Турция и кюрдите: ще се наводни ли Европа с бойци на ИД?

"Сирийските демократични сили трябва да се разформироват", заяви турският външен министър Хакан Фидан. Сирийските демократични сили (СДС) са кюрдската милиция, която контролира голяма част от Северна Сирия. Турция разглежда присъствието им по границата си като риск за националната сигурност.

Според Анкара основната фракция в тях - Силите за защита на народа (YPG) - са част от Кюрдската работническа партия (ПКК), която ЕС и САЩ определят като терористична организация. Вашингтон обаче прави разграничение между Силите за защита на народа и ПКК. YPG все още се считат за един от най-важните съюзници на САЩ.

Командирът на СДС Мазлум Абди призова новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да остави американските войници в региона. Преди около 10 години кюрдите бяха единствената сила, която успешно се противопостави на терористите от Ислямска държава.

Заплахата от джихадистите

Въпреки че вероятността от турска атака срещу кюрдските милиции е голяма, има и друга непосредствена опасност - в момента многобройни поддръжници на Ислямска държава (ИД) се намират в затворите, контролирани от кюрдите. Опасенията са, че атака на Турция ще позволи на джихадистите да излязат на свобода.

Междувременно Турция се опитва да успокои международната общност: Тя може да поеме управлението на тези затвори и да предотврати освобождаването на членовете на Ислямска държава. "В случай на военна операция Турция може да администрира тези затвори в рамките на международното право и да продължи да държи затворниците в тях", смята и Мухамет Джелал Кул, адвокат от университета в Болу, Турция.

Може ли Ислямска държава да се завърне?

Въпреки че от март 2019 г. терористичната групировка е официално разгромена, бойци на Ислямска държава все още са въоръжени и активни. По данни на Сирийския център за наблюдение на човешките права през 2024 г. в резултат на нападения на терористи от ИД са загинали 108 цивилни. В миналото членовете на ИД също така многократно са се опитвали да атакуват лагери и затвори под кюрдски контрол.

Понастоящем над 9000 престъпници от терористичната групировка се държат в поне 20 затвора, обясни Майкъл Курила, командир от Централно командване на въоръжените сили на САЩ. Повече от половината от лишените от свобода бойци на Ислямска държава са сирийци. След тях се нареждат иракчаните. Освен това в затворите на Ислямска държава има около 2000 бойци от 58 държави - близо 800 от тях са от европейски държави. Съществуват и лагери, в които живеят съпругите и децата на бойците - около 50 000 души. Един от най-известните е Ал Хол - само на два часа път от Турция.

Международната общност се опасява от радикализация на хората, които според Амнести интернешънъл през 2016 г. са държани в тези лагери "при нечовешки условия и против волята им".

Никой не ги иска обратно

Досега страните на произход не са искали да приемат обратно нито бойците, нито техните съпруги и деца. По данни на неправителствената организация "Права и сигурност" досега са били върнати само 3365 души.

Ако Турция поеме контрола над тези лагери и затвори, това може да доведе до голям натиск върху страните на произход да приемат обратно своите граждани, казва Алисън Бисет - професор по международно право в университета в Рединг, Великобритания. "Досега много държави оправдаваха решението си да не приемат обратно своите граждани, като казваха, че Сирийските демократични сили не са "изпращаща държава". Ако след това държава като Турция поеме контрола над тези съоръжения, ще бъде трудно да продължи да използва това оправдание", казва Бисет.

Положението на децата - повечето от които са родени в резултат на изнасилване или насилствен брак, е особено сложно. По данни на организацията "Спасете децата" в лагерите Ал Хол и Родж живеят над 6000 деца от различен произход. Много от тези деца нямат документи, доказващи тяхната националност.

Отнемане на гражданството ли е решението?

Страните на произход разполагат с друг метод, ако се стигне до лош сценарий - денатурализация. "Много страни имат закони, които им позволяват да денатурализират своите граждани, ако националната сигурност е застрашена. Това решение обаче би довело до сериозни нарушения на правата на човека", казва Бисет и добавя: "Обединеното кралство например вече е тръгнало по този път." Тя се позовава на случая на родената във Великобритания Шамима Бегум, която на 15-годишна възраст заминава за Сирия през Турция и се омъжва за боец на Ислямска държава, а след това напразно се опитва да се върне у дома.

Това не бива да се превръща в обичайна практика, предупреждава Таня Мехра от Международния център за борба с тероризма в Хага. Страните са задължени по силата на договор на ООН да не допускат хората да останат без родина - казва Мехра. Тя подчертава, че в лагерите в Северна Сирия живеят и хора, които нямат силни връзки с Ислямска държава или дори самите те са жертви на терористичната милиция.

Автори: Бурак Юнверен | Мохамед Кафадар

Прочети цялата публикация