"Военен Шенген" за отбрана срещу Русия: новият план на ЕС

Русия може да нападне страна от ЕС още в близките години, прогнозират в Брюксел въз основа на данни от няколко западни разузнавания. Затова Европа представи нови планове за отбрана и сдържане на евентуална руска агресия.

ЕС повишава военните си способности и мобилност. Придвижването на войски през границите на страните членки трябва да се ускори до ваксимум три дни, а в извънредни ситуации – до шест часа. Европа има и други идеи за отбрана срещу евентуална руска агресия. По този повод ЕК представи план за създаването на „военен Шенген“.

Какво представлява "военният Шенген"?

ЕС се стреми да съкрати времето за придвижване на войски и военна техника на своята територия. „Бързото придвижване на европейските въоръжени сили има решаващо значение за европейската отбрана. Трябва да направим всичко, за да се окажат войските на нужното място в нужното време“, заяви върховната представителка на ЕС по външната политика и политиката за сигурност Кая Калас.

Сега всяка страна от ЕС има свои правила за придвижване на войските през границите на Общността. Средно обработката на заявката за преминаване на границите продължава десет дни, но в една от страните процедурата за даване на разрешение за преминаване отнема цели 45 дни. „11 години след анексията на Крим от Русия това просто е недопустимо“, заяви Калас.

Затова ЕК е разработила единна за ЕС процедура за военни придвижвания през вътрешните граници с максимален срок за обработка от три работни дни и опростени митнически формалности. Зоната за военна мобилност и безпрепятственото преминаване на войските, оборудването и военните ресурси трябва да започне да функционира до края на 2027 година.

Военните коридори ще стигнат до Украйна

Предлага се коридорите на военната мобилност да се разширят и да стигат до Украйна, подчерта Кая Калас. „Това ще бъде гаранция за сигурност, т.е. при необходимост ще може по-бързо да се окаже поддръжка“, отбеляза тя.

ЕК търси начини за повишаване на военната мобилност и за доставка на военни товари в Украйна. По думите на еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилюс, единият от тези пътища може да минава през Румъния и Молдова. „Ще се договорим как да подобрим ситуацията, как да помогнем и как да създадем инфраструктура и всички необходими правила на границите“, заяви той.

От Брюксел поясняват, че това е първата в историята юридически обвързваща програма на ЕС, насочена към обезпечаване на военната мобилност. И тя представлява първата стъпка към крайната цел – създаването на истински „военен Шенген“, т.е. свободно и безпрепятствено придвижване на собствените армии из Европа.

Извънредна процедура за шест часа

Образец за военната мобилност трябва да стане системата за реакции при извънредни ситуации. Тя предполага блиц-процедури и приоритетен достъп до инфраструктурата за въоръжените сили, които действат в рамките на ЕС или НАТО. „Ако страните членки имат остра необходимост от бързо придвижване на голям брой войски и оборудване, трябва да насочим всички усилия към постигането на тази цел“, каза представител на Брюксел. Тази система трябва да се активира от Съвета на ЕС на базата на предложения на ЕК. После страните от ЕС ще могат просто да уведомяват за своите трансгранични придвижвания и няма да имат нужда от специални разрешения. Цялата процедура не трябва да отнема повече от шест часа.

По този начин ще се осигурява например приоритетен достъп на военните до транспортната инфраструктура и услуги: ако на пристанището пристигне военен кораб, той ще получи приоритет пред гражданските плавателни съдове при товарене и разтоварване на военно оборудване, войски и т.н., поясняват в Брюксел.

Преоборудване на инфраструктурата според военните стандарти

Следващият проблем, който ЕС се стреми да реши максимално бързо, е модернизацията на транспортната инфраструктура. „Ако някой мост не може да издържи 60-тонен танк, ще имаме проблем. Или пък ако пистата за излитане и кацане е твърде къса за товарен самолет, няма да можем да попълним запасите на нашите войски“, посочи Кая Калас.

Страните от ЕС ще бъдат длъжни да си сътрудничат с ЕК по въпросите на реализацията на инфраструктурните проекти и привеждането на общоевропейската транспортна мрежа в съответствие със стандартите за двойно предназначение. „Вие знаете, че сега нашите мостове невинаги издържат теглото, необходимо за преминаването на военни колони, а тунелите ни понякога са твърде тесни. Но ние не започваме от нулата, тъй като вече влагаме средства в подобни инфраструктурни проекти, макар и в много ограничен обем“, каза представител на брюкселската администрация.

За тази цел сега се отделя сумата от 1,7 милиарда евро в рамките на програмата „Съединение на Европа“. ЕК е предложила в следващия дългогодишен бюджет за периода 2028 - 2034 година да бъдат заложени 17 милиарда евро за подобни проекти. Става дума за стратегически важни точки по обозначените от ЕК транспортни коридори – мостове, тунели, пътища и други обекти, които трябва да бъдат ремонтирани, за да съответстват на изискванията за двойно предназначение. За същата цел ще бъдат предназначени и разходите в размер на 1,5 процента от БВП, които страните членки на НАТО трябва да отделят за инвестиции в сферата на сигурността.

Засилване на защитата на инфраструктурата

Освен това ЕС възнамерява да повиши нивото на защита на стратегическата инфраструктура с двойно предназначение. Новият пакет мерки предвижда ангажименти за страните от ЕС да съставят списъци на критичноважните инфраструктури обекти – летища, терминали, транспортни възли и да вземат мерки за тяхната защита от заплахи като тези, които произтичат от дронове или кибератаки.

ЕК предлага и създаването на общ фонд за солидарност, в който страните от ЕС ще регистрират мощностите, с които разполагат, за да ги споделят помежду си. Това ще гарантира достъпа на всички страни от Общността до всички необходими ресурси – например на платформите за железните пътища, на товарните съдове за военни превози, на медицинските влакове, за транспортиране на боеприпаси и т.н. „Военната мобилност е важна застраховка за европейската безопасност. Надявам се тя никога да не се наложи да бъде използвана в пълния ѝ размер, но наличието ѝ осигурява по-надеждно сдържане и отбрана“, резюмира Калас.

Според нея, слабостта провокира Русия да проявява агресия, а повишаването на бойната готовност на ЕС трябва да стане сдържащ фактор. „Ако предприемаме стъпки в областта на военната мобилност, бойната готовност, увеличаването на разходите за отбрана, както и в производството, Русия няма да ни нападне, защото няма да сме слаби“, каза Калас.

ЕК ще представи новия регламент за военна мобилност на Съвета на ЕС и на Европейския парламент, а освен това незабавно ще премине към реализацията на „Пътна карта за трансформация на отбранителната промишленост на ЕС“.

Прочети цялата публикация