Тази година се навършват 200 години от рождението на Луи Пастьор

На 27 декември тази година се навършват 200 години от рождението на Луи Пастьор - френският химик, физик и биолог, направил революционни открития в медицината, превърнали го в легендарен учен, предаде АФП.

Луи Пастьор е запомнен с откриването на принципите на ваксинацията, микробната ферментация и пастьоризацията, пише БТА. Той работи близо двайсет години върху проблема как да бъде предотвратено вкисването на алкохол, произведен от цвекло. Така прави открития за ферментацията на виното и бирата. Луи Пастьор доказва, че загряването на виното променя естеството на проблемните ферменти и позволява запазването му в бутилка. Този процес става известен като пастьоризация.

Работата на Луи Пастьор върху ферментацията и микроорганизмите полага основите на микробиологията и ваксинацията и е в помощ на хигиенното движение през 19-и век.

Около 1865 г. Луи Пастьор се заинтригува от болести по животните. Първо изследва копринени буби по молба на сенатор от департамента Гар, където копринената индустрия е в упадък заради болест по насекомите. Луи Пастьор открива, че тя е с паразитен произход и разработва начини за подобряване на хигиената във фермите.

След това изследва кокошки с холера. Открива, че е възможно да се намали вирулентността на микробите, които причиняват болестта. Освен това се оказва, че пернатите, заразени с отслабена бактерия, са защитени от нея.

На същия принцип, както при холерата, Луи Пастьор разработва ваксина срещу антракс при овцете, който засяга и хората, грижещи се за тях. Тества я върху овце през 1881 г. пред журналисти.

Около 1880 г. Пастьор се заема с бяса. Първо изучава предаването на вируса, а след това се опитва да намали вирулентността му при живи животни. Той заразява зайци и оставя костния мозък на ваксинирани животни да отлежава във флакони, изложени на въздух. Изпробва ваксината върху бесни кучета и тя е успешна. Но се колебае дали да премине към хората. Първият тест е проведен на 6 юли 1885 г. върху Жозеф Мeйстер, 9-годишно елзаско момче, ухапано 14 пъти от бясно куче. Момчето, на което са направени няколко ваксинации срещу бяс, не развива болестта.

Втори тест прави през септември същата година с ваксинацията на 15-годишния Жан-Батист Жупил, ухапан от бясно куче. Луи Пастьор огласява широко успеха си и много други ухапани идват дори от чужбина да се ваксинират.

Луи Пастьор става известен приживе като благодетел на човечеството.

Папа Лъв XII го поздравява за 70-ата му годишнина. При смъртта му на 28 септември 1895 г. правителството организира национално погребение. Семейството на Пастьор отказва тленните му останки да бъдат положени в Пантеона и погребва учения в крипта под института Пастьор.

Луи Пастьор осъзнава практическия аспект и икономическия интерес от изследванията си. Понякога работи по искане на производители, както е с виното и копринените буби. За тях, а и за животинските ваксини регистрира редица патенти и извлича големи печалби.

Института "Пастьор" основава, след като прави откритията за бяса, като получава и международна помощ. Фондацията е открита през 1988 г. Посветена е на ваксинация, изследвания и преподаване. Тя открива клонове в много държави.

Прочети цялата публикация