Георги Вулджев: Нека си поговорим за дефицита

Нека си поговорим за дефицита.

Миналия петък Министерство на финансите оповести, че 2024 е завършила с бюджетен дефицит точно 3% от БВП. Колко удобно. Как пък го натаманиха пак да е точно в необходимата граница, при все, че икономическият растеж се оказа много по-нисък от прогнозата в Бюджет 2024?

Това отбелязва във "Фейсбук" Георги Вулджев.

Основно благодарение на 1.4 млрд. неизпълнени разходи, по линия на социални плащания и разходи за издръжка (можем и за приходите да си говорим как са успели да ги съберат, въпреки разочароващия икономически ръст, но това е друга тема).

Така или иначе тези данни са ирелевантни, защото са на касова основа. Те не ни интересуват що се касае критерия за еврозоната. Там се гледат данните за дефицита на начислена база. Опростено, разликата между сметката на касова и начислена основа е като разликата между това да си купиш дъвка с пари в брой и да си купиш дъвка на кредит. Когато си купиш дъвка с кредитна карта - няма разход на касова основа, защото никакъв паричен поток не се е осъществил. Но на начислена има - защото се фактурира задължение.

Засега нямаме данни на начислена основа за последното тримесечие на 2024, но имаме за първите три и всеки може да ги види на сайта на Евростат. Какво показват до момента?

През трето тримесечие 2024 България има най-големия бюджетен дефицит в целия Европейски съюз. Прочетохте правилно. На начислена база през Q3 имаме дефицит равняващ се на 8.7% от БВП, според Евростат. Най-близка е съседна Румъния с 8.6%, която е във фискална криза и не планира никакво присъединяване към еврозоната в обозримо бъдеще.

Важно е да се знаят тези неща когато разни партийни и номинално непартийни говорещи глави обикалят телевизора да разправят, че проблем с дефицита няма, дупка в бюджета всъщност няма, всичко е тип-топ. Тези хора говорят лъжи или поради зла умисъл или просто от липса на мисъл.

И ситуацията през третото тримесечие не е аномалия. Във второ тримесечие дефицитът е 3.5% от БВП, а в първо е 5.4%. В нито едно от първите три тримесечия на 2024 не се вписваме в критерия за дефицита. Общото отклонение от критерия в рамките на тези три тримесечия е по-голямо от който и да е друг аналогичен период откакто влязохме в ERM-2 през 2020 г. И то много по-голямо. Можете да видите данните в таблицата (има и линк в коментарите).

За да се компенсира дефицита отчетен на начислена база в първите три четвърти на 2024, в последната четвърт от годината трябва да се е реализирал излишък с рекордни размери. Най-близката такава ситуация е 2023 когато след три тримесечия с дефицит на начислена база над 3% от БВП, през последното за годината сме на излишък от 3.1%.

Две неща си струва да се отбележат тук. Първо, тогава дефицитите през предходните тримесечия са доста по-ниски, съответно 3.1%, 4.1% и 4.4%. Следователно, сега има много повече за компенсиране.

Второ, в България от 2022 г. насам се забелязва една много любопитна динамика в данните за дефицита на начислена основа. Две поредни години имаме първи три тримесечия дълбоки дефицити, последвани от последно тримесечие с изненадващ излишък, който толкова удобно ги компенсира и връзва дефицита на годишна база да е под заветната граница 3% от БВП. За да сме в изпълнение на критерия за дефицита, това трябва да се е случило и през 2024.

Такава динамика не се наблюдава никъде другаде в ЕС. Ако първите три тримесечия от годината си на дефицит, напълно естествено е да си на дефицит и в последното. Ако си бил на излишък - същото. Ако балансът се върти около нулата, то може да има леки отклонения над и под нея. Но да си на дефицит над 3% от БВП три поредни тримесечия и накрая да си на излишък, това никъде го няма.

Замислете се как и защо се случва това в България. Оставям моите разсъждения по този казус за друг път. Само ще отбележа, че макар и по-трудно, данните на начислена основа също могат да бъдат манипулирани.

Прочети цялата публикация