Пчелите губят бръмченето си заради климатичните промени

Звукът на пчелата, често възприеман като символ на приближаващото лято, може постепенно да се превърне в рядкост. Според скорошно изследване, публикувано от екип от университета в Упсала, Швеция, климатичните промени оказват пряко влияние върху честотата и силата на вибрациите на крилата при земните пчели (Bombus terrestris) – един от най-разпространените видове в Европа и Обединеното кралство.
Учените са използвали акселерометри за измерване на честотата и звуковия тон на бръмченето на пчелите, със специален фокус върху звуците, които се издават при липса на полет. Данните показват, че както високите температури, така и излагането на тежки метали водят до по-слаби мускулни контракции по време на бръмчене. Това води до намалена честота на вибрациите на крилата и по-ниска сила на звука. Изводът е, че бръмченето може да стане по-тихо и по-рядко.
Експертите предупреждават, че тези промени могат да окажат сериозно влияние върху ефективността на комуникацията в колониите и върху ролята на пчелите като опрашители. Много градински култури, сред които домати, боровинки и орлови нокти, разчитат на специфичното поведение на пчелите, познато като „бръмчащо опрашване“ (buzz pollination). При него пчелата обгръща цветния прашец на растението и чрез интензивни мускулни съкращения — до 400 пъти в секунда — освобождава прашеца. Ако този механизъм бъде нарушен, производството и размножаването на редица селскостопански и диви растения може да бъде сериозно застрашено.
По време на бръмчащо опрашване телесната температура на земните пчели достига почти 40°C. При прекалено високи външни температури пчелите може да избягват цветя, които изискват този тип опрашване, обясняват учените. Това би могло да доведе до нарушено снабдяване с ресурси за поколението им, както и до по-лоша терморегулация и комуникация в гнездото.
Изследването е представено на годишната конференция на Society for Experimental Biology в Антверпен, Белгия.
Според данни на екологичната организация „Грийнпийс“ (Greenpeace), медоносните пчели — както дивите, така и питомните — са отговорни за около 80% от глобалното опрашване. Въпреки това, сриването на пчелните популации в световен мащаб заплашват тази жизненоважна функция. Причините са комплексни и включват употребата на пестициди, разрушаването на естествени местообитания, засушаването, недостига на хранителни ресурси, климатичните промени и замърсяването на въздуха.
Грийнпийс подчертава, че хората са основният фактор за двата най-сериозни проблема: пестицидите и загубата на местообитания. Това е от ключово значение, тъй като пчелите опрашват 70 от 100-те водещи култури за човешка консумация, които осигуряват до 90% от глобалната хранителна стойност.
Организацията препоръчва премахване на опасните пестициди, запазване на дивите местообитания и преход към екологично земеделие като ключови стъпки за справяне с кризата.
Прочети цялата публикация



Анализът на ИСА: България в нова ситуация - "Радев" и "Петрохан" разместиха пластовете
Как войната в Иран преобръща енергийните планове на Европа?
Опасен тропически вирус се разпространява в Европа заради климатичните промени
Тръмп отмени текст от времето на Обама, свързан с борбата с емисиите на парникови газове
Шестте сблъсъка, които ще предопределят бъдещето на цивилизацията ни
Кралица Камила: Меган Маркъл е промила мозъка на Хари
Държавата ще плати 770 000 евро за отнет през 1946 г. апартамент в София
Ако се приемат предложните промени: Венци Стефанов отново може да е член на Изпълкома
Русия отново ще има пари за война срещу Украйна: как Тръмп помогна на Путин
Дубай, Абу Даби, Доха: Близкият изток губи милиарди
Нейнски: Самолетите в София не участват във войната, България е в по-добра позиция спрямо войната
БСП-ОЛ представя водачите на листите за изборите през април
Трайчо Трайков: Енергийната карта на Европа е силно променена. Някои процеси буквално се обърнаха
Кой грабна Златните малинки?
1 г. затвор и 2 млн. евро глоба за бивш национал на Нидерландия
Водач на листата на “Възраждане” в Бургас е Цончо Ганев, листата беше регистрирана днес
България ще плати 770 000 евро обезщетение за отнет през 1946 година апартамент в София
Когато документалното кино е по-добро от игралното: Походът на амазонките за старт на 30-ия София фи
Две участнички напуснаха "Ергенът" само седмица след влизането си
Израелският министър на отбраната: Войната с Иран навлиза в решаваща фаза! Ще продължим толкова дълго, колкото е необходимо