Газов "шлем" на служебната власт - транзит за Европа, достъп до находища в Турция и Румъния

Служебната власт си е самовменила задачата да направи България врата на цяла Европа към турската газова инфраструктура. С турската компания БОТАШ вече се преговаря за разширяване на партньорството след договорения миналата седмица капацитет от нейните терминали за регазификация на втечнен газ и транспортната мрежа. Водени са били разговори и за достъп на "Булгаргаз" до газ от находища в Турция и Румъния. Служебният енергиен министър Росен Христов ще става посредник в уреждането на Турската петролна компания TPAO (Türkiye Petrolleri Anonim Ortaklığı) като партньор на френската "Тотал" за продължаване на проучванията й за нефт и газ във водите на българското Черно море. Отделно са преговорите с Азербайджан и Европейската комисия за транзит през България на договорените миналото лято от Брюксел допълнителни 10 млрд. куб. м азерски газ за Европа до 2027 г. Тази "голям шлем" има потенциал да надхвърли дори амбициите на бившия премиер Бойко Борисов за транзит на 30 млрд. куб. м газ. Христов открехна завесата над плановете и разговорите на служебния кабинет по време на заседанието на парламентарната енергийна комисия в сряда вечерта, което продължи близо 7 часа. Той отговаряше на въпроси на депутати за подписаното в началото на януари 13-годишно споразумение с турската "Боташ" за осигуряване на капацитет за пренос на купен отделно от "Булгаргаз" втечнен газ. Въпреки напоителните обяснения на министъра така и останаха неясноти около схемата за доставка на газ от Турция. Има разминавания за данните за реално резервирания капацитет, което поражда съмнения, че може до България да се прокраднат руски количества газ, въпреки уверенията на Христов, който обаче в същото време обясни странна схема за вноса на бъдещия втечнен газ за България. Министърът декларира, че подписаното споразумение между "Боташ" и "Булгаргаз" няма отношение към договора на турската компания с "Газпром" за превръщане на Турция в газов хъб. "Турция потребява втечнен газ от над десет доставчика и тръбен от 15 доставчика и да се сравнява откъде те купуват с нашето споразумение е несъотносимо", заяви Росен Христов. Той обяви отново, че "Боташ" "ще помолят "Шанийр" да ни доставят на същите цени като за тях и ще имаме достъп до американски втечнен газ на много достъпни цени". Според него цялото сътрудничество с Турция има огромен потенциал за съвместна работа и по други направление в енергетиката. Врата за Европа към Турция "Това, което договорихме, лично председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен се опитваше да ги накара да подпишат такова споразумение, така че нашето се явява врата на цяла Европа към тази инфраструктура. Отчитайки инвестиционната програма на Турция за бъдещи терминали за втечнен газ и капацитет на българската мрежа, можем да се превърнем в стратегически партньор на всички държави в региона и шанс да се доставя втечнен газ в Централна и Източна Европа", описа намеренията служебният енергиен министър. Обясни пред депутатите, че са анализирани всички възможни точки за газови доставка. "На 3 февруари в Баку има среща на всички енергийни министри и еврокомисаря по енергетиката Кадри Симсон, където ще се обсъжда проект за повишаване капацитета за пренос на газ от Азербайджан през България към Европа. Работим с БОТАШ за увеличаване на капацитетите и намиране алтернативни доставки на газ и дори осигуряване на количества за износ. Винаги идеята е да имаме повече от необходимото ни количество газ, за да имаме пълна сигурност и пълна диверсификация", допълни Христов. Транзит на азерски газ Цитираният от него проект за транзит на азерски газ е същият, който президентът Румен Радев представи пред шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен, предвиждащ използването на затворения Трансбалкански газопровод за този пренос. Виждането на газовите оператори в региона е, че половината от обявените допълнителни 10 млрд. куб. м азерски газ за Европа до 2027 г. може да се пренесат както досега по Трансадриатическия газопровод до Италия, а останалите през Трансбалканския газопровод до Румъния, Унгария и Словакия. Газопроводът, по който Русия доставяше газ за Балканския регион допреди пускането на "Турски поток" през Черно море, има капацитет от 17 млрд. куб. м при връзката с Турция при Странджа-Малкочлар, през която сега ще влизат договорените евентуални количества втечнен газ, договорени от 2024 г. от "Булгаргаз". Министърът каза, че настоящото споразумение между двата газови оператори, което не бе обявено при подписването на това с "Булгаргаз", е техническо. Не е за междусистемна свързаност, обясни той пред депутатите. По информация на Mediapool от Брюксел също не са успели да се разберат с БОТАШ за междусистемно споразумение, което би позволило обявяване на капацитета на Трансбалканския газопровод на търгове и осигуряване на допълнителни транзитни такси за българския газов оператор. А цел за нови