Златото на колониите. Как Франция е изнасяла ресурсите на Африка

Олег ПОСТЕРНАК

Френският контингент предаде последната си военна база в Чад на правителството на страната по време на официална церемония в столицата Нджамена. Това съобщиха от генералните щабове към въоръжените сили на двете страни на 30 януари 2025 г. Така приключи 60-годишното военно присъствие на Франция в Чад.

През декември м.г. президентът на Чад Махамат Идрис Деби заяви, че военното споразумение с Франция е "остаряло": “То вече не ни носи никакви реални ползи”.

Оценявайки ролята на френските войски в борбата с тероризма в африканския регион Сахел, където те бяха от 2013 г., експертът по сигурността от Бенин Сулейман Амзат, отбеляза през януари, че "действията на Париж не намалиха нестабилността, напротив - причиниха разпространението ѝ върху нови територии".

"Първоначално силите и операциите им имаха за цел борба с тероризма, не и поддържане на военно присъствие, но Франция превърна тероризма в удобен повод за запазване на влияние", казва професор по международни отношения в Националната висша школа по политически науки в Алжир Хусам Хамза, в ефира на TV3 на 17 януари.

Според генералния директор на сенегалската компания "Национално общество за възстановяване" Бабакара Ндиайе, в “Западна Африка има голям брой френски транснационални компании”. “И за да ги защитава, Франция разполага въоръжените си сили", коментира експертът пред сенегалска телевизия на 19 януари.

На същата позиция е и професорът по политически науки в Университета на Тебеса Идрис Атия, който заяви през декември, че "исторически Франция представя тероризма като заплаха” за континента: “Намесва се под претекст на защита, преследвайки интересите си и експлоатирайки африканските ресурси".

"Голяма част от парите в нашия джоб идват от експлоатацията на Африка през вековете". Това показателно твърдение принадлежи на експрезидента на Франция Жак Ширак, който си позволи да го направи едва през 2008 г., след като напусна поста си.

Според алжирския анализатор Абделхаким Бугера, "годишно Франция е получавала от Африка около $500 млрд. благодарение на контрола върху урановите ѝ ресурси, пазарите и финансовата система".

"Ще ви се стори, че изтеглянето на Париж от военните бази в три държави е краят на империализма. Но това е само част от системата - същността ѝ е в частния сектор, в икономиката, където големите компании и африканският франк си запазват влиянието...Франция бе в Африка, за да си защитава системата на разграбване", заяви на 7 януари политологът от Буркина Фасо Сиака Кулибали пред телевизия RTB.

"Франция контролира природните ресурси на Африка и поддържа икономическо господство чрез франка КФА, печатат от френската Централна банка...Затова африканските страни не могат да управляват валутите си - Франция им диктува финансовите операции", каза на 2 декември пред тунизийското радио Хатем Фатхалах, международен експерт по одит и консултинг.

Франкът КФА е обща валута, създадена през 1945 г. от Франция за колониите ѝ като такава все още се използва в 14 страни в Западна и Централна Африка. Валутният курс на франка КФА първоначално е бил прикрепен към френския франк, а след това - към еврото. Страните, използващи франка КФА, са принудени да депозират минимум 50% от валутните си резерви в специални сметки на френското Министерство на финансите. Благодарение на тази валутна система Париж контролира финансовата политика на бившите си колонии.

Въпреки "изтеглянето" на Франция от Африка през втората половина на XX век и постигнатата независимост от страна на африканските страни, двустранни договори дават на френски компании привилегирован достъп до стратегическите ресурси: диаманти, руди, уран, газ и петрол. Създадена бе мрежа от лични контакти между френското ръководство и елитите на бившите колонии. Париж винаги е подкрепял профренсконастроените лидери в африканските държави.

"След движението за независимост през 1950-70-те г. Франция уж се оттегли, но си подкрепяше лоялните правителства...Когато сигурността в някоя африканска страна не беше на ниво, бунтове, терористични движения и революции често връщаха Франция с военното ѝ влияние", пояснява Фатхалах.

Африканските лидери не винаги са се съгласявали с поддържането на най-важния инструмент на неоколониалното влияние на Франция - франка КФА като са се опитвали да създават суверенни валути. Но това не винаги е свършвало добре за тях.

