19 януари 1969 г. Ян Палах умира в болница, след като се самозапалва срещу нахлуването на СССР

На 19 януари през 1969 г. той умира от раните си, след като няколко дни преди това на 16 януари се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в знак на протест. Това крайно действие има своя предистория и е свързано с Пражката пролет.

Това припомня БНР.

Ян Палах е чешки студент, който се самоубива в знак на политически протест. През август 1968 г. войски на СССР, България, ГДР, Полша и Унгария нахлуват в Чехословакия, за да смажат либералните реформи на правителството на Александър Дубчек.

То е известно като Пражка пролет. Те са посрещнати от протести, които с времето са кърваво потушени. Група от чешки студенти, включително и Палах, замислят самоубийствен акт, възнамерявайки да се жертват в протест на нашествието.

Според Ярослава Мосерова, специалист по изгаряния, която първа се е погрижила за Палах в Трета клиника към Карловия университет, Прага, той не се е самозапалил, протестирайки срещу съветската окупация, а го е направил, протестирайки срещу деморализацията на чешките граждани, причинена от окупацията.

Погребението на Палах довежда до масови протести срещу окупацията. Месец по-късно на 25 февруари 1969 г. друг студент – Ян Зайиц, се самозапалва и умира на същото място, последван през април същата година от Евжен Плоцек в Ихлава.

Площад „Ян Палах“ в центъра на Прага е наименуван на него, има и площад „Палах“ в Бърно. В Люксембург, Франция, Полша и Нидерландия също има улици, наречени на Ян Палах. У нас във Варна има улица „Ян Палах“, на която се намира търговски център, наречен „Ян Палах“ („Палах център“). В чест на Палах нашият поет Валери Петров написва стихотворението „Самоизгаряне“.

Ян Палах е роден в Прага през 1948 г. Детството му преминава в село Вшетати в Средночешкия край. Завършва гимназия в градчето Мелник. Малко преди 16 часа на 16 януари 1969 г. Студентът от Философския факултет на Карловия университет в Прага Ян Палах напуска общежитието си за последен път. Преди да излезе, младежът оставя прощално писмо. Текстът му гласи:

Майко, татко, братко, сестричке!

Когато четете това писмо, вече ще съм мъртъв или близо до смъртта. Знам колко тежко ще ви нарани действието ми, но не се сърдете на мен. За съжаление, не сме сами на този свят.

Не правя това от умора от живота, а напротив – защото го ценя твърде много. Надявам се, че деянието ми ще го направи по-добър. Знам цената на живота и знам, че това е най-ценното нещо.

Но за вас искам много, за всички вас, така че трябва да платя висока цена. Не губете сърцето си след моята жертва, кажете на Ячек да учи по-усърдно, на Марта също. Никога не бива да приемате несправедливости, в каквато и да е форма, смъртта ми ще ви обвърже. Съжалявам, че никога повече няма да ви видя, вас, които много обичам. Моля ви, простете ми, че толкова сме се карали. Не им позволявайте да ме изкарат луд. Поздравете момчетата, реката и гората.

Прочети цялата публикация