Науката доказа, че кучетата наистина приличат на стопаните си

Много собственици на кучета се чудят дали имат общи черти с кучетата си, включително характеристики като спокоен характер, общителна личност или дори малко упоритост.

Идеята, че хората и кучетата си приличат, не е просто шега. Всъщност, някои изследователи са проучвали този въпрос.

Разбирането на това, което е известно досега за приликите между хората и кучетата, е от решаващо значение, тъй като това може да разкрие дали възприятията за сходни физически и личностни черти играят роля в качеството на връзката, която хората споделят с кучетата си.

Изследванията върху възприеманите прилики между хората и кучетата им имат за цел да разберат дали такива възприятия са точни и как те влияят на връзката между хората и кучетата им.

Неотдавнашно проучване обобщава резултатите от 15 емпирични изследвания, които разглеждат приликите между двойките куче-човек, както по външен вид, така и по характер. По отношение на характера, резултатите показват, че кучетата и техните стопани могат да имат сходни черти, като степен на екстровертност, тревожност и общителност.

При по-задълбочено разглеждане се оказва, че някои хора изглеждат да избират кучета, които физически приличат на тях, особено когато избират породисто куче. Интересно е, че изглежда да има връзка между дължината на косата на жените и тяхното предпочитание към кучета с подобна дължина на ушите, докато жените с къса коса изглеждат да предпочитат породи с къси уши.

Друго проучване предполага, че приликата между стопаните и техните кучета може да се наблюдава особено в областта на очите. Други проучвания показват положителна корелация между индекса на телесна маса (ИТМ) на собствениците и степента на наднормено тегло на техните кучета, което вероятно е свързано с общия им начин на живот.

Важно е да се отбележи, че много от тези проучвания използват въпросници, на които отговарят самите стопани. Това може да доведе някои хора до заключението, че резултатите отразяват само възприятията на стопаните. Въпреки това, група изследователи помоли участници, които никога не са срещали двойките куче-стопанин, да съпоставят снимки на кучета и техните стопани въз основа на възприемани прилики.

Интересното е, че участниците успяват да съпоставят правилно повечето двойки куче-стопанин. Това откритие предполага, че приликата може да не е само въпрос на собственото възприятие на стопанина. Но защо се случва това? Една хипотеза е свързана с нашата еволюционна история, тъй като ние също имаме склонност да търсим хора със сходни възгледи.

В еволюционен контекст, принадлежността към сплотени и предсказуеми групи е увеличавала сътрудничеството и шансовете за оцеляване. Тези модели продължават да влияят на нашите взаимоотношения с другите, като благоприятстват връзките с хора, които изглеждат съгласувани с нашите ценности, поведение или дори физически характеристики. Очевидно подобни механизми влияят и на това как се отнасяме към кучетата.

Подобни сходства се наблюдават и при хората, които живеят с породисти кучета. Това може да се дължи на факта, че хората са склонни да избират породи, свързани с определено поведение, а чистокръвните кучета са по-предсказуеми и стабилни в поведението си благодарение на стандартизираните характеристики на породата.

Други обяснения за сходствата в личността могат да бъдат свързани с емоционалния обмен между хората и техните кучета, взаимното регулиране, подсилването на поведението и ученето чрез наблюдение и имитация.

Например, хората могат да подсилват определено поведение у кучетата си въз основа на собствените си предпочитания или навици, а понякога това може дори да не е умишлено. В същото време емоционалният обмен между хората и кучетата също може да формира емоционалното състояние на едните и другите с течение на времето.

Повече от научна любознателност, разбирането за това как възприятията за сходство формират отношенията на хората с кучетата им може да спомогне за изграждането на по-пълноценни отношения между хората и кучетата.

Такива възприятия могат да доведат до по-голяма емоционална инвестиция във връзката и дори да повлияят на начина, по който хората интерпретират и управляват предизвикателните поведения на своите кучета. Например, те могат да бъдат по-толерантни към определени поведения, когато идентифицират подобен модел в себе си.

От друга страна, докато възприеманите прилики могат да укрепят връзката, такива възприятия могат също да формират очакванията на хората, карайки ги да проектират човешки характеристики върху своите кучета, вместо да ги виждат такива, каквито са в действителност.

Дори когато личностите на хората и техните кучета не са сходни, те все пак могат да си пасват перфектно. Представете си куче, което е игриво и енергично, живеещо с човек, който е по-сдържан или интровертен.

Енергията на кучето може да насърчи човека да бъде по-активен, което може да доведе до по-здравословни навици, като разходки или прекарване на време на открито. Споделянето на моменти на радост, разочарование или дори тъга с любимото куче също може да даде чувство за дружба и емоционална подкрепа.

Въпреки че хората и техните кучета понякога си приличат, проучванията показват, че съвместимостта може да бъде друг ключов елемент за изграждането на положителни отношения с кучетата. Фактори като стил на привързаност и аспекти на човешката личност могат да бъдат също толкова важни.

Освен това, усещането за прилика не винаги е незабавно и може да възникне чрез съвместна регулация и взаимно подсилване, подобно на това, което се случва в близките човешки отношения. В този контекст съвместимостта може да съществува дори когато хората и кучетата не са еднакви. Точно както в отношенията между хората, приликата не е непременно това, което ни държи заедно. Въпреки че приликата играе роля, понякога най-значимите връзки не са между тези, които си приличат.

Това, което изглежда най-важно, е колко добре се свързваме, подкрепяме се, приемаме потенциалните разлики и изграждаме взаимно разбиране.

Прочети цялата публикация