Най-добрите от нас се развиват късно: А.Хопкинс

Най - добрите от нас се развиват късно. В училище бях идиот. Необщителен тип - другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах актьор. Моят баща беше хлебар и изобщо не му пукаше за изкуството. Помня как свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и казва: “Каква е тая помия, дето я свириш?”, “Бетовен” - отвръщам аз. А той - “Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо смислено!” На тези години, съвсем добре разбирам цинизма на баща ми. Моята житейска философия - винаги си длъжен да разбереш на какво си способен - дори заради презрението на останалите към теб. Каквото и да правех в младостта си, всички ми казваха “Ти си безнадежден.” Баща ми ми казваше: “безнадежден”, връстниците ми говореха “безнадежден”. Така всичко, което после се случи в живота ми, се превърна в истинско откровение за мен. Ние бавно убиваме себе си, мислейки за всичко,...

Прочети цялата публикация