Поясната борба кореш - българска нематериална културна традиция

Иван Автутов, Българска федерация по поясна борба Кореш Традициите представляват онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество, и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение. Традицията включва обичаите, езика, церемониите, вярванията и институциите, които или са утвърдени в живота на съответното общество, или на тях се придава особена стойност в настоящето – морална, религиозна, образователна, културна или политическа. Поясната борба Кореш е именно такава традиция, която поколенията ни са съхранили до ден днешен. Днес тя предава и възпитава в младото поколение българския боен дух, като обединява обществото и младите спортисти от различни бойни спортове в чистотата на състезателното съревнование и култура.

По данни на Кожухаров, Д. българската поясна борба КОРЕШ е живо и развиващо се бойно изкуство, различно от вече известните източни бойни спортове. В търсене на българската идентичност на поясната борба КОРЕШ откриваме чудесна възможност да се заявим пред света, като създатели на древна културна традиция.

КОРЕШ е българска военна борба без оръжие, която трябва да заеме своето заслужено място сред младото поколение на Родината ни. Тя трябва да му бъде представена по атрактивен, възпитателен и патриотичен начин. За целта е необходима широка популяризация чрез: организиране на демонстрации, състезания, сборове на почитатели, участие в местни празници, фестивали и чествания; търсене на възможности за специално присъствие в училищата и висшите учебни заведения чрез форуми, конкурси за най-добър комикс, състезания, младежки лагери, съчетани с музикални изяви на рок състави; популяризиране на борбата КОРЕШ в поделенията на Българската армия; съвместни инициативи на Федерацията със средствата за масова информация (вестници, радиа, телевизии); широко използване на Интернет чрез създаването на интерактивен сайт, страници в социалните мрежи (Фейсбук, Инстаграм и др.) и форуми. Патриотичната същност на поясната борба КОРЕШ следва да се превърне в основен мотив и неделима част от подобаващото ѝ отразяване в медиите. Възраждането на традициите, демонстрациите по региони не само у нас, но и на международно ниво да станат основата на популяризирането на тази изконна българска традиция. Създаването на интерес към КОРЕШ в българските общности в чужбина ще възроди връзката им с Родината.

През последните години редица теми, свързани с културно-историческото наследство на българите, намират нова родолюбива енергия, както и място за дебат в обществото. Такава е и темата за поясната борба Кореш. Тя е ярък символ на хилядолетна традиция и неразделна част от автентичната национална българска етно-култура . Българският Кореш е борбата, която привлича интереса на стотици. Това бойно изкуство е с хилядолетна история, част от съкровищницата на нашето духовно и материално наследство.

Кореш е един от възраждащите се през последните години символи на психо-физическата и духовна мощ на българите, включена от антични времена в бойния арсенал и пазена като свидна традиция от предците ни през вековете. Родът Български в етнокултурното си развитие в Азиатските региони дава своя принос на уважаван, почитан до степен на богоизбран народ с мисия, еднозначно признаван от съседи, доброжелатели или врагове през вековете с названието „Бащи на народите“.

По данни на Йорданов, Й. Българските държави са били, по сведения на древни летописци и съвременни изследователи от Китай, Русия, Унгария, Германия и други страни, модел за развитие с мултиетнически характер и общо споделяни ценности. А държавното устройство на обществена организация на българите е било модел за подражание на десетки племенни общности по днешните земи на Индокитай, Средна Азия, Урал, Кавказ, Поречието на Волга, Черноморието и Балканите. Борбата Кореш е ярък символ на автентична българска етнокултурна традиция. Следва да отбележим и факта, че двата клона на родовата ни етно-духовна река - прабългари и траки, разклонявайки се от земите на днешните Балкани преди хиляди години и трасирайки Свещения Български Път по Евразийската пустош на Близкият Изток, Сибир, Урал и Кавказките хребети, по отделно и заедно са съхранявали и оставили на други народи традицията на съвременната борба Кореш като културна традиция и уникална войнска практика. С повече аргументи и исторически факти можем да се обосновем еднозначно, че знанието и практиките на съвременната борба Кореш, превърнала се понастоящем в международно признат и популярен вид спортна борба, са част от непреходността на нематериалното ни културно наследство и символ на висшата войнска култура, с която са се откроявали посветените български конници и воини.

Точно образът на прабългарския и тракийския конник е носител на знаците, открояващи качествата на това древно българско познание за военно изкуство. Трупането на лична сила и умения са били и остават в основата на изискванията при подготовката или тренирането на поясни захвати. Освен издръжливост, съобразителност и дисциплина като основни качества, всеки древен боец е бил обучаван в уважение, морал и колективен дух.

Важно условие за възраждането на историческата истина за поясните схватки Кореш е българският им произход. А това би спомогнало за преодоляване на някои заблуди, особено при днешните татари, казахи и някои рускоезични общности, за това откъде е началото на тази бойна практика.

Истината за поясните борби се свързва с историята и традициите на Конните народи, към които спадат нашите предци. Те на бойното поле са развили и прилагали до ниво на висше военно изкуство поясния захват. Прихващането за пояса на противника се е прилагало за неговото неутрализиране, както върху седлото на коня, така и на земята. Тренирайки от дете поясни схватки Кореш, всеки трако-български боец е придобивал сила, умения и качества, които да му гарантират задължителна победа в единоборствата.

