102-годишна украинка: "Искам да дочакам победата"

Старицата седи на дивана в къщата си и подготвя конците. Недовижда и недочува вече, но продължава да работи - плете камуфлажни мрежи за украинските войници. 102-годишната Любов Ярош е родена през 1920 година в Пустелники, Житомирска област, а сега живее в съседното село Ходорков.

Семейството ѝ не било бедно. Отглеждали животни - кокошки, прасета, крави, коне. Но всичко им било отнето и прехвърлено към колхоза. Когато започва Гладоморът, Любов е само на 13 години.

"Най-лошата война"

"Нямаше какво да ядем", спомня си жената. "Някои хора имаха картофи и събираха обелките с кълнове, които отново "засаждаха" върху картофи, за да се родят други. Така отглеждахме картофи."

Хората оцелявали с коприва и липа, от които пекли нещо като хляб. А чай си правели от цвекло. "Варяхме супа от жито - ставаше рядка, но все пак беше нещо. Хапваш малко и лягаш", спомня си възрастната жена.

От недохранване ръцете и краката на Люба се подували. "Не можех да ходя, баща ми ме носеше на ръце навън", разказва жената. През нощта я измъчвали кошмари, а родителите ѝ се опасявали, че момичето няма да оцелее. По онова време много деца умирали от глад. "Умираха в домовете си, а после мъже идваха да ги изнесат. Натоварваха ги на камиони, после изкопаваха голяма дупка в земята и ги хвърляха в ямата - по десетина тела погребваха така."

Любов Ярош имала пет братя и сестри. Най-големият от тях - Михаил - починал след побой. В едно съседно село пазач го хванал, докато момчето търсело цвекло, което да занесе на семейството си. А 4-годишната Оля, по-малката сестричка на Люба, умряла от глад.

От глад умирали и кравите в колхозите, защото никой не ги хранел. Но хората не можели да ядат месото, защото то било нарочно натравяно - заливали го с някаква течност в бутилки с надпис креолин. "Разрязваха кравата през средата и я заливаха с креолин", спомня си Любов.

"За всичките тези ужаси никой никога не говореше", продължава жената. Хората се страхували, че ще ги хвърлят зад решетките. Умишлено наложеният масов глад в Украйна през 1932-1933 е дело на съветското ръководство с цел да бъдат накарани украинските селяни да влязат в колхозите и едновременно с това да бъде сломена народната съпротива. За Гладомора в Украйна се заговори открито чак след краха на Съветския съюз, а през 2006 година Върховната рада (украинският парламент) призна Гладомора за геноцид над украинския народ. Според преценките на историци в онези години в Украйна са умрели около 4 милиона души.

След Гладомора Любов Ярош преживява и Втората световна война. На два пъти се опитвали да я отведат на работа в Германия. Но момичето все успявало да избяга. "Взеха ме там, в Германия, но аз избягах. После дойдоха вкъщи пак да ме вземат. Само че аз взех нож и се самонараних - порязах си ръцете, гърдите, а раните посипах със сол. Страшни наранявания си причиних", разказва жената.

Когато започнала Втората световна война, Любов била млада жена. Работила в колхоз, в дъскорезница, научила се дори да обработва нивите с трактор, защото мъжете били на фронта. Сега, на 102-годишна възраст, Любов отново преживява война - агресията на Русия срещу Украйна. "Това е най-лошата война, на никого не пожелавам да му се случва", казва Любов.

"Искам да я дочакам тази победа"

Трима нейни внуци се сражават на фронта. Записали са се доброволци. А тя плете маскировъчни мрежи за войниците. Заедно с дъщеря си вече е ушила девет броя. "Така ще се скриете от врага, момчета. За да не ви победи", казва възрастната жена.

Всеки ден 102-годишната Любов слуша новините и си мечтае всички украински войници да се върнат живи у дома. Но най-много иска да доживее победата на Украйна. "Какво ли не преживяхме - и глад, и студ. Но още страдаме. Още чакаме победата. Искам да я дочакам тази победа."

Автор: Ирина Укина

Прочети цялата публикация