Кабинетът готви управленска програма с акцент икономически и енергиен преход

До три седмици се очаква да бъде представена управленската програма на правителството, съобщи премиерът Николай Денков след негова и на заместничката му Мария Габриел среща с работодателските организации, съобщиха в сряда от тяхната асоциация. Денков е поставил акцент върху икономическия и енергиен преход. Наблегнал е на необходимостта от реформи в средното и висше образование и е подкрепил предложенията на бизнеса за таргетиране в социалното подпомагане и запазване на данъчната система. Припомнил е и вече известните приоритети за влизането на България в Еврозоната, в Шенген и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Мария Габриел е посочила като свой фокус преразглеждането и съкращаване на сроковете за издаване на визи, стартъп виза и др. Тя е отбелязала още, че ще работи за насърчаване на взаимодействието между бизнеса и Европейския алианс на университетите. По линия на Министерство на външните работи, Мария Габриел посочи че основен фокус ще бъде поставен на икономизиране на дипломацията. Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата и председател (БТПП) на Асоциацията на организациите на българските работодатели за 2023 г., е определил като важно предприемането на реални действия по изграждане на електронното управление във всички области, като подходяща мярка в борбата срещу корупцията. Председателят на БТПП наблегнал на необходимостта от облекчаване на процедурите за внос на работници в страната и предприемането на мерки за насърчаване на устойчивата им заетост в България. По думите му мерките за защита на околната среда не трябва да възпрепятстват инвестиционния процес. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев е призовал разпределянето на данъчните приходи за социални помощи да става чрез подоходен и имуществен тест на нуждаещите се, а не като подкрепа за всички. "Липсата на целева подкрепа за гражданите до момента струва 5 млрд. лева на бюджета", заявил Велев. Бизнесът обаче изобщо не се оплакваше от това, че получаваше енергийно подпомагане заради скъпия ток на калпак, без никакви оценки дали компаниите наистина са потърпевши от кризата с енергийните цени. Въпреки помощта от 6 млрд. лв. за 2022 г. за небитовите потребители на ток, през миналата година инфлацията достигна 15.4 на сто, а бившият служебен финансов министър Росица Велкова обяви, че свръхстимулите заради коронавируса и енергийните цени са увеличили печалбите на бизнеса с 20 млрд. лв. за две години. Докато Велев е поискал очевидно ограничаване на социалните помощи, той е наблегнал на необходимостта от запазване на съществуващия механизъм за компенсации за високите цени на електроенергията, който е доплащане на сметка на ток при цена на електроенергията на борсата над 200 лв./МВтч. Според решение на праламента това подпомагане трябва да действа до края на 2023 г., но правителственото решение бе само до края на март. Реално още през февруари цената на тока на свободния пазар падна под 200 лв./МВтч, което означава, че бизнесът няма нужда от помощи. Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев е посочил като проблем за икономическата среда наличието на близо 900 регулаторни режима, начинът, по който се образува таксата за битови отпадъци и необходимостта от прилагане на принципа "замърсителят плаща". Митрев поставил особен акцент и върху оценката на въздействието на бъдещото законодателство – във връзка с действието на нормативните правила върху конкурентоспособността на предприятията, кръговата икономика и регулаторната тежест, пише в прессъобщението на АОБР. Върху необходимостта от преразглеждане на механизма за индексация на цените при обществените поръчки в строителството, е наблегнала Боряна Манолова, заместник-председател на КРИБ. Тя е дала за пример общините, които нямат отпуснати средства от бюджета за покриване на повишените цени в строителството.

Прочети цялата публикация