Чудесата в храма "Св.Пантелеймон" в Княжево

Храмът "Св.Пантелеймон" в софийския квартал Княжево празнува 100 годишен юбилей, който ще се отбележи на храмовия празник - 27 юли - денят, когато БПЦ почита Свети Великомъченик Пантелеймон.

„Църквата на белогвардейските емигранти“, както се слави храма от време оно, е един истински център на духовността с богата история запечатана във всяка една икона, във всеки ъгъл. Храмът „Св. Пантелеймон” е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат Родината си след октомврийските събития през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието “Кламар”.

В храма „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на белогвардейците“ се съхраняват четири чудотворни икони.

Най-почитани са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица, която се е съхранила и до днес. В малката руска църквичка са и иконите на св. пророк Илия и на св. благоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от руския скит „Св.пророк Илия” в Атон. 1893 г.”. Как е попаднала тази икона в храма „Св.Пантелеймон” в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ – можем само да гадаем.

В навечерието на 100-годишния юбилей от построяването на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, известна като „Църквата на белогвардейците“ ще ви разкажем за чудотворните икони в храма и техните уникални истории...

Първият тържествен акатист, посветен на чудотворната икона на Света Богородица „Всецарица", бе отслужен в храма "Св. великомъченик Панталеймон" в столичния квартал Княжево още през февруари 2018 година. От тогава десетки миряни се събират на постоянните акатисти , за да паднат на колене пред светинята, помогнала на страдащите и боледуващите.

Чудодейната „Всецарица" има удивителната способност и специалната благодат от Бога да помага на страдащи от злокачествени заболявания, на измъчвани от нечисти сили, както и на зависими от наркотици и алкохол.

В княжевския храм "Св. Панталеймон" се намират още няколко чудотворни икони, една от които е на самия светец. Тя е изписана в Атон от схийеромонах Лука от манастира „Ксенофонт" през 2017 г.

ЧУДЕСАТА

В храмът „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на прокудените белогврадейци“ се съхраняват четири чудотворни икони. Как са попаднали в храма и какви чудеса са засвидетелствани ?

В храма „Св. Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, има много икони дарявани от белоемигранти или тяхните наследници. Много са чудесата станали по молитвите на миряните към светите образи.

Засвителствано е чудото с Янис Панополус и най-новата икона, която придружаваше честната глава на св. Пантелеймон, който три месеца се лекувал със заболяване на белите дробове. Направили му изследвания ( спирометрия, ядрено-магнитен резонанс и др.) и на 28. 06. 2017 г., специалистите от болницата „Папагеоргиу” му поставели диагнозата, фиброза на белия дроб. На 10 юли посетил Света Гора-Атон и се поклонил в манастира св. Пантелеймон пред Честната Глава на Свети Великомъченик и Целител Пантелеймон, както и пред чудотворното копие на икона на светеца, изписана манастир Ксенофонт. Игуменът на обителта Ксенофонт старец Алексей се помолил за негово здраве, изповядал го и го причастил на 11 юли.

На 12 юли отишъл при друг пулмолог от болоницата „Папаниколау”. Той видял същите изследвания, въз основа на които му била поставена горната диагноза и назначил нови изследвания. Оказало се, че няма фиброза на белия дроб, а само възпаление. Аз не можех да повярвам, че милостивия Бог чрез Неговия Свети Целител Пантелеймон помогна на мен грешния и ме изцели от заболяване с много тежък изход. Освен нея такава е и първата храмова икона с мощи на св. Пантелеймон, за която старите прихожани са разказвали, че са ставали множество чудеса.

Други две икони са на Пресвета Богородица Тихвинска и Одигитрия.

Чудесата на Тихвинската Богородица.

През януари 1905 г., в гр. Тула в 8 ч. сутринта станал нападение на четири въоражени лица над Преображенския женски манастир. След като вързали игуменията и казначея /касиера/, разбойниците разбили касата със ценностите на манастира. Една от монахините, успяла да избяга и да потърси помощ. По това време минавал човек /родом българин/, дошъл да се учи в Тулското техническо училище, /а по-късно офицер от Българската армия/, влезнал в манастира да търси нападателите. Успял да ги залови с помоща на полицията. В знак на благодарност монахините му подарили тази икона. Той носил иконата при тежко болни и те оздравявали. Когато на иконата донесена при болния се появявала роса, във вид на сълзи, болния умирал. По време на първата световна войната 1914-1917 г. взел участие в нея, като летец. Винаги когато летял с нея се връщал невредим, веднъж в суматохата забравил иконата и бил свален. От този ден до края на войната не се разделил с иконата. Когато навършил преклонна възраст подарил иконата на храма.

Другата чудотворна икона е на Богородица Одигитрия по свидетелствата на Раиса Лавлова Коклина. На която в съноведение и се явила света Богородица и казала:“Върви при Златан, намери моята икона , която се намира в мръсно, измий я и запали кандило.“ Златан бил чистач в предприятието в което работели и наистина имал икона захвърлена в мрасотия в килера на дома му. Тя намерила иконата, точно както повелявал сънят ѝ. След което иконата била осветена и отнесена в дома ѝ. Жената запалила кандило и започнала да се моли. Когато се прибрал мъжът ѝ, който бил невярващ, взел иконата и я хвърлил в гардероба. След два дни полудял, след време се разкаял и постепенно започнал да възвръща здравето и разсъдъка си. В знак на благодарност жената дарила иконата на храма.

Чудесата на Света Богородица са безкрайни. Дълго може за тях да се говори и много вече е изписано. Нека си пропомним чудото , станало със Св.Йоан Дамаскин, да се молим и да вярваме, защото спасението ни е само и единствено във вярата...

„Свети Йоан Дамаскин, държащ отрязаната си дясна ръка, която иконоборците отсекли, помолил Богородица да не остава инвалид. Благодарение на чудо, извършено от Богородица, ръката му се „залепила“ обратно, а той посветил сребърен дар във формата на ръка. Така възниква и иконата на "Богородица троеручица". Начинът, по който ръката е разположена, създава илюзията, че Богородица има три ръце“.

Молитвата е нашето общуване с Бога. Тя е също толкова необходима за нас, колкото и въздухът, храната и водата. У нас всичко е от Бога и нищо не е наше.....

Да бъдем силни във вярата си!

Автор: Оля Ал-Ахмед

Прочети цялата публикация