Илиан Илиев направи нещо невиждано в националния отбор от 16 години насам

За първи път от 16 години насам ставаме свидетели на нещо, което отдавна е забравено като практика. А именно – националният селекционер, паралелно с тази длъжност, да си работи и като треньор в клубен отбор. Това се случи, след като Илиан Илиев бе официално обявен за треньор на България и остана на същия пост и в Черно море.

За последно такова нещо видяхме през 2007 година. След равенството с Албания в европейска квалификация на „Васил Левски”, отборът бе поет от Станимир Стоилов. Мъри стана селекционер само за двата следващи мача с Беларус – в Минск спечелихме с 2:0, а в ответния двубой в София успехът бе минимален – 2:1.

Случаят с Мъри е и единственият през XXI-и век, в който треньор в България е съвместявал и двете функции. Последният за 20-и век бе Христо Бонев, който през сезон 1997/98 водеше както държавния тим, така и Локомотив София, припомня „Мач Телеграф“.

В исторически план човекът, който се е справил най-добре, е Рудолф Витлачил. Чешкият специалист прави Левски шампион през 1965 година, а по същото време класира и България на световното първенство в Англия през 1966-а.

Интересното е, че в годините, в които имаме елитна дивизия (1937-1940, както и от 1948 година насам), първият специалист, водил паралелно клубен наш тим и националния, е чужденец. Става дума за австриеца Франц Кьолер. През 1940-а той поема България, а година по-рано извежда Славия до титлата в националната футболна дивизия. След това с него „белите” стават шампион и през 1941-а и 1943-а, когато първенството се провежда под формата на турнир с елиминации.

Извън клубовете в София, национални селекционери са били треньори на Марек и Ботев Пд. В няколко мача в началото на 60-те “лъвовете” са водени от наставника на „канарчетата” Георги Генов. Малко след като стават шампиони през 1967-а, техният треньор – легендата на Левски Васил Спасов-Валяка – води в един мач олимпийския ни отбор срещу Полша, който печелим с 3:2. В края на 70-те и легендарният наставник на Марек – Янко Динков – има честта да е и национален селекционер – понякога сам, понякога в модерните за онова време, дуети, тричленки или даже квартети.

Прочети цялата публикация