Драгомир Драганов пред ФАКТИ: Защо не възстановиха цирка – не знам, но смятам за още по-голямо престъпление от запалването му

- Драго, на 12 септември в Музея История на София откривате изложба за историята на цирка. Как се зароди идеята за предстоящата изложба?

- Идеята е моя и е част от последователните усилилия които полагам за съхраняване паметта за златните години на българското цирково изкуство. Успехът на изложбата на 125 циркови плаката, която направих миналата година по случай 125 годишнината от създаването на първата българска циркова трупа ме амбицира този път да потърся партньорството и домакинството на Музея за история на София и така изложбата вече е факт.

- Кои хора и институции застанаха зад тази ваша инициатива?

- Изключително благодарен съм на Константин Ачков - наследник на фамилията Станкови - автори на емблематичната сграда. Творчеството на неговия чичо архитект Ерослав Станков също ще бъде акцент в изложбата защото освен Софийския Държавен Цирк, талантът му е подарил на България много други емблематични сгради. Благодарен съм и на Доцент д-р Валентина Върбанова, София Лостова и Кристина Скрижовска от Музея с които на практика работихме по експозицията.

- От къде събирате материалите за изложбата?

- Основната част от материалите е от колекцията ми - фонд на виртуалния музей www.bgcircus.com и от личния архив на фамилията Станкови. Използвани са материали от Държавния архив и фонда на Регионалния исторически музей - София.

- Какво ще покаже изложбата, освен историята на създаването на българското цирково изкуство?

- Най-любопитния експонат е точен макет на сградата изработен от Климент Генчев. Това ще е и моя подарък за музея.

- Какви съпътстващи събития ще вървят паралелно с изложбата?

- На 17-ти септември, в деня на София ще има илюзионно шоу за деца а на 25-ти в деня на пожара в който изгаря сградата на цирка ще има прожекция на документалния филм "Мокър от дъжд не се бои" който направихме с режисьора Николай Василев.

- Кое ще е най-впечатляващото от експонатите?

- Невъзможно ми е да определя. За мен всичко е скъпо, ценно и важно.

- Доколкото ми е известно куполът на изгорелия цирк е бил уникален. В какво е била неговата специфика?

- Цялата сграда е уникална. Била е проектирана като преместваемо съоръжение. А самият безподпорен купол е признат за изобретение защото е проектиран като чадър и е разгънат над основата с помощта на две лебедки само за 40 минути. Това е революция, не само за времето си.

- Какъв е бил навремето животът под купола на цирка?

- За мен като дете циркът бе най-празничната, ярка и незабравима емоция. Десетките разнообразни програми, тематични спектакли, вариететни шоа и вечери на хумора са се запечатали завинаги в съзнанието ми.

- Какво загуби българското общество със загубата на цирка си в столицата? Защо не възстановиха цирка?

- Загуби Институцията! Така както Националната опера, Народния театър, Националната художествена галерия са институции за изкуствата които представят, така и сградата на цирка му даваше друг авторитет и подчертаваше значението му за културното развитие на обществото. Защо не възстановиха цирка – не знам, но смятам за още по-голямо престъпление от запалването му.

- Драго, Вие сте толкова ентусиазиран по темата цирк и цирковото изкуство. Защо го правите всичко това? Това вид идеализъм ли е или е мисия?

- Вече не ми се говори по този въпрос. Достатъчно са недоброжелателите, които мислят, че се изтъквам и си създавам имидж на гърба на "тяхното" изкуство.

- Кой финансира тези ваши инициативи? Държавата с нещо помагали ви да се съхрани паметта за българския цирк?

- Всичко плащам от джоба си. Никой не ми е помогнал финансово за опазването на паметта за българския цирк и историята на българското цирково изкуство

- Вашият апел към българското общество, към почитателите на цирковото изкуство? Имате ли какво да кажете на държавниците по темата?

- Уважавайте цирковото изкуство! Чакам всички любители и ценители на великото цирково изкуство на 12 септември в 18.00 часа в Музея История на София, /бившата централна баня до ЦУМ, срещу Халите/.

Интервю на Оля Ал-Ахмед

Прочети цялата публикация