило с помощта на държавата. Според него тя дори е пречила на възстановяването на работата на електроцентралата и пристанището. Изпълнителният директор на трите дружества твърди, че след купуването на ТЕЦ "Варна" са заварени активи в плачевно състояние - "неработещ от 5 години ТЕЦ с отнет лиценз и невъзможност за използване на въглища като гориво, неработещо над 10 години пристанище, затрупано с остатъци от въглища и рекултивиращо се депо за отпадъчна пепелина". "В края на първата половина на 2018 година, благодарение на специалистите, които привлякохме на работа и тези, които заварихме в ТЕЦ, успяхме да пуснем ТЕЦ в експлоатация с нова горивна система на газ. Всичко това сме го правили единствено и само, за да бъдем в унисон с изискванията на околната среда", декларира Папазов. Той обяснява, че пристанището е заварено със съдебни дела за собствеността на кейовата стена, която е била идеално притежание на ТЕЦ-а и ДППИ, въпреки че при приватизацията на ТЕЦ-а, заедно с порта, ЧЕЗ са платили и за кейовата стена. "Сигда" е спряло всички дела, пристанището в Езерово е получило лиценз за оператор, а ТЕЦ "Варна" отремонтирала за своя сметка цялата кейова стена, отбивачните съоръжения и подменила кабелните трасета и канали. Финансово ДППИ не е участвало, а сома е разрешило ремонтите, твърди Папазов. Според неговото изявление от 5 септември 2018 г. (датата на издаване на първото удостоверени за експлоатационна годност) до юли 2022 година приходите на държавното предприятие от пристанищни такси и цени на предоставяните морско-технически пристанищни услуги са били близо 4 милиона лева. "Относно т.нар. удълбочване отново декларираме, че на терминала Пристанище ТЕЦ Езерово, нито един куб. см не е драгиран от ДППИ, нито от друго дружество през последните 20 години. Напомняме на всички, които оттук нататък ще цитират подобни неща, че ще си потърсим правата в съда", заявява Данаил Папазов, който бе дългогодишен директор на държавното пристанище "Варна", преди да стане транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски. Той се спира и на финансовите проблеми и натрупаните дългове от дружеството заради повишената цена на природния газ близо седем пъти от преди Covid пандемията, към които сега е прибавена и войната в Украйна. "Повече от 6 месеца преговори, без абсолютно никаква помощ от нито една държавно учреждение, сме предложили разсрочване на дълговете и правим опити за закупуване на природен газ от независим източник и предвиждаме продажба извън страната на ел. енергия. До настоящия момент не получаваме никакво съдействие от нито една държавна институция, напротив, непрекъснато се явяват нови и нови пречки", посочва Папазов. Относно бъдещите планове на собственика на централата и пристанището той информира, че е одобрен концептуалния дизайн на проекта за двете парогазови турбини с мощност 275 MВ всяка и за производството на водород. Извършени са конструктивни анализи за състоянието на сградите, основите, покривните структури на мястото, предвидено за изграждане, посочва се в изявлението "Сред приоритетите на ТЕЦ "Варна" и изграждането на фотоволтаичен парк от 100 MВ на мястото на рекултивираното депо за пепелина. Предвижда се изпълнението на проекта да бъде през втората половина на 2022 година и въвеждане в експлоатация през 2023 г. Сред проектите са също монтиране на батерии и др. малки производства", пише Папазов.

Прочети цялата публикация