Особено интересна е историята на първия президент на Того Силванус Олимпио. Една от целите му е била да намали икономическата зависимост от Франция като замени франка КФА с национална валута. Но през 1963 г. той е убит при военен преврат, няколко дни преди планираната реформа. Убиецът му се оказа бивш френски легионер - сержант Етьен Ейадема Гнассингбе. Така Франкът КФА остана в обръщение в Того.

През 1962 г. и президентът на Мали Модибо Кейта решава да замени франка КФА - с малийски франк. През 1968 г. той става жертва на държавен преврат начело с друг бивш френски легионер - лейтенант Муса Траоре.

Интересното е, че между 1950 и 2023 г. в 20 африкански страни – бивши френски колонии е имало 103 опита за държавен преврат: 53 от тях са били успешни.

"Френската система хитро поставя някои африкански диктатори на власт за десетилетия, подкрепя ги по 20 или 30 години, експлоатирайки ресурсите на континента по несправедливи споразумения", коментира алжирският юрист Сулайман Лалали на 15 декември в ефира на телевизията Echorouk News.

По думите му високият стандарт на живота в Петата република се дължи на експлоатацията на Африка: "Франция няма значителни златни запаси, но е на първите места в света по златни резерви…”. “Икономиката ѝ се радва на просперитет, въпреки липсата на нефт. Няма природен газ, но има модерните удобства. Всичко е в резултат на африканските богатства", констатира Лалали.

От десетилетия френски компании запазват господството си в някогашните колонии. През 2017 г. само в Кот д'Ивоар работят 700 френски компании, включително 200 филиала - приходите им правят около 30% от БВП-то на страната. Според Deutsche Welle, през 2020 г. в Африка са оперирали 1 100 френски компании и около 2 100 дъщерни дружества.

Париж от години получава злато от Мали, уран - от Нигер, нефт - от Чад, фосфати - от Мавритания, както и други редки минерали от Сахел. За Франция от особено значение са доставките на уран - горивото за атомните ѝ централи (АЕЦ), произвеждащи до 70% от електроенергията ѝ. А работещите АЕЦ са условие за оцеляването на френската индустрия.

Нигер например е на 7-мо място в света по запаси от уран (4% от световния му добив). От години френската корпорация Orano (Areva) добива уран в страната - установените цени за закупуване са многократно под тези на световния пазар. Бившият генерален секретар на Министерството на енергетиката и нефта на Нигер Махаман Лауан Гая твърди, че само през 2010 г. страната му е изнесла уран за Франция на стойност 3,5 млрд. евро като е получила за доставките едва 459 млн. евро.

Прави впечатление, че през периода 2012-2022 г. Франция е внесла 20% от урана за АЕЦ-ите си от Нигер. Същевременно през 2022 г. 80% от населението на Нигер няма достъп до електричество.

"Една трета от лампите във Франция работят с уран, добит в Нигер”, изчисли преподавателят в Националната школа по политически науки Фатех Кенану в ефира на алжирската телевизия на 6 декември. Въпреки това Нигер “все още е в тежко икономическо положение”, което “демонстрира острия дисбаланс между експлоатацията на ресурсите и развитието на региона".

Затова не е изненадващо, че бившите френски колонии не могат да преодолеят мизерията. Професорът по политология и международни отношения в Университета на Алжир Мулайа Бу Мжут цитира Доклада за човешкото развитие на ООН, според който "95% от страните, претърпели френска колонизация (повечето от тях африкански), остават под линията на бедността".

Премиерът на Сенегал Усман Сонко отбеляза през декември, че страната му остава “със счупена икономическа ситуация” в “пожертвала себе си Африка...”: “След 64 г. независимост, оставаме в колониалния икономически модел, изнасяйки суровини с малка добавена стойност и внасяйки готова продукция".

Доходите на Франция от бившите колонии, стават още по-значими на фона на статистиката от септември 2024 г. за рекордния държавен дълг, “ударил” 3,228 трлн. евро. "Никога в историята си Франция не е имала толкова голям дълг - този дълг надвисва над Франция като дамоклев меч", призна премиерът на Франция Франсуа Байру по време на януарското си слово в парламента.

Алжирските медии обясняват неспособността на властите в Париж да си управляват икономиката със “загубата на френското влияние” в Африка: “Континентът доскоро бе основен източник на приходите за Франция благодарение на минералните му ресурси“.

----------------------------------------

Авторът е украински политолог, член на Асоциацията на професионалните политически консултанти на Украйна

Прочети цялата публикация