Бочели е кичозен садизъм

Андера Бочели е същинско изтезание. Разплакан садизъм (както казва един приятел), който издевателства над слуха, както мафията над нередовен платец на магазин от улицата. Той е сляп, което обезоръжава всяка критика към неговата посредствена музика, което от своя страна е цялата идеология на умнокрасивия неолиберализъм.

Ние не ставаме, но трябва на всяка цена да ни харесвате, защото сме жертви на несправедливия живот, който ни е родил без изключителни таланти и дарби, които мечтаем от сутрин до вечер. По същество дълбоко левичарско, но с малката подробност, че става дума за милионери, които експлоатират златната нишка на безвкусицата.

Точно обратното на Рей Чарлс, който е очевиден гений, също сляп, но вроден музикант.

Андреа Бочели пее така, както Андре Рио свири на цигулка и Рихард Клайдерман свири на пиано. Кошмарно банално и абсолютно формално. Може да съсипе всичко - от Павароти до Едит Пиаф. Може би и в това има някакъв талант. Плитка и бездарна сантименталност, която проси да я харесаш като циганка на площада без да ти даде и най-малкия повод да го направиш.

Непоносимо. Музиката, която звучи в асансьора докато се качваш или слизаш в СПА-то. По същество е чалга.

Благоприлична чалга за буржоата, които искат да имат досег с духовността.

Кич, роден от трагичната среща на липсата на дълбок и неоспорим талант с желанието за такъв.

Пълно е с такива музиканти, артисти, зрители, слушатели и прочие.

Днес, ако не напишеш книга, не изпееш песен, не нарисуваш картина, не изиграеш роля, не поставиш пиеса и не снимаш филм, е същински принос към културата.

Това е предизвикателството към истинските хора на културата, която е уморена от пиеси, филми, картини и прочие, а с естрадата Андреа Бочели е приключила отдавна.

Коментарът е публикуван във Фейсбук

Прочети цялата публикация