"Украйна не е ли Русия?"

Сюжетът на филма се върти около белгийски цигулар, който пристига, за да изнесе концерт в Киев. Действието се развива през февруари 2022 г. В един момент всичко се преобръща, защото Русия започва да бомбардира Украйна, пише БТА, цитирайки AP.

Творецът оцелява в поредица от "нечовешки престъпления и кървави провокации от страна на украинските националисти" и е готов да разкаже пред света "каква всъщност е истината".

"Свидетелят" – заснета с държавни средства филмова драма, чиято премиера на голям екран в Русия беше на 17 август, е първият игрален филм, посветен на продължаващото 18 месеца руско нашествие в Украйна. Разпространяван в кината из цяла Русия, той представя украинските бойци като използващи насилие неонацисти, който изтезават и убиват своите собствени сънародници. Един от тях например носи във филма фланелка с образа на Хитлер. В същото време невръстният син на главния герой във филма се чуди: "Украйна не е ли Русия?"

Именно това е наративът, който Кремъл разпространява от първите дни на войната – и му е придаден търговски вид във филм. "Свидетелят" излезе на екран след обявения от руските власти план да се насърчава производството на филми, които величаят действията на Москва в Украйна. Но в ерата на мигновената информация и дезинформация, било то във военно време или в други условия, големият въпрос е дали такива филми ще привлекат зрители. Подобни ленти вече са били касови провали. Освен това социолози са на мнение, че общественият интерес към информациите за хода на войната е спаднал и напоследък хората искат най-вече да избягат от общото чувство на песимизъм и униние, свързано с новините от Украйна.

"Непрекъснато слушаме (от хората), че стресът и мъката са огромни", казва Денис Волков, директор на "Левада", водещият независим руски център за социологически проучвания. Той казва, че има руснаци, които твърдят, че "не коментират, не гледат, не слушат" новините за Украйна, като това е техният начин да се справят със ситуацията. Контролът върху образността е характерна черта на всяка диктатура. Пропагандни филми са се правели в Съветския съюз, нацистка Германия, в Италия по времето на Бенито Мусолини – както и в Северна Корея и в Близкия изток. В днешна Русия властите говорят открито за това как искат да пренесат войната в Украйна – или, по-скоро, руския разказ за нея - на големия екран.

Президентът на Русия Владимир Путин нареди на министерството на културата да пуска кинопрегледи за "специалната военна операция", както Кремъл нарича войната си в Украйна. Министерството изнесе темата на преден план, като пренасочи държавните средства към филми, в които се представят "героизмът и самопожертвувателността на руските воини" в Украйна наред с "борбата със съвременните прояви на нацистка и фашистка идеология" – безпочвено обвинение на Путин срещу лидерите в Киев.

Размерът на държавното финансиране, от което руската киноиндустрия може да се възползва тази година, е по-голям от всякога – 30 милиарда рубли (около 320 милиона долара). Това е ключов елемент от днешната киноиндустрия, която в продължение на години е била силно зависима от държавните субсидии. Руският кинокритик Антон Долин описва случващото се като "порочна система, в която държавата е главният и най-богат филмов продуцент в страната". Долин отбелязва, че всеки филм трябва да получи разрешение за излизане на екран от министерството на културата. Така че "механизмите на цензурата" работят и за тези, които не взимат пари от държавата.

Това обаче не означава, че руските филмови дейци, които ползват държавни средства, снимат задължително пропаганда. Сред останалото винаги може да се намери "доста прилично кино", казва кинокритикът и културолог Юрий Саприкин. Държавно субсидиране са получили някои от руските филми с номинации за "Оскар". Това важи и за други местни хитове: много популярни исторически филмови произведения, научнофантастични касови продукции, биографични ленти за легендарни съветски спортисти.

След краткотрайната война на Русия с Грузия през 2008 г. държавната руска телевизия излъчи филм, представящ руската версия за това как нейната съседна държава е започнала конфликта. Сюжетът му беше подобен на този на "Свидетелят": чужденец е очевидец на началото на войната и се впуска в мисията да направи истината достояние за света. След незаконното анексиране на Крим през 2014 г. разказът за събитията от руска гледна точка се изля в киносалоните. Два филма с правителствени субсидии бяха широко популяризирани от държавните медии. "Крим" (2017 г.) оправдаваше руското завземане на полуострова, като показваше как украинците бият и убиват свои сънародници. Сюжетът на финансирана от държавата романтична комедия от 2018 г. ("Кримският мост. Направено с любов" - бел. ред.) беше съсредоточен около любимия проект на Путин – мост, свързващ Крим с континентална Русия. Пресъздаваше се и благоденствието на местните жители под руска власт. И двете ленти се оказаха касов провал.

По онова време руският зрител имаше избор: холивудските касови хитове, които винаги са били много по-успешни. Дотолкова, че в един момент руските власти започнаха да отлагат премиерите на хитовете от Холивуд, съвпадащи с излизането на голям екран на филми родно производство, от които се чакаше успех. "Всеки филм за Спайдърмен, филм на "Марвъл", епизод от "Междузвездни войни", американски филм печелеше цяло състояние в Русия", отбелязва Иван Филипов, творчески директор на "Ей Ар Контент", компанията на известния филмов продуцент Александър Роднянски.

Като цяло през годините руската киноиндустрия е проявявала слаб интерес към правенето на пропагандни филми за конфликта на Москва с Украйна: от стотиците филми, излизащи на екран в Русия ежегодно, само около десетина от 2014 г. насам са били посветени на тази тема, отбелязва Филипов. Той очаква броят на подобни филми да нарасне и посочва две ленти, които се очакват в кината в допълнение на "Свидетелят". Единият филм проследява историята на художник от Москва, който решава да се присъедини към подкрепения от Кремъл сепаратистки бунт в Източна Украйна. Другият е за руски войници, които се опитват да спасят група индийски студенти, хванати в капан в украински град от "националисти" по време на разгръщането на "специалната военна операция" на Москва.

След като миналата година големите студиа на Холивуд преустановиха своята дейност в Русия, конкуренцията вече не е толкова жестока, въпреки че някои хитови ленти все още се промъкват чрез пиратски копия, така че все още има чужди филми за гледане. Но оказва се, има и руски филми, които са изключително популярни сред кинозрителите. "Чебурашка", пъстроцветната приказка за емблематичния съветски анимационен герой, която излезе на екран по Нова година, регистрира приходи от близо 7 милиарда рубли (74 милиона долара) при изразходван бюджет от 850 милиона рубли (приблизително 9 милиона долара).

Филипов казва, че никой в този бранш не е могъл дори да си представи подобни печалби и филмовите дейци следват модела на повторното филмиране на съветски класики (т.нар. „римейк“, бел. ред.) и превръщането им в приказки. Руснаците "не искат да гледат (филми) за войната" е изводът, който си е направила руската филмова индустрия, отбелязва той. Премиерата на "Свидетелят" в Русия не бе съпроводена с много шум. В киносалон в Москва в дъждовен неделен следобед десетина кинозрители заявиха, че са дошли за друг филм, а не за "Свидетелят", макар и някои от тях да казаха, че може и да го гледат по-нататък. През първата седмица приходите бяха малко над 6,7 милиона рубли, или около 70 000 долара. И това не е напълно изненадващо, ако попитате Рут Бен-Гиат, преподавателка по история в частния Нюйоркски университет, която изследва авторитаризма и пропагандата. "Когато един авторитарист е в отбранителна позиция и води война, която не се развива добре за него", казва тя, филмите, които обслужват доктрината му, "често не са много добри".

Прочети цялата публикация