Зеленски поиска от Рюте ПВО системи за новите руски ракети и покана за членство в НАТО

Президентът на Украйна Володимир Зеленски и генералният секретар на НАТО Марк Рюте обсъдиха по телефона трансфера за Украйна на системи за противовъздушна отбрана, които са способни да прехващат новите руски балистични ракети, предаде "Укринформ", цитирана от БТА.

В хода на разговора Зеленски е благодарил на Рюте за организирането на извънредната среща на съвета НАТО-Украйна на 26 ноември по искане на Киев. На срещата украинската страна представи детайлна информация относно използването от Русия на нова балистична ракета срещу украинския град Днипро.

Зеленски заяви, че Украйна очаква решителен и своевременен отговор от алианса на руската ескалация на войната.

Списък със системи за противовъздушна отбрана, които са на въоръжение в страните от НАТО, беше предаден на украинските партньори.

В телефонния разговор Зеленски е настоял пред Рюте, че е важно Украйна да получи покана за членство в алианса и да продължи сътрудничеството си в областта на отбраната с НАТО.

Разговорът се е фокусирал и върху доставката на оръжия с голям обсег и върху критичната нужда от прехвърляне на оръжия от обявените вече оръжейни помощи за Киев.

Зеленски и Рюте са обсъдили и глобалните рискове, произтичащи от съюза между Русия, Иран и Северна Корея, особено от това, че Русия прехвърля модерни военни технологии в замяна на оръжия.

На 3 и на 4 декември в Брюксел ще се проведе срещата на ниво външни министри на съвета НАТО-Украйна, припомня агенцията.

Нов пакет от санкции на ЕС срещу Русия, включващ мерки, които ще бъдат насочени срещу базирани в Китай компании, произвеждащи безпилотни летателни апарати за войната на Русия срещу Украйна, е бил обсъден за първи път вчера, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Представители на 27-те държави членки са обсъдили новите предложения на Европейската комисия в рамките на 15-ия пакет от санкции на ЕС над Русия след руската инвазия в Украйна.

Според информацията предложенията включват и предприемане на по-строги действия срещу т.нар. руски сенчест флот, използван за транспортиране на петрол и петролни продукти.

Русия отдавна е обвинявана, че използва кораби, които не са нито собственост на западни корабни компании, нито са застраховани от западни застрахователни компании, за да заобикаля западния ценови таван за износа на руски петрол за трети държави.

Експертите смятат, че при тези кораби има значителни рискове за корабоплаването и околната среда, тъй като много танкери са остарели, имат технически недостатъци и понякога работят без система за автоматична идентификация.

В продължение на месеци съседните на Балтийско море държави като Швеция настояват за по-строги мерки срещу замесените корабособственици, оператори и застрахователни компании. По-рано тази седмица Обединеното кралство предприе нови санкции срещу руския „флот в сянка“, като добави 30 кораба към своя списък със санкции.

Според плановете на Европейската комисия Европейският съюз може да вземе под прицел около 50 кораба. На тях например може да се забрани да влизат в пристанища на държави от ЕС. Повече от две дузини кораби вече бяха включени в списъка на ЕС през юни.

Последният пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше договорен през юни. Той включваше преди всичко мерки срещу многомилиардни сделки с втечнен природен газ и срещу дружества, участващи в заобикалянето на санкциите.

Друг пакет от санкции на ЕС срещу Русия е планиран за февруари следващата година, по повод третата годишнина от войната на Русия срещу Украйна. Решението за планираните в момента санкции трябва да бъде взето най-късно до края на годината.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън подготвя нова оръжейна помощ за Украйна на стойност 725 милиона долара, предаде Ройтерс, цитирана от БТА, като се позова на запознати източници от администрацията.

Според служител, запознат с плана, администрацията на Байдън планира да предостави различни противотанкови оръжия от запасите на САЩ, за да се противодейства на напредването на руските войски, както и включително противопехотни мини, безпилотни самолети, ракети „Стингър“ и боеприпаси за артилерийските ракетни системи ХАЙМАРС.

Решението на САЩ да позволи на Украйна да използва американски оръжия дълбоко в руска територия не е увеличило риска от ядрена атака, предаде Ройтерс, цитирана от БТА, като се позова на пет източника, близки до американското разузнаване.

Но Русия вероятно ще разшири кампанията си на саботаж срещу европейски цели, за да засили натиска над Запада заради неговата подкрепа за Киев, казват петимата източници, които са двама високопоставени представители, един конгресмен и двама сътрудници на американски конгресмени, с които Ройтерс е разговарял.

Серия от разузнавателни оценки в последните седем месеца е заключила, че ядрена ескалация вероятно няма да има в резултат на решение за разхлабване на ограниченията върху това как Украйна използва американски оръжия. Тази оценка не се е променила, след като президентът на САЩ Джо Байдън този месец промени американската позиция относно използването на оръжия, казват източниците.

"Оценките са последователни: ракетите ATAКMС няма да променят ядрените сметки на Русия“, казва един от конгресмените, визирайки американските ракети с обсег на действие до 306 км.

Изстрелването на нова балистична ракета от Русия миналата седмица, което според анализатори, е било предупреждение към Вашингтон и неговите европейските си съюзници, не променя това заключение.

Един от петимата американски служители казва, че Вашингтон преценява, че Русия няма да се опита да ескалира конфликта, като използва ядрени оръжия, но смята, че тя ще се опита да отговори подобаващо на онова, което смята за ескалация от страна на САЩ. Служителят заявява, че използването на новата руска ракета е част от тези усилия.

Източниците казаха, че първоначално американски представители са се съпротивлявали на идеята да се разреши на Украйна да използва далекобокобойни оръжия срещу Русия, като са изразявали опасения от ескалация на конфликта и неяснота как би реагирал Путин. Някои от тези съпротивляващи се първоначално представители са включвали служители на Белия дом, на Пентагона и на Държавния департамент. Те са се страхували от летален отговор срещу американски военни и дипломатически персонал и от атаки по съюзниците от НАТО. Други представители са били обезпокоени по-конкретно от ядрена ескалация.

Байдън е променил мнението си за използването на далекобойните ракети заради влючването на Северна Корея във войната в Украйна, станало преди американските президентски избори, казват петимата източници на Ройтерс.

Някои американски представители вече смятат, че опасенията от ескалация, включително ядрена, са били преувеличени тогава, но подчертават, че като цяло ситуацията в Украйна остава опасна и че не трябва да се отписва напълно и рискът от ядрена ескалация.

Способността на Русия да намери други тайни начини за отмъщение срещу Запада остава също повод за тревога.

„Хибридният отговор на Русия буди безпокойство“, казва и Анджела Стент, директор на отдела за евразийски, руски и източноевропейски изследвания в Джорджтаунския университет, визирайки руските саботажи в Европа.

Белият дом и Службата на директора на Националното разузнаване отказаха коментар по темата за Ройтер. Кремъл също не е отговорил засега на запитване за коментар относно разузнавателните оценки.

Прочети цялата публикация