Темата за истината за българския произход на борбата Кореш е реална възможност за създаване на екип, който в рамките на научна експедиция да проведе проучвания с цел подбор на нови паметници и артефакти под формата на оригинални доказателства.

Тази войнска практика е била обект на „присвояване” като традиция и произход от чуждестранни общности, по чиито земи се е движел през хилядолетията българският етнически и културен керван. Безспорно е заимстването на знания и практики от по-ниско цивилизовани етноси от културната съкровищница на българските държавни формации в т.ч. и на практиките, свързани с традицията Кореш. Кореш е бил компонент от античен начин на живот и набор от ценности, пренесени в рамките на българската традиция, дефинирана днес като поясна борба. Това е наша традиция, свързана най-вече с морала, притежаван от посветените ни предци. Факт е и, че тя е заимствана и развивана, а и популяризирана като собствена традиция от други племена и народи.

Това, върху което следва да насочим своето внимание днес, е че Кореш е житейска философия и много подходяща система за обучение на българските деца и младежи от най-ранна възраст за поддържане на здравословен начин на живот, както и за хармония на енергиите на духа и тялото. Тя и днес е истински нужна и актуална като спорт и начин на живот за стотици съвременни българи, защото от античността до наши дни развива комплекс от умения, възпитава, изгражда и развива качества на сила, достойнство и самочувствие. Важно е да се подчертае, че хороводът на участниците в схватките Кореш няма нищо общо с провежданите пехливански борби, приобщени от времето на османското робство към културната ни традиция. Поясите на българите от всички добре изследвани фолклорни и етнографски зони са част от това културно наследство. Хванати за поясите си млади и стари българи играят от хилядолетия своите ритуални танци. Танците на пояс и борбите с поясен захват са родствени ритуали, завладяващи сърцата на участници и зрители, превръщащи се в доказателство за непреходните измерения на традицията Кореш под формата на ритуалната съвместна медитация на зрители и участници. Тези символи се пренасят в ритуалния сценарий, съпътстващ днешната организация и провеждане на борбите Кореш в България! В преходните времена българите са оцелявали, като животът им е бил спохождан от битки и мирен живот, загуби и победи, разцвет и падения, водачи на силни империи, робства и драматични митарства по далечни земи и континенти. За да оцелеят предците ни са знаели цената на познанието и културните традиции, съхранявайки изконни защитни практики и боен опит. Кореш е българският опит и умение за защита от нападения на противници, трупани в епохата на т.нар. „Култура на пояса“, продължила според учени, астролози и древни летописци цели 12600 години. За да си победител днес в поясната борба Кореш, означава да преодолееш силата на противника, вплитайки ръце в неговия пояс, да го извадиш от равновесие и повалиш на тепиха. Съвременната поясна борба Кореш е свързана най-ярко с историята и наследството на едно висше бойно изкуство на български воини, практикувано през различни времена и периоди. Пехотинци и конници, хайдути и воеводи, мъже и жени от българските общности в различни епохи са изучавали като сакрално знание и родобранна практика умението да преодоляваш противника чрез поясен захват. Необходимо е да съхраним българските си традиции в наши дни, като утвърдим и популяризираме по света автентичното българско нематериално културно наследство. Набиращата все по-голяма популярност сред българското и чуждестранно общество, поясна борба Кореш поставя националната ни идентичност и исторически принадлежност като сакрална ценност.

Древният произход на българския народ е безспорен исторически факт, а приноса му върху социалното и културно развитие върху редица азиатски и европейски народи е всепризнат цивилизационен акт. Днес във всички държави от всички континенти практикуват поясни борби, които носят различни наименования, похвати и правила, но не претендират за историческа принадлежност и идентичност. Причината за това е заимстването на всеки докоснал се до българския народ етнос, който е обогатил собствените си традиции. Борбата Кореш или древно-българската поясна борба е непреходно, нематериално културно наследство и свещено доказателство за българските традиции, спомогнали за оцеляването на Рода Български в десетките му държавни формирования в евроазийското пространство. Тя е белязана да утвърждава силата на българския дух не само за родовото ни оцеляване, но и допринася за културното развитие на други, приобщаващи се народи, в хилядолетната си история. КОРЕШ е и възможност да покажем на света многообразието на българските културни традиции и таланти. За автора Иван Автутов е Президент на българската федерация по поясна борба Кореш. Съдия международен клас по поясна борба Кореш. Лектор и консултант нематериално културно историческо наследство (Антична борба Кореш) в курсове по алтернативен туризъм към Лесотехническия университет в периода от 2016-2019 година. Ръководител демонстративен експериментален проект за нематериално културно историческо наследство “Българска поясна борба Кореш“ в Община Челопеч в рамките на програмата “Стратегия за развитие на туризма и културно историческото наследство 2020-2025“. Студент в III-ти курс, специалност “Култулно историческо наследство “ в УНИБИТ. За контакт с авторите: Иван Автутов, e-mail: [email protected]

Прочети цялата публикация