Родителите все пак си имат любимо дете, кое е то?

Много родители твърдят, че никога не биха могли да изберат любимото си дете, но ново научно изследване поставя това убеждение под въпрос.

Анализ на 30 различни проучвания, обхващащи близо 20 000 души, разкрива, че родителите са по-склонни да проявяват предпочитание към дъщерите си, отколкото към синовете. Освен това, изследването показва, че родителите са по-благосклонни към децата, които се възприемат като по-дружелюбни и съвестни в сравнение със своите братя и сестри. Всички изследвания в анализа са проведени в Северна Америка и Западна Европа.

Важно е да се отбележи, че „предпочитанието“ към дадено дете не означава непременно, че родителите имат категорични фаворити, а по-скоро, че несъзнателно се отнасят по-благосклонно към едно дете в сравнение с останалите. Това може да се изразява в повече привързаност, по-малко конфликти или повече прекарано време заедно, обясняват учените в изследването, публикувано на 16 януари в списание Psychological Bulletin.

„Не става дума за това родителите да обичат едното дете, а другото – не“, коментира съавторът на изследването Александър Дженсън, доцент в School of Family Life към университета Бригам Йънг в Юта. „По-скоро става въпрос за това, че с едното дете родителите прекарват повече време, с него имат по-малко конфликти или проявяват повече емоционална привързаност.“

Как родителските предпочитания влияят на децата?

Разбирането на тези различия в родителското отношение е важно, тъй като децата, които получават по-благоприятно отношение от своите родители, често се радват на по-добро психично здраве, по-високи академични постижения и по-здравословни семейни отношения. От друга страна, тези, които усещат, че са пренебрегвани, могат да изпитват емоционални и социални затруднения.

„Проучване отпреди няколко години показа, че ако децата разбират причините, поради които се третират по различен начин, това не ги засяга толкова силно“, отбелязва Дженсън. Например, ако по-голямото дете усеща, че майка му отделя повече време на по-малкото заради домашните му, осъзнаването на тази причина може да намали чувството за несправедливост.

В изследването, Дженсън и неговият екип анализират данни от 30 научни публикации и 14 различни бази данни, обхващащи 19 469 души. Около 67% от тях са от САЩ, а останалите – от Западна Европа и Канада. Учените изследват как личностните характеристики на децата корелират с начина, по който родителите им се отнасят към тях. Данните са събирани чрез интервюта, анкети и домашни наблюдения.

Сред ключовите фактори, разгледани в изследването, са полът на детето, редът му на раждане в семейството, както и личностни черти като екстровертност, доброжелателност, съвестност и невротизъм – склонността да се изпитват негативни емоции. Родителските предпочитания са измерени чрез анализ на взаимодействията между родители и деца, финансовите разходи за всяко дете и нивото на контрол, което родителите упражняват върху тях чрез строгост или либералност в правилата.

Защо родителите предпочитат по-доброжелателните деца?

Изследването открива единствено корелации между характеристиките на детето и различията в родителското отношение, но не може да даде категорично обяснение защо родителите са по-благосклонни към дъщерите и към по-доброжелателните деца. Въпреки това, учените предполагат, че децата с по-миролюбив и отзивчив характер по-лесно се поддават на родителски указания, което прави взаимодействието с тях по-приятно и води до по-положително отношение от страна на родителите.

В бъдеще са необходими още проучвания, за да се установи дали тези предпочитания съществуват и в по-различни културни среди, както и как се променят в различните етапи от живота – например в зряла възраст, когато децата вече са напуснали дома на родителите си.

Настоящото изследване е поредна стъпка към разбирането на сложната динамика в семейството и въздействието ѝ върху развитието на децата. Дженсън завършва с важен съвет към родителите: „Надявам се, че нашето изследване ще ги накара да се замислят за начина, по който третират децата си, и да се уверят, че различията са справедливи и разбираеми за самите деца.“

Прочети цялата публикация