приходи от пренос на газ бе обявена преди ден от Министерския съвет. Разминаване на капацитети Остава мистерия и какъв точно е резервираният капацитет от турската мрежа. Енергийният министър на Турция Фатих Дьонмез обяви, че е до 1.5 млрд. куб. м, от правителствената пресслужба преди ден казаха, че е до 1.3 млрд. куб. м, а преди това Христов твърдеше, че ще е до 1 млрд. куб. м. По информация на Mediapool БОТАШ се е разбрала с "Булгартрансгаз" за дневен капацитет на изходна точка от 5 млн. куб. м, което прави над 1.8 млрд. куб. м годишно. В същото време изпълнителният директор на "Булгаргаз" Деница Златева обяви, че споразумението е за разтоварване на 14 танкера с втечнен газ на турските терминали годишно от 2024 г. до края на 2035 г. Стандартно един танкер има 100 млн. куб. м, плюс минус 5%, което средно означава капацитет за разтоварване на 1.4 млрд. куб. м годишно на турските терминали. Защо се получава разликата и за какво ще се използва не е ясно. Според Христов всички договорки за осигуряване на изходен капацитет от Турция и входен – от България, за вноса на газа, са направени и няма нито технически, нито юридически проблеми. Тази година "Булгаргаз" няма да ползва пълния обем на капацитета, но той е достатъчен и в комбинация със слотовете на Гърция терминал Ревитуса и доставчици с техни резервирани капацитети на Ревитуса ще се осигурят необходимите количества за 2023 г. "Има график на доставките и няма риск от недостиг на газ за тази година", декларира министърът, но не посочи кои са избраните в обявения като прозрамен търг на "Булгаргаз" за газовите доставки през 2023 г.. На въпрос на депутата от БСП Драгомир Стойнев за формирането на цената на разтоварения газ в Турция до идването му в България, Христов обясни, че става въпрос за стандартни условия. По наше указание БОТАШ ще купува и ще ни продава "Имаме сума – такса за услуга разтоварване, за регазификация и транзит на газа. От определен източник, на определена цена, се купува по наше указание от Турция и ни се препродава от Турция по цена, включваща таксите за услугите", заяви енергийният министър. Така казано, от думите му излиза, че БОТАШ ще е нещо като посредник дори в покупките на газа на "Булгаргаз", а не само ще ги транспортира. Според Христов споразумението с Турция за ползването на нейните терминали е доста по-добро от това за Гърция, защото при проблем на гръцки терминал, "няма да можем да доставяме газ, докато с Турция нашият ангажимент е да вкараме танкера в турски води и не ни интересува къде се разтоварват и дали имат проблеми". "Това ни дава стратегическо предимство, защото освен дългосрочни договори можем да следим спот сделки и да обявяваме процедури и да разтоварваме в Турция и това е много добър източник за диверсификация на доставките", смята министърът. Надежди за румънски и турски газ Той обясни още, че е провел разговор с румънския си колега за възможността България да внася газ от находището "Нептун" в северната ни съседка, от което се очаква добив след 2026 г. "Те са готови при излишък да задоволяват нуждите и на България, но под въпрос е цената", каза енергийният министър. Имало готовност за подобен разговор с Турция за ползване на количества от находището, което те пускат следващите месеци. Има големи обеми и оптимизъм за ускоряване на добива и съм сигурен, че в скоро време Турция ще започне да участва на наши търгове за покупка на газ", допълни Христов, визирайки находището "Сакария" в Черно море, от което Турция обяви, че ще започне да вади газ до края на март 2023 г. Министърът разкри дори, че е имал във вторник разговори с представители на френската "Тотал", която в България има разрешително за търсене и проучване за нефт и газ в потенциалното находище "Хан Аспарух" в дълбоките води на българското Черно море. "И ме помолиха да им съдействам в преговорите с турската страна за привличане на партньор на Турската национална петролна компания. И съм поел ангажимент да съдействам по политическа линия тези преговори да се ускорят", каза той. "Сватосване" за находището "Хан Аспарух" По информация на Mediapool "Тотал" действително се опитва да привлече ТРАО за партньор в българския си проект след излизането от него на испанската "Репсол" през лятото на 2020 г. Миналата година френската компания и втория акционер в дружеството, търсещо нефт и газ в България – "О Ем Ви", обявиха,че ще вложат още 1.5 млн. евро в проучванията. Плановете са за извършване на четвърти сондаж в терена, който се намира близо до румънско газово находище в Черно море и очакванията все пак там да има синьо гориво. По думите на Христов идеята на "Тотал" е освен да привлече ТРАО като инвеститор, да ползва и нейни платформи за извършване на сондажи. "Компанията има изключителен опит и ако бъдат привлечени за партньор, ще се ускори проектът (за терена Хан Аспарух)", каза енергийният министър. Дали нещо от всички тези идеи ще се осъществи или ще са като газовите мечти на Бойко Борисов предстои да се види.

Прочети цялата публикация