Брюксел отвръща на удара! ЕС подготвя по-строги контрамерки в рамките на митническия спор с Тръмп

Европейският съюз подготвя много по-обширен пакет от възможни контрамерки, които биха могли да бъдат насочени и срещу американските интернет гиганти. Ако до края на юли не бъде постигнато споразумение със САЩ, както е планирано, все повече държави от ЕС са готови да реагират по-остро, твърдят дипломатически източници, цитирани от Ройтерс, пише БТА.

Това се отнася дори и за Германия, която досега бе по-сдържана от Австрия или Франция. "Няма да има сделка на всяка цена", заяви наскоро министърът на финансите на Германия Ларс Клингбайл. Германският канцлер Фридрих Мерц обаче иска да избегне ескалация на търговския спор, който продължава от пролетта. ЕС не трябва да предприема контрамерки преди 1 август и само ако преговорите се провалят, каза наскоро той.

Европейската комисия, която води преговорите за търговски споразумения от името на 27-членния блок, смяташе, че е напът да постигне споразумение, при което ЕС все още щеше да се облага с 10-процентно американско мито за по-голямата част от износа си, но с някои отстъпки.

След заплахата на президента Доналд Тръмп да наложи 30-процентно мито до 1 август и след разговорите между комисаря по търговията на ЕС Марош Шефчович и американските му колеги във Вашингтон през миналата седмица тези надежди изглеждат попарени.

Шефчович, който заяви, че 30-процентно мито "практически ще забрани" трансатлантическата търговия, представи в края на миналата седмица пред посланиците на ЕС нов доклад за текущото състояние на преговорите, съобщиха дипломати пред Ройтерс.

По време на срещите на Шефчович "американските партньори са предложили различни решения, включително базова ставка, която би могла да надхвърли 10 на сто", добавиха дипломатите от ЕС.

"Всеки събеседник изглежда имаше различни идеи. Никой не може да каже (на Шефчович) какво всъщност би се получило с Тръмп", е казал един от дипломатите.

Изглежда има твърде малка надежда за облекчаване или премахване на американските мита от 50 на сто върху стоманата и алуминия и 25 на сто върху автомобилите и автомобилните части.

Вашингтон също така отхвърли искането на ЕС за споразумение за "отлагане", при което след сключването на сделка няма да бъдат налагани допълнителни мита. Според дипломатите аргументът е, че ръцете на Тръмп не могат да бъдат вързани по отношение на националната сигурност, която е в основата на преговорите за фармацевтичните продукти, полупроводниците и дървения материал.

Всичко това е променило настроението сред страните от ЕС и те са по-подготвени да реагират за контрамерки, въпреки че решението чрез преговори е предпочитаният от тях вариант.

ЕС има пакет от мита върху американски стоки на стойност 21 млрд. евро, който в момента е замразен до 6 август. Блокът все още трябва да вземе решение за допълнителен пакет от контрамерки върху американски износ на стойност 72 млрд. евро.

Засилили се и дискусиите относно използването на широкообхватния инструмент на ЕС за "борба с принудата" (ACI), който позволява на блока да предприема ответни мерки срещу трети държави, които оказват икономически натиск върху държавите членки да променят политиките си. Той би позволил на ЕС да удари търговията с американски услуги, в която САЩ имат търговски излишък с ЕС, да ограничи достъпа на американските компании до пазарите за финансови услуги и до обществени поръчки в ЕС. Обществените поръчки в ЕС са на стойност около 2 трилиона евро годишно.

Възможните мерки включват също така ограничаване на американските инвестиции и ограничаване на защитата на правата на интелектуална собственост, както и ограничения на възможността за продажба на американски химикали или хранителни продукти в Европа.

Франция последователно се застъпва за използването на този механизъм, но други страни се въздържат, наричайки това "ядрен вариант". Тръмп предупреди, че ще предприеме ответни мерки, ако други държави предприемат действия срещу Съединените щати.

Преди седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че специалният механизъм е създаден за извънредни ситуации, и добави: "Все още не сме стигнали дотам".

За да го използва, ЕК ще се нуждае от разрешение от квалифицирано мнозинство от 15 държави, съставляващи 65 на сто от населението на ЕС. Тя не би го подложила на гласуване, ако не е сигурна, че ще бъде прието, но сега има все повече признаци за натрупване на подкрепа, а Германия е сред страните, които заявяват, че този вариант трябва да бъде разгледан, казват дипломати от ЕС.

Прочети цялата публикация