Доц. Борислав Великов: Първо права и излаз на България в Дедеагач, след това вода от река Арда за Гърция

В замяна на водите на река Арда, България трябва да получи един по-голям достъп до пристанището и икономическата зона на Дедеагач/Александруполис, където ние исторически сме присъствали и имаме свои стратегически интереси.
Това заяви пред БГНЕС доц. д-р Борислав Великов, бивш председател на Народното събрание и член на Управителния съвет на Българската асоциация по водите (БАВ). Доц. Великов припомни, че по репарационната спогодба, която България е била принудена да сключи с Гърция през 1964 г. и която изтече миналата година, сме платили „доста милиони“, а в същото време Атина не е построила никакъв изравнител в областта Еврос. Заради това бездействие на гръцките власти поминъкът на земеделците в тази област е заплашен.
Той е убеден, че България и Гърция като страни-членки на Европейския съюз трябва да постигнат една взаимноизгодна спогодба за водите на река Арда, така че българската страна да получи една справедлива цена за водите, които предоставя на своя южен съсед.
„Сега положението е такова, че една спогодба би донесла по-големи изгоди за България, след като репарационният срок е изтекъл“, смята доц. Великов. Според него тя не трябва да бъде с толкова дълъг срок, колкото репарационния договор най-вече заради климатичните промени. Може би трябва да се сключи за период около 20 години, като в нея непременно трябва да има клауза, която да отчита годините с по-малко валежи, което съответно ще води до подаването на по-малки количества вода.
Водите на река Арда имат важно значение за производството на електроенергия.
„Въпросът е какво да се прави с онези води, които ние можем да задържим в часовете, които не произвеждаме ток. Именно за тези води, които са извън графика за производство на електроенергия от НЕК би трябвало да се намери някаква справедлива цена. Тази справедлива цена може да бъде изчислена каквато би била цената на електроенергията, която бихме произвели от водата, която ще изпуснем без да произвеждаме електроенергия“, препоръча експертът.
Също така България може да поиска от гръцката страна да участва финансово в поддръжката на яз. „Ивайловград“.
Доц. Великов намира като изключително привлекателна идеята в замяна на водите на река Арда да получим един наистина по-голям достъп до пристанището в Дедеагач/Александруполис и неговата икономическа зона. При всички положения той съветва въпросът с водите да не се политизира и експертите да имат думата.
„Водите са едно богатство и все повече ще представляват национална ценност“, заяви доц. Великов и призова да се обърне внимание и на качеството на водата в самата България, тъй като на много места тя е далеч от нужното.
„Видя се, че многото служебни правителства и правителства с кратък мандат не вършат работа. Има едно огромно забавяне в България на инвестициите свързани с европейските средства и не само. В този смисъл без да съм видял управленската програма на новото правителство, която беше публикувана на 18 февруари, бих настоявал там да има мерки к решаване на проблемите на водния сектор в България. Ако ги няма, не им е качествена управленската програма“, заяви доц. Борислав Великов.
Прочети цялата публикация



Доц. д-р Борислав Цеков: „America First“ не е „Америка сама“
Водата като повод за война: руската водна криза в окупирана Украйна
Пациентски организации алармират: Промените в ТЕЛК могат да ощетят коректните пациенти
Андрей Киряков: Темата за честване на 1400 години от основаването на държавата през 2032 година, не е нова
Русия пусна рейтинг на враговете си: къде е България?
Богдана Карадочева за скандала с Васил Найденов: "Много ми липсва, че не се чуваме и не си говорим."
Георги Павлов вече официално е президент на Българската федерация по лека атлетика
Дара с най-големи шансове за "Евровизия 2026"
ЕК: България да ускори разширяването на Чирен на 1 млрд. кубически метра
Кристиян Шкварек: През 2032 г. да празнуваме 1400 години България
ЕС се отказва от сканирането на кореспонденцията на потребителите – ИТ гигантите печелят битката за неприкосновеността на личния живот
Фотографска изложба на евродепутата Христо Петров и на основателката на Фондация „Код Участие“ Анета Тенева в ЕП
Лондон отложи санкциите срещу "Лукойл", но само за да продаде бизнеса зад граница
Афганистанският стрелец по войници от Националната гвардия до Белия дом работил за ЦРУ
Люка Филип е новият председател на Интерпол
ЕЦБ оставя отворена врата за понижение на лихвите през 2026 г.
Ивет Горанова продължава безкомпромисно към елиминациите в Кайро
Путин твърди, че 70% от Покровск са под руски контрол, Киев съобщава за ожесточени боеве
11 дни срещу 9 месеца: Как китайците засрамиха НАСА
Доживотен за убийство на жена, но без наказание за изнасилване: политическият парадокс на Италия