Станаха ли германците по-мързеливи?

Данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са недвусмислени: според тях през 2022 година средният американец е работил над 1800 часа годишно, средният българин – 1618 часа, а средният германец – само 1340. От това обаче не следва непременно, че германците са станали по-мързеливи, казва експертът по трудовия пазар Енцо Вебер пред ДВ.

„В сравнение с много други страни в Европа квотата на работещите жени в Германия е доста висока, но почти всяка втора жена работи на непълно работно време, което чисто аритметично намалява общия брой часове за годината“, посочва Вебер. Един пример: ако двама мъже в една държава работят по десет часа, средното работно време е десет часа. Но ако двамата мъже работят по десет часа, а една жена - четири, то средното работно време става осем часа.

Германците работят не по-малко, а повече

„Тоест от цифровите данни не излиза, че в Германия се работи по-малко. Точно обратното - работи се повече, тъй като алтернативата би била жените изобщо да не са включени в статистиката“, отбелязва Вебер. Отминаха времената, в които мъжете в Германия работеха на пълно работно време, а жените си стояха вкъщи, за да отглеждат децата. Междувременно 77 процента от жените работят, макар повечето да са на непълен работен ден. Но германците с удоволствие биха работили по-малко - сочат проучванията. От Института за изследване на пазара на труда и професиите са направили проучване, съгласно което почти половината от германките, които са на пълно работно време, биха го намалили с шест часа. Близо 60 процента от мъжете също биха искали да намалят работното си време. Но тези желания съществуват от десетилетия.

И от поколението Z са работливи

За хората от поколението Z - тоест родените между 1995 и 2010 година, се смята, че биха искали да имат максимално много свободно време и колкото може по-високи заплати. Но това е един постоянно повтарян предразсъдък, с който Енцо Вебер не е съгласен. За по-голямата част от това поколение успехът в службата е важен, т.е. по това те не се различават от предишните поколения. „Мисля, че всички искат много свободно време и високи заплати – това е обяснимо. Няма нищо необичайно в желанията на младите за продължителността на работния ден. Установихме, че няма спад в служебната ангажираност, няма и по-чести смени на работното място.“

В полза на гъвкавите модели на работа

Освен това междувременно са промениха моделите на живот на германците – днес по правило и двамата партньори работят, във връзка с което имат нужда от определена гъвкавост в работното време, посочва пред ДВ Вебер. Според експерта всеки би трябвало да може свободно да избира в коя фаза от живота си колко интензивно да работи. На базата на гъвкавите модели на работа и хората на пенсионна възраст могат да бъдат мотивирани да продължат да работят. Исканията за по-кратко и по-гъвкаво работно време в наши дни вече са по-лесно приложими – поради недостига на квалифицирани кадри и опита от времето на пандемията, нещата сега изглеждат много по-различно от времето в началото на века, когато имаше масова безработица.

Ключовата роля на производителността

Както изтъква Енцо Вебер, значение има не само продължителността на работното време, а и качеството на работата. Затова той препоръчва производителността да се повишава: чрез повишаване на квалификацията, инвестиции в дигитализацията, изкуствения интелект и екологичната трансформация на икономиката. Експертът смята, че в това отношение и самите работещи трябва да проявяват инициатива и да играят по-активна роля. Производителността в Германия като цяло е спаднала, включително и поради това, че стопанската конюнктура е слаба, но много фирми държат служителите си на работа поради недостиг на квалифицирани кадри. Затова и разходите им за труд няма как да намалят. Същевременно не се правят достатъчно инвестиции в технологичното развитие, дигитализацията и екологичната трансформация, изтъкват от Федералното обединение на германските работодатели.

Независимо от развитието в сферата на производителността обаче има и още много неизползвана потенциална работна ръка. „Това важи не само за жените и за онези, които се трудят на непълно работно време, но и за многото мигранти, както и за германците, които не са завършили средното си образование или нямат професионална квалификация – на тях още отрано се отнемат шансовете да станат пълноценна част от трудовия живот“, казва пред ДВ Марсел Фрацшер от Германския институт за икономически изследвания.

Автор: Инса Вреде

Прочети цялата публикация