Д-р Петър Кичашки: Защо комсомолът във "Фейсбук" стана излишен

Една новина мина като лавина из българския Фейсбук тези дни. Одиозният собственик на социалната мрежа Марк Зукърбърг обяви, че спира фактчекърите. Хиляди нови комсомолци по цял свят ридаят с горчиви сълзи и тихо подсмърчат за времената, в които те определяха кое е правилно и кое неправилно да се говори.

С крокодилски сълзи ридаят, защото свърши царството на единствената гледна точка, с която те обричаха на цензура, погазване на свободата на словото и потъпкване на обективната истина цялата реалност, която ни заобикаляше. Фактчекърите бяха господари на реалността, защото я моделираха според собствените си идеологически разбирания. Това, което те намираха за неправилно, според собствения им мироглед, беше обявено за неправилно попринцип.

Комсомолският манталитет на фактчекърите беше се превърнал в раково образувание за публичния дискурс по света, включително и у нас. Поведението им беше точно в стил късния ДКМС - то не беше „другарко, другарко, ама еди-кой-си каза еди-що-си“, то не бяха доноси, то не беше чудо. И понеже никой не обича онези, които едно време наричахме „порти“, а в Америка наричат „snitches“, фактчекърите се бяха превърнали в нарицателно за едно от най-лошите проявления на съвременния неолиберализъм. Постоянното желание за доносничене и домогване до още и още нелегитимна власт, чрез контрол над мислите и поведението на идеологическите опоненти, се превърна в омразен факт от съвременността.

След избора на Доналд Тръмп и идеологическият поврат не само във Вашингтон, но и в цяла Америка, а оттам и по света, това се прекърши. Зукърбърг отиде на килимчето в Мар-а-Лаго и му се наложи да се съобразява с новите реалности. Цяла кохорта от консервативни и умерени гласове намериха място в управата на Мета, компанията-собственик на Фейсбук. Сред тях най-разпознаваемо из нашите географски ширини е името на Дейна Уайт, собственикът на UFC. Уайт е един от най-големите привърженици на Доналд Тръмп, а е и един от най-влиятелните спортни гласове в света. Той напрактика превръща ММА в един от най-популярните спортове на планетата, а UFC в един от най-скъпите спортни брандове, правейки собственика u в мултимилионер. Включването на Дейна Уайт в борда на Мета е събитие от огромно значение за идеологическото препозициониране на Фейсбук, Тредс, Инстаграм, а даже и на Уатсап, все компании под шапката на Мета.

Към това като добавим стратегическото решение на Фейсбук да премахне фактчекърите и да мине към система на общностни бележки, каквито Х на Илон Мъск въведе след покупката на бившия Туитър. В генезиса си социалните мрежи бяха една дигатална агора - площад, на който всеки може да каже всичко и в зависимост от това колко е влиятелна тезата му, ще привлече слушатели и последователи. С времето социалните мрежи плавно се отказаха от ролята си на технологичен площад и се превърнаха в платформи, които моделираха поведението на участващите в тях. Неусетно сякаш фактчекърите взеха свободата на словото на абордаж и започнаха да казват кое може и кое не може да се говори. С което от агора социалните мрежи се превърнаха в медия. А всяка медия си има редактори, редакционна политика и собствен дневен ред, който преследва. С времето това избуя основно в направление на цензура и потисничество.

Изборът на Тръмп промени цялата тази идеологическа конструкция. Социалните мрежи, особено след добрия пример на Х на Мъск, се връщат плавно или не толкова плавно всъщност към ролята си на дигитална агора. Социалните мрежи имат функцията на площад, който трябва да остави всички да участват в него наравно. Той не е и не трябва да бъде един прост новинарски сайт, най-малкото, защото така губи от многообразието на мнения и гледни точки, свеждайки гигантските човешки маси, които списват тази нов тип медия до една лабораторна група от „експерти“ и „цензори“. Това гарантира, че само тяхната гледна точка ще се вижда и чува. Това даже не е в техен интерес, защото те така мултиплицират собствената си ехо-стая и си гарантират, че никога и по никакъв повод няма да имат развитие и еволюция на позициите си. Това е в ущърб на тях самите, на техните опоненти, както и на широката общественост, която не разполага с всички гледни точки, за да вземе едно или друго решение. Всички губят.

Това е смисълът на свободата на словото - да направи така, че в едно общество да има конкуренция на идеи и идеали и най-добрата да може да побеждава и да води общността напред. Липсата на дебат по идеи е авторитарна теза, която обрича обществото на упадък. Когато убием свободата на словото, ние убиваме възможността това общество да прогресира и да се развива. Ще каже някой „ама какво правим с човеконенавистното слово и словото на омразата“. На тях ще кажа така - какво да го правим искате? Така като гледам имаме два варианта. Вариант едно - забраняваме го. С това то няма да изчезне, защото в днешния свят нищо казано не изчезва никога, то ще се пази завинаги в историята на дигиталната ни ера. Не само няма да изчезне, но и може да се превърне в пристан за отхвърлените хора, които ще привидят в забраненото слово забранена ябълка и само заради това ще искат да я консумират. Вариант две - оставяме го да се състезава за публично внимание наравно с всички останали идеи. И понеже тази идея не е добра, тя не работи и никога не е работила, тя по естествен път ще отиде в периферията на обществения дебат, където и е мястото. Вариант едно е опит за авторитарно, „от горе“, решение на казуса, а вариант две е естествен процес, който по силата на конкуренцията на идеи ще доведе до еволюиране на общественото съзнание по темата. Инак казано - вместо да забраняваме глупаците, които говорят глупости, просто трябва да ги уличите в собствената им глупост и с аргументи и влияние да покажете несъстоятелността им.

Днес излизаме от света на забраните, които се правят в уж в името на общото благо и влизаме в света на плурализма и свободата на словото. Това са част от ефектите „Тръмп“. Той като изразител на тази голяма идеологическа конструкция - свобода, Бог, семейство - носи връщане на тези ценности в голямата политика. В последните сто години в Америка, а оттам и по света, имаме четири големи тенденции. Първа по време е конвенцията на Франклин Делано Рузвелт и в последствие на Хари Труман. Интервенционализъм, голяма държава. После идва ерата, олицетворявана от Айзенхауер и най-вече от Никсън, на традиционните консерватори - фокус към вътрешните проблеми и политика на силата навън. След тази епоха се възкачва неолиберализмът оглавен от Рейгън. Всички след него, до Тръмп, бяха част от това идеологическо течение. Просто то работеше. В продължение на десетилетия, то донесе просперитет и щастие на милиарди по света. С идването на Обама обаче тази идея беше вулгаризирана чрез политиката на идентичностите, която оформи електоралното ядро на коалицията на Обама. Тръмп е реакция на това, той е част от идеологическото течение на традиционните консерватори. Това ще означава не просто смяна на караула в Белия дом. Това означава изкореняване на досегашната политика и идване на цялостно нова. Премахването на фактчекърите е само една от много промени, които предстоят.

Прочети цялата публикация