В Израел: "Загубихме тази война още на 7 октомври"

На шестия месец от войната в Газа, която Израел започна в отговор на терористичните атаки на Хамас от 7 октомври, повечето войници на страната са се изтеглили от южните части на ивицата Газа. На 7 април говорител на армията заяви, че 98-а дивизия е приключила операцията си в град Хан Юнис и е напуснала района, за да си "отпочине и подготви за бъдещи операции". Но както подчерта министърът на отбраната Йоав Галант, не става въпрос за изтегляне, а по-скоро за прегрупиране, т.е. битките ще продължат. В същото време хиляди излязоха по улиците на Израел в последните дни, за да настояват за преговори и освобождаване на заложниците, които Хамас държи от 7 октомври насам.

Ужасът от 7 октомври не може да се изтрие

Авидор Шварцман е в къщата си в Кфар Аза, когато на 7 октомври бойците на Хамас нападнат кибуца в Южен Израел. 38-годишният мъж се затваря в убежището в къщата си, заедно със своята съпруга Керен и бебето им. Минават 16 часа до пристигането на израелските военни.

“През тези часове не можехме да пием почти нищо. Използвахме цялата налична вода за бебешката храна”, спомня си той. По-късно семейството разбира, че родителите на Керен са сред 1200-те израелци, които са убити по време на терористичните атаки. Общо 240 души пък са отвлечени от терористичната организация. “И двамата вярвахме убедено в мира и човешките права”, казва Авидор пред ДВ. След атаката двамата се местят в Шефаим - кибуц, разположен близо до Тел Авив. Съвсем наскоро Шварцман се връща обратно в Кфар Аза, за да види какво е останало от къщата му. Стените са надупчени от куршуми, прозорците и вратите са разбити.

Според скорошно проучване на неправителствената организация Jewish People Policy Institute 40 процента от израелците подкрепят унищожаването на Хамас, докато за 32 на сто освобождаването на заложниците, които терористите държат в Газа, е по-голям приоритет. Полемики предизвиква и въпросът какви отстъпки трябва да направи Израел, за да си върне отвлечените, особено по отношение на палестинските затворници в Израел, които имат “кръв по ръцете си”.

Връщането на заложниците е приоритет

В същото време хиляди израелци излизат по улиците и настояват заложниците, държани от Хамас, да бъдат върнати. На подобно мнение е и Шварцман. “Единственото правилно, което може да направим, е да осигурим връщането им у дома”, смята той. “Загубихме тази война още на 7 октомври.”

За Майкъл Леви приоритетът също е един. Брат му Ор и неговата съпруга Ейнав са били на музикалния фестивал в Ре'йм, когато терористите идват. Леви си спомня добре как е обикалял болниците в района с надеждата, че ще ги открие там. Но скоро след това разбира, че Ор е отвлечен, а Ейнав - убита. Оттогава за техния двугодишен син Алмог се грижат бабите и дядовците. “Знаем, че брат ми е жив и че не е ранен”, казва Майкъл. “Правя каквото мога, за да държа съзнанието за това будно и да прилагам практически натиск. Пропътувах света, говорих се с влиятелни хора, с президенти, външни министри, медии. Срещнах се дори с папата”, разказва той. “Това е брат ми. Той има двугодишен син, който загуби майка си. Брат ми е единственият му останал родител”, подчертава Майкъл Леви.

Мъжът мисли за брат си постоянно. “Толкова се надявам да му се обадя и да му кажа, че го обичам. Но не мога и съжалявам, че не съм го правил по-често.” Той, подобно на много други, остава с впечатлението, че не се прави достатъчно, за да бъдат върнати заложниците. “Те знаят какво трябва да направят и че е тяхно задължение. Знаят също, че нищо, което Израел постигне в тази война, няма да е от значение, ако заложниците не бъдат освободени”, подчертава Леви.

"Някои са загубили вече вяра, аз не съм"

Гил Дикман е братовчед на Кармел Гат, която също е отвлечена от Хамас. От нападението на 7 октомври насам целият му живот се върти около кампанията за освобождаването на заложниците. "Ако разберем, че Кармел вече не е жива, и че сме могли да направим повече, за да я спасим, никога няма да можем да си го простим."

Дикман е жертва на остри критики в социалните медии. Повечето от критиките идват от акаунти, които подкрепят дясноконсервативния министър-председател Бенямин Нетаняху и крайно десните му коалиционни партньори. Обвиненията са, че участниците в кампанията за освобождаване на заложниците иска да свали правителството и да помогне на Хамас. Гил Дикман отхвърля тези обвинения и казва, че той и други членове на семействата на заложниците получават подкрепа от израелското общество.

Той обаче, за разлика от много други протестиращи, не е загубил вяра, че това правителство може да постигне единство. “Някои са загубили вярата, че това правителство може да постигне споразумение за освобождаването на заложниците. Аз не съм”, подчертава мъжът.

Автор: Таня Кремер

Прочети цялата